Начало

Колко полезни са вафлите

Колко полезни са вафлите

5-7 вафли могат да набавят на човек всички нужни калории за деня. В тях има много енергия, но малко протеини витамини и минерали. Масовото влагане на хидрогенирани палмови мазнини и млечни компоненти не е добра практика!

            Вафлите са наложени на пазара като обичайното бързо, евтино и сладко хапване. Всички са чували, те не са здравословна храна, но пък достъпна и може да стои с месеци в чантата или някъде по джобовете и да не се разваля. В това проучване на Активни потребители ще ви разкажем какво има във вафлите продавани в българските магазин, а дали си струва да похапвате редовно от тях вие ще решите. За разлика от други наши изследвания няма да обсъждаме регулаторните изисквания, защото на практика за вафлите няма специални такива. В проучването са включени 31 марки вафли на различни български и международни производители.

Сладко и калорично

            Вафлите съдържат средно около 15 съставки, от които сладки са 2 - 4. Преобладаващата компонента, съвсем не изненадващо, е захарта. Усреднено около 50-60% от теглото на вафлите са въглехидрати, а максимумите надхвърлят 70%. Някои производители влагат и други естествени и изкуствени подсладители като малтодекстрин, изомалт, стевия, малтитол и др. Крайният резултат от многото въглехидрати е високата енергийна стойност на продукта, На 100 грама се падат около 500 калории. Това означава, че с 5-7 вафли на ден нормален човек може да си набави всички нужни калории. Енергия има, но е важно да се отбележи, че във вафлите няма необходимите за хората протеини, витамини и минерали. Те са високоенергийна, но не и пълноценна храна!

Палмовата мазнина е навсякъде

            Тя се съдържа в 28 от общо 31 марки. В 5 от тях палмовата мазнина е основната компонента на вафлите. Използва се защото е евтина, с приемлив вкус и технологични свойства. Нормалната палмова мазнина има сравнително добра поносимост от организма. Проблемът е предварителната обработка на палмовата мазнина водеща до втвърдяване. Процесът се нарича хидрогениране и при него се получават канцерогенни вещества, поради което в много страни по света използването на хидрогенирана мазнина е забранено или ограничено.

            Всеки който е отварял вафла е забелязал, че в нея течни мазнини няма. Масово в тях се влагат твърда, т.е. хидрогенирана мазнина. Следователно 90% от вафлите най-вероятно съдържат повишено количество канцерогенни съединения с произход от палмовото масло. Помислете за това когато си отваряте следващата закуска!

Вафлите вече са млечен продукт и това е лошо за здравето

            В 29 (от 31) се съдържат млечни компоненти. При това не става въпрос за нормално мляко, а за преработени млечни суровини като сухо мляко, млечен протеин или фракции от него, лактоза (млечна захар), суроватка и др. Защо е това активно добавяне на индустриално преработени млечни компоненти само производителите могат отговорят. При всички случаи това не е добра производствена практика, защото те създават допълнителни рискове за здравето на потребителите.

            Всички, без лактозата, съдържат белтъци. Както знаем във вафлите има и много захар, която при температурна обработка взаимодейства с млечните протеини и води до образуване на токсични химикали. Съчетанието на много захари с протеини и висока температура не е полезно и вафлите са класически пример за това.

Къде изчезнаха Е номерата от етикетите на вафлите?

            Ако прочетете етикетите, по-точно ако успеете да разчетете дребния шрифт, ще видите, че при нито една марка няма изписан какъвто и да е Е номер. Да напомним, Е номерата са идентификация за вложените в храните технологични добавки. Те се ползват с лоша слава сред потребителите, които искат всичко в храните да е натурално. Поради тези обществени нагласи производителите на вафли използват малка хитринка, те изписват  пълните имена на технологичните добавки, а спестяват по-кратките Е номера. Иначе те пак са там. Например, добре познатия емулгатор лецитин е Е322, подобния по свойства полиглицерол полирицинолеат е Е476, цветната и вредна кармелизирана захар е Е150, Е965 (малтитол) и Е953 (изомалт) са индустриални подсладители, Е160 (бета каротин) е добре познат от други храни оцветител, а Е202 е стандартния консервант, изписван във вафлите като калиев сорбат.

            Затова не се заблуждавайте, технологичните добавки (Е номерата) изобилстват във вафлите, но са изписани с други имена за да не дразнят потребителите.

Съставките които са излишни

            Много често производителите влагат индустриални съставки които не допринасят с нищо за хранителната или вкусовите характеристики на вафлите. Обикновено функцията на тези компоненти е технологичен подобрител или просто евтин пълнеж, заместващ естествените, по-скъпи суровини. Във вафлите предпочитаните заместители са нишестетата (царевично, пшеничено, картофено), млечните съставки за които писахме по-горе, и индустриално получените производни на нишестета като декстроза, малтодекстрин, глутен и др. Например различни нишестета са вложени в 15 от общо 31 марки, а малтодекстрин/декстроза в 11. Това са паразитни компоненти, от които потребителят не печели нищо, но за сметка на това бива натоварен с допълнителни „евтини калории“.

Вярна ли е информацията върху етикетите?

            При обработката на етикетите установихме интересен но тревожен факт. Оказа се, че различните продукти на един производител имат идентични данни за хранителни и енергийни стойности. Това са малките таблички, на които е изписано съдържанието на белтъци, мазнини, въглехидрати и сол. При това тези продукти визуално се различават! За нас е очевидно, че информацията на етикетите на всички вафли не може да е вярна, и производителят евентуално е спестил разходите за тестване.

            Случайно установените пропуски в етикетите са индикация за сериозен проблем в държавния контрол. Надзор върху изпълнението на изискванията за етикетиране упражнява Българската агенция по безопасност на храните. От години има сигнали, включително от Активни потребители, за нарушения и неточности в информацията върху етикетите, но досега контролния орган изглежда не иска да се занимава с подобни проблеми. Липсата на официален надзор и добре известния стремеж на производителите да пестят пари от анализи, повдигат въпроса доколко може изобщо да се вярва на етикетите на храните в България!

            Отделен, но свързан въпрос, е четливостта на етикетите. При вафлите преобладават минимално разрешените размери на шрифт, често поднесени върху неподходящ цветен фон, и в допълнение разположени върху гънки и ръбове. За да се разчете тази сложна комбинация потребителят трябва да има много добро зрение, подходяща осветеност, търпение и здрави нерви!