Начало

Събирането на дарения с картички най-често е измама

Как можете да се уверите, че дарените от вас пари в благотворителни акции ще отидат по предназначение?

Около метростанциите, в подлезите и на други оживени места приветливи младежи спират минувачите и ги приканват да си купят картичка, за да помогнат на болно дете. Те носят документи, че представляват някаква организация, показват снимки и епикризи на детето, дори предлагат да издадат квитанция за внесената сума.

Много хора със свито сърце купуват картички и вярват, че правят добро. Но така ли е наистина? „Всичко изглежда редовно, но в България нито една легална фондация не събира пари по този начин, казва Йордан Петров, член от екипа на сайта  „Спаси, Дари на..." (който се поддържа от група приятели с цел информацията за тежко болни деца да достига до колкото е възможно повече хора, които имат желание да помогнат). Измамниците използват подправени епикризи, саморъчно изфабрикувани удостоверения и други фалшиви документи, за да заблудят хората.

Легалните фондации отдавна са разбрали, че много повече пари се събират чрез корпоративни клиенти или чрез дарителски вноски по ведомост. Ако работниците в голяма фирма превеждат всеки месец по 10-20 лева от заплатата си като дарение, това има в пъти по-голям ефект.

Измамниците разпечатват истински снимки и епикризи от различни сайтове. В този случай дори полицията няма основание да ги задържи, защото те реално не злоупотребяват до момента, в който не си приберат парите в джоба, вместо да ги преведат по сметката на детето. А когато човек прави дарение в брой на входа на метрото, не може да е сигурен в намеренията на човека отсреща.

Проблем има и в законодателството, което не наказва строго измамите в размер до 2 лева. По тази причина картичките винаги струват 2 лева. Няма от 2.50 или 3 лева примерно. Дори и полицията да задържи продавача, той казва: „Ама аз тези пари ще ги дам на детето." Каквато и преписка да бъде заведена, прокурорът казва: „Измамата е под минималния размер" и се приключва.

Продавачите на картички понякога имат истински договор, който ги упълномощава да събират пари от името на родители на болно дете например. В този случай до детето достигат максимум 50 стотинки. Всички останали набрани средства организаторите си ги пишат като административни разходи и си ги прибират в джоба, въпреки че по закон административните разходи не трябва да надвишават 10%. За сравнение, организаторите на сайта „Спаси, Дари на..." отчитат нула разходи - те не поддържат администрация, нямат банкови сметки и си поемат сами разноските за телефон, Интернет, поддръжка на сайта, срещи, свързани с набирането на средства за болните деца и др.

Някои от измамниците са толкова нагли, че принуждават хората в беда да им подпишат пълномощно чрез изнудване. Например, отиват при някого да му искат разрешение да събират пари от негово име, но човекът обещава да си помисли и ги отпраща. След седмица-две се връщат и започват да му оказват натиск: „Ние сме разпечатали вече 50 000 картички и заради вашия отказ, търпим загуби на стойност еди колко си" (при което се съобщават някакви сериозни суми). Следват заплахи, докато не принудят човека да подпише.

Трагедията на семействата с болни деца се експлоатира за лично облагодетелстване и в Интернет. Пуска се тема във форум или сайт, че се събират пари за болно дете. Профилът на детето е истински, има информация за него в „Спаси, Дари на...", но сметките, които се публикуват, не са неговите, а на човека, пуснал темата във форума. Същият измамник дава линк към „Спаси, Дари на...", хората поглеждат и си казват: „Щом там го има, значи всичко е наред". Малко хора си правят труда да проверят сметките.

Как дарителят да е сигурен, че парите ще се използват целесъобразно

Има едно условие, което гарантира, че парите ще отидат по предназначение, но трябва да е изпълнено задължително и му се обръща внимание непрекъснато. Дарителят трябва да види договора, с който е открита дарителската сметка. В него трябва да пише, че плащания се извършват само за лечение на лицето, за което се събират пари и преводи се правят само по банков път. След това човек спокойно може да направи своето дарение и да е сигурен, че е помогнал, а не е напълнил джоба на някой измамник, който експлоатира чуждото нещастие