Начало

Седмичен бюлетин брой 4 (477)

   Регистрите за търговски обекти в София трябва да са публични   

      Столичната община поддържа регистър на търговските обекти, който има за цел да улеснява контрола. Той обаче не е публичен и служи само за целите на общината. Ние считаме, че регистърът трябва да бъде публичен. За целта отправихме писмо-предложение до новия кмет на Столична община – г-н Васил Терзиев. Защо се налага това? 

Линк към статията

   Прочетено за вас: 2024 г. и стандартът ни на живот   

     За финансовото състояние на българите, ролята на финансовата грамотност и инструментите за постигане на по-добър стандарт на живот разказва Георги Захариев, изпълнителен директор на Finance Academy, пред Economy.bg.

     Първо да споменем какво се случи през 2023 накратко. България се движи на две скорости – имаме една с хора, които повишават активно доходите, спестяванията и богатството си, и втората – България на хора, които едва свързват двата края – хора, ударени силно от инфлацията, задлъжнели и поставени в риск от бедност. Очакванията ми са, че този тренд на увеличаване на разликата между двете Българии, ще се разраства. Доходите през 2024 ще забавят растежа си, а хората, които полагат нискоквалифициран труд ще бъдат поставени в голям риск от бедност. Единствено по-доброто разбиране на парите и повишаване на финансовата грамотност може да спре този процес.
     Хората имат грешното възприятие, че единственото, което може да подобри стандарта им на живот, е по-високата заплата. В действителност ежемесечните ни доходи са много важни, но още по-важно е да се фокусираме върху финансовите си навици. За какво харчим пари в ежедневието си? Имаме ли действително нужда от всички предмети и услуги, които закупуваме? Първата стъпка винаги е да анализираме собствените си нужди и навици, защото, ако те са погрешни, може да изпаднем в ситуация, в която повишаваме доходите и заплатата си, но не повишаваме стандарта си на живот.

Как се повишава стандартът на живот?

     Първото и основно правило, което трябва да следваме, е доходите ни да са повече от разходите всеки месец. Както всяка фирма цели да е на печалба, а не на загуба в края на месеца. След това трябва да си изградим финансов авариен фонд или както се казва: „Бели пари за черни дни“, в случай че нещо непредвидено и неприятно се случи в живота ни. Третата стъпка включва спестяване и инвестиране на това, което остава в личния или семейния ни бюджет. Да спестяваш, означава да оставиш парите ти да спят спокойно. Не ги будиш, не ги пипаш и те не правят нищо. Да инвестираш, означава, докато ти спиш спокоен сън, парите ти да отидат и да работят за теб. В този смисъл спестяване и инвестиране нямат нищо общо. В културата на българина е да бъде спестовен, което в миналото го е спасявало и е гарантирало бъдещето. В днешната пазарна икономика обаче инфлацията изяжда стойността на спестяванията. Спестовниците губят стойността на парите си, без значение дали го искат или не. В този смисъл единственият начин да изградим дългосрочно богатство, е да инвестираме и парите ни да работят за нас, докато ние не работим. Разбира се, инвестирането носи риск и трябва да се образоваме много обстойно по темата. За целта е добре човек да си изгради достоверни източници на информация, защото видеа и статии в интернет могат да бъдат подвеждащи или да ни предоставят скрита реклама на финансови продукти, която не е в наш интерес.

     За да подобрят стандарта си на живот, хората задължително трябва да инвестират в знания и умения, осмисляйки как работи светът на парите. Не е страшно, не е сложно. Пари ще ползват цял живот, без значение дали искат или не. Разликата идва, когато научат как да ги ползват ефективно. Важно е да не се сравняват с другите хора и демонстрирания от тях стандарт на живот. Трябва да се целят в това да бъдат най-добрата версия на себе си и да задават житейски цели, които работят за тях. Ако трябва да бъда още по-директен: не купувайте неща, от които нямате нужда, с пари, които нямате, за да впечатлите хора, които не харесвате.


Каква е ролята на кредитите за личните финанси?

     Съществуват два вида дълг – добър и лош дълг. Лошият дълг е този, който хората вземат, за да си купят предмети, услуги или преживявания, които няма да повишат стойността си. Отвсякъде сме бомбардирани с реклами на т.нар. „бързи пари“ – кредити, които имат по-висока лихва и изяждат бъдещите ни доходи, като по този начин обедняваме от ползването им. Добрият дълг е този, който се взема с цел да се закупи актив, който вероятно ще увеличи стойността си или ще ни донесе директни парични доходи. Трябва да бъдем много внимателни и с този вид дълг, защото, ако не се използва разумно, може да ни вкара в дългова спирала и да загубим всичко, което имаме.
     Най-често срещаният дългов инструмент в България е ипотечният кредит. Много хора закупуват своя дом по този начин. Все още имаме култура, според която възприемаме, че е задължително да притежаваме мястото, на което живеем. През последните години ръстът на цените на имотите обаче накара много хора да се замислят за това дали всъщност не е по-изгодно да живеят под наем. В миналото бързата сметка показваше, че вноска по кредит е по-ниска от наема, но през 2024 година ситуацията се обръща. Всяка година носи своите предизвикателства и възможности. Ако приемем, че ние сме единствените хора, отговорни за успеха или неуспеха си, и следваме целите си, вероятността да постигнем професионални, лични и финансови цели, се увеличава драстично.

Нагласите на потребителите

     Очакванията на експертите допълват и нагласите на потребителите, проучени от сайта MoitePari.bg и ПроКредит банк в края на декември 2023 г. 

     Данните от анкетата сочат отново, че стабилността и сигурността на банката е най-важният открояващ се фактор, когато потребителите избират банка за спестяванията си (38%). Тези два фактора са малко повече от 2 пъти по-значими за потребителите, отколкото атрактивността на лихвените нива (19%), което беше основен фактор за потребителите до преди няколко години. Това е знак, че те са станали по-взискателни и информирани, когато се налага да правят избор на банка, в която да вложат спестяванията си. В сравнение с резултатите от предходните три проучвания се забелязва лек ръст на потребителите, които желаят да ползват продуктите и услугите на банката дигитално и това е важно за тях (10% в края на третото тримесечие).
     Резултатите от проведеното проучване сочат, че лихвата, която би накарала 55% от потребителите да държат спестяванията си в банка, е над 2% годишно. Втората по размер група е на онези, които не биха държали спестяванията си в банка (29%), а за 9% пък годишна лихва в размер на над 1.5% би била достатъчен мотив да изберат банка за парите си. Стремежът на търговските банки да дигитализират в максимална степен процесите си, за да не се налага посещения в банков клон се засили по време на COVID-19 пандемията и от тогава те дават ясен сигнал, че работят и ще работят в такава посока и занапред. В тази връзка обаче, като че ли все още голяма част от потребителите предпочитат да посетят банков клон, за да получат информацията, която желаят (12%). Другите източници на информация за потребителите са: Препоръка на приятели, които са ползвали/ползват същата услуга (8%); Публикации в медиите (3%); Социалните мрежи на банките (1%); Рекламни имейли от банките (1%); Телевизионна реклама (1%); Кол-център на банките (1%).

     Близо 47 на сто от анкетираните споделят, че не са прибягвали до финансиране на техните текущи нужди с банков кредит. Останалите 53% пък ползват банково финансиране за: Ремонт/ обзавеждане (22%); Техника или други стокови кредити (14%); Закупуване на лек автомобил (7%); За финансиране на енерго ефективна инвестиция – фотоволтаик, за покупка на електромобил, енерго ефективни уреди, др. (6%); Образование (4%); Здравеопазване (2%).

   Вярно – невярно: Хитинът – приятел или враг   

     Хиляди потребители във Фейсбук споделят публикация, която внушава, че на пазара се продават хранителни продукти, съдържащи опасни за здравето насекоми. Конкретно се говори за веществото хитин, което се съдържа във външната обвивка на членестоногите. Невярно се твърди, че хитинът уврежда вътрешните органи и причинява редица заболявания, сред които рак, дерматит и лупус. „Насекомите са резервоар на паразитна и патогенна флора, която заразява човешките органи. Невъзможно е да се отървете от тези паразити от тялото“, гласи разпространяваният текст. Кой прав, кой крив – проучи сайтът Factcheck.bg.

     Хитинът е второто най-разпространено в природата полимерно вещество след целулозата. Хората отдавна са свикнали да го консумират, тъй като се среща както във външния слой на членестоногите, така и в гъбите, морските дарове и други ракообразни храни. 

     Според учени веществото няма никаква хранителна стойност и не представлява заплаха за здравето. „Ако се погълне, ще бъде изхвърлен през храносмилателния тракт, защото в човешкия организъм няма ензими, които да го разградят. Хитинът би могъл единствено да раздразни червата, защото тази маса не би могла да бъде добре смляна“, казва проф. Николай Начев, преподавател по етология и еволюционна морфология в Шуменски университет. Според д-р Илия Гьонов от катедра Зоология и антропология в Биологическия факултет на Софийския университет хитинът не е токсичен и, доколкото е известно, няма алергии, предизвикани от хитин. „Това не значи, че използваните като „храна“ насекоми не могат да предизвикат алергии – просто няма да е от хитина“, обяснява Гьонов. Няма и данни брашното от насекоми, което е крайният продукт след обработката на суровината, да причинява рак, дерматит или лупус. Твърденията, че хитинът причинява рак, са „безпочвени“. Това е изводът и от анализ на Европейската обсерватория за цифрови медии, който разглежда дезинформационните наративи, свързани с консумацията на насекоми. Авторите на публикацията откриват, че в почти всички държави от ЕС се разпространяват неверни твърдения, целящи да всеят страх по темата. Предупрежденията от вредата на хитина, получавани от „доброжелатели“ показват, че на тези твърдения се „връзват“ и образовани и професионално доказани българи. Това говори или за липса на информация в обществото, или на „еднопосочни“ твърдения, без да се търси източникът им и обратната връзка. Във всеки случай такива твърдения са „добре дошли“ за социалните медии – разпространяват се бързо и нямат опоненти.

Никой не ни задължава да ядем буболечки

     От началото на 2023 г. на много места, включително и в България, се появиха неверни твърдения, че ЕС насилствено ще задължи гражданите си да ядат насекоми. Страхът беше допълнително усилен от информацията, че тайни знаци ще прикриват съдържанието на „ларви, буболечки и буби“ в храните. Както бюлетинът ни вече писа, разрешенията на ЕК засягат само и единствено използването на конкретен продукт, който следва да бъде обозначен на етикета. Те не дават свобода на производителите на храни да слагат в своите продукти свободно отглеждани щурци, скакалци, гъсеници, хлебарки, буби и други подобни. „Не си представяйте, че някой ще произведе много скакалци или щурци, ще ги смели и ще ви ги вкара в пастата – няма да се случи такова нещо“, акцентира проф. Нечев. Насекомите отдавна са част от менюто на много места по света като Тайланд, Камбоджа и Мексико. Към момента няма данни консумацията на този вид храна да оказва негативно въздействие на здравето ни.

Нов „враг“ - Е120 и Е904 

     Разпространяваният масово Фейсбук пост предупреждава потребителите да не купуват продукти, които съдържат E120 и E904. Зад тези два кода, познати още като „Е-та“, стоят съответно хранителните добавки кармин и шеллак, извличани от насекоми.

     Карминът е естествен оцветител с червен цвят, който се използва за първи път през 90-те години на миналия век при производството на сладки хранителни продукти и колбаси. Получава се от насекомите Кохинил (Dactylopius coccus). След преработка карминът намира приложение като оцветител в конфитюри, напитки, също в козметиката и в производството на бои за рисуване. В ЕС употребата му е позволена в определени концентрации и за точно определени храни.

     Шеллакът е природна смола, произведена от щитоносни въшки (Lepidosaphes ulmi), които паразитират по дърветата в тропическите и субтропическите райони. Използва се в хранителната индустрия като глазиращ агент за плодове, както и в глазурите за шоколад, бонбони и други сладкиши. Хранителната добавка E904 не е токсична и не предизвиква вредни реакции при хората, категорични са учените.

     Повод за поредната спекулация по темата са поредица разрешения на Европейската комисия (ЕК) през последните години за употреба на определени видове насекоми при производството на храни и напитки. Подробно за тях вече писахме в бюлетина на Активни потребители.

   „Активни потребители“ и в медиите   

Дрехи, авточасти, козметика - кои са най-фалшифицираните стоки, които влизат на пазара в България? - Животът - БНР Новини (bnr.bg)

Богомил Николов: Купувайте лекарства само от проверени места - Общество - България - Твоят ден - NOVA NEWS

ВНИМАНИЕ: Пресните кълнове пълни с бактерии! - Бизнес - Телеграф (telegraph.bg)

   Пазарът в цифри   

• 36 дни трябва да работи един човек у нас, за да плати годишната си сметка за ток.
• Във Франция се работи 30 дни, а в Чехия 65 дни, показват данните към средата на миналата година. 
• Българите пък живеят в 2 600 000 жилища, като почти всяко второ жилище се отоплява с ток.
• 36,3% от обитаваните жилища се отопляват с дърва, а само 13,3% използват централно парно.
• В 4,8% от жилищата в страната използват за отопление въглища, в 4,1% - пелети, а 2,5% се отопляват с природен газ от централен източник.
• Енергия от възобновяеми източници за отопление използват само 749 от общо 2,6 млн. обитавани жилища в страната.

   Календар на потребителя   

На 30 януари от 9.30 ч. в хотел „Интерконтинентал“ в София Министерството на енергетиката и Центърът за енергийна ефективност ЕнЕфект организират конференцията "Енергийната ефективност на сградния фонд: основа на устойчивия енергиен преход".

От 21 до 23 февруари Обучителен център "Темида" ще проведе специализиран онлайн курс „Длъжностни лица по защитата на личните данни“. Акцент ще бъде поставен върху идентифициране на регистрите с лични данни и приложимата към тяхното обработване правна уредба. Особено внимание ще бъде обърнато на съдържанието на принципите, свързани с обработване на лични данни.

На 3 март ще стартира чат приложението на INSAIT за публичен достъп от цялото българско общество до BgGPT. INSAIT представи първия отворен изкуствен интелект на български. За разлика от други подобни GPT платформи, BgGPT не е корпоративна собственост и може да бъде свободно използван от публични и частни организации. Той е изцяло разработен от INSAIT. Друго стратегическо преимущество за България е, че никакви данни не се споделят с чужди корпорации, а остават в държавата и българските организации. В първата си версия BgGPT е обучен върху над 3 милиарда изречения на български език и се състои от 7 милиарда параметъра.

Патентното ведомство на Република България и Службата на ЕС за интелектуална собственост (EUIPO/СЕСИС) предлагат на всички заинтересовани лица възможността да се запознаят с новата онлайн брошура „Медиация: Фокус върху същественото за вашия бизнес“. Изданието, изготвено от експерти от СЕСИС, предоставя изчерпателна информация, свързана с ползите и механизмите на действие в процеса на медиация. В брошурата са разработени теми, свързани с избора на медиатор, стъпките и фазите при алтернативното разрешаване на спорове (АРС) и др.