Начало

Седмичен бюлетин брой 40 (513)

   За банките, лихвите и кредитния рейтинг   

      БНБ бие тревога, че през последните месеци растат необслужваните бързи кредити на домакинствата. Това е опасно за семейния бюджет, особено на прага на зимния период с неговите големи сметки. Остават и въпросите: Кога банките имат правото и как да вдигнат лихвените проценти или да ни вземат имота?

Линк към статията

   С вашите въпроси: Какво очаква автомобила ми?   

     От 2035 г. всички нови коли, които се продават на пазара, ще трябва да бъдат с нулеви емисии и да не емитират никакъв въглероден диоксид. Стремежът с тази мярка е до 2050 г. транспортният сектор да стане неутрален спрямо климата. Това някакъв каприз на ЕС ли е или скрита реклама на новите коли по пътищата? Истината е друга. Сухопътният транспорт отговаря за една пета от общите емисии на парникови газове в ЕС. За нас този дял е очевидно по-голям, като знаем колко остарял е автомобилният ни сектор, колко са закупените втора и трета ръка коли, колко леки и товарни автомобили се движат „с мръсна газ“ по пътищата.

Какво ще се случи с колите с двигател с вътрешно горене? Ще могат ли те да бъдат управлявани след 2035 г.?

     Да, ще можете да продължите да използвате своята сегашна кола. Правилата не налагат всички автомобили на пътя да бъдат с нулеви емисии до 2035 г. и не засягат коли в движение. Ако си купите кола сега, ще можете да я управлявате до края на нейния полезен живот. Но тъй като средностатистически една кола се използва около 15 години, трябва да се въведат ограничения от 2035 г., за да може към 2050 г. всички коли да бъдат с нулеви емисии.

     От 2035 година спират продажбите в ЕС на нови автомобили с дизелови или бензинови двигатели. Европейският парламент реши от 2035 година новите автомобили да бъдат само електрически или водородни.

     Ще бъде ли възможно да се закупи или продаде кола с двигател с вътрешно горене след 2035 г. и ще може ли да се набави гориво, за да се движи тя? Да, всичко това ще бъде възможно. Общите разходи за притежание на такъв автомобил (разходи за гориво, поддръжка, закупуване и застраховка) могат обаче да се повишат.

Какви автомобили с нулеви емисии ще бъдат управлявани?

     В момента са популярни най-вече автомобилите с електрически батерии, тъй като общите разходи за притежание са по-ниски от тези за алтернативите. Например, производството на водород и синтетични горива е по-скъпо, тъй като изисква много електричество. От друга страна, батериите са тежки и някои видове транспорт не могат да бъдат задвижвани лесно с батерии. Затова водородът и електрическите горива са добро решение за кораби, самолети и тежкотоварни камиони.

Ще бъдат ли електрическите автомобили на приемливи цени?

     След закупуване общите разходи за притежание на електрически автомобил са същите или по-ниски от кола, ползваща бензин или дизел като гориво. Това е така, защото цените на електричеството са по-ниски от цените на бензина и електрическите автомобили изискват по-малко поддръжка. В момента обаче електрическите автомобили са по-скъпи за закупуване. Новите правила за емисиите от колите би следвало да насърчат производителите да инвестират в нови технологии, които да намалят цените. Друг проблем е липсата на развит пазар на използвани електрически автомобили.

Какво ще се случи с електрическите батерии след тяхното изхвърляне?

     На този проблем са посветени други законодателни актове - например, директивата за енергията от възобновяеми източници и новите правила за батериите, които целят да направят процеса на производството неутрален спрямо климата и да насърчат рециклирането на батериите. Също така тече много работа по разработването на нови видове батерии, не само за автомобили.

Съществува ли достатъчно инфраструктура за коли с нулеви емисии? Не са ли те само за хора, живеещи в градовете?

     Производителите в момента разработват автомобили, които да изминават повече от 600 км. Ефективността се подобрява, така че колите да не се налага да зареждат толкова често или да се зареждат с обикновен кабел у дома. Европейският парламент прие позицията си по правила за инфраструктурата за алтернативни горива, които целят да гарантират наличието на повече станции за зареждане с електричество или водород.

   Контрол и за пазарите на криптоактиви   

    Министерството на финансите представи проект на Закон за пазарите на криптоактиви. С въвеждането в национално законодателство на уредба за пазарите на криптоактиви  в съответствие с европейския Регламент за пазарите на криптоактиви (РПКА), дружествата в България ще могат да се възползват изцяло от предимствата на новата европейска регулация. Ще се изгради по-надежден и сигурен пазар на криптоактивите. Криптоактивите и подлежащата им технология на децентрализирания регистър – ТДР, имат голям потенциал за повишаване на ефективността в „традиционния“ финансов сектор.

Новите права

    С предложения проект на Министерството на финансите на Закон за пазарите на криптоактиви (ЗПКА) се въвеждат в националното законодателство мерки за осигуряване на условия за прилагане на изискванията на Регламент (ЕС) 2023/11141 относно пазарите на криптоактиви и Регламент (ЕС) 2023/11132 относно информацията, придружаваща преводите на средства и прехвърлянията на определени криптоактиви, както и мерки за осигуряване на условия за прилагането на Регламент (ЕС) 2022/25543 и въвеждане на измененията, предвидени с Директива (ЕС) 2022/25564 по отношение на оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор.

    Регламентът относно пазарите на криптоактиви (РПКА) цели да създаде хармонизирана регулаторна рамка за пазарите на криптоактиви в ЕС и надзорни правила за издаването, предлагането и дейностите с криптоактиви. До приемането на РПКА болшинството от криптоактивите (базирани на технологията на децентрализирания регистър – ТДР) оставаха извън обхвата на законодателството на ЕС в областта на финансовите услуги, съответно за тях не се прилагаха разпоредбите за защитата на потребителите и инвеститорите, правилата за лоялни пазарни отношения и търговски практики и др. РПКА подкрепя иновациите, лоялната конкуренция и конкурентоспособността на европейските пазари на криптоактиви, като осигурява висок стандарт на защита на потребителите и инвеститорите в пазара на криптоактиви и адресира рисковете за финансовата стабилност и паричната политика, които могат да възникнат от широко използване на криптоактиви и ТДР.

    Съгласно РПКА криптоактивът е цифрово представяне на стойност или право, което може да бъде прехвърляно и съхранявано електронно посредством технология на децентрализирания регистър или друга подобна технология. В РПКА криптоактивите се класифицират в три вида, в зависимост от това дали се стремят да стабилизират стойността си спрямо други активи: токени, обезпечени с активи, токени за електронни пари и криптоактиви, различни от токени, обезпечени с активи или от токени за електронни пари. Поради различните рискове и възможности, свързани с всеки вид, са определени различни правила за издателите и лицата, кандидатстващи за допускане до търговия, за трите вида криптоактиви. РПКА ще се прилага от 30 декември 2024 г., с изключение на дялове III (токени, обезпечени с активи) и IV (токени за електронни пари), които се прилагат от 30 юни 2024 г. и отделни членове, които се прилагат от 29 юни 2023 г. Доколкото към момента в България не съществува национална законодателна рамка, свързана с функционирането на пазарите на криптоактиви, които не са финансови инструменти, както и предвид значителния обем на регулацията, въведена на ниво ЕС от РПКА, са налице предпоставки за приемане на изцяло нов ЗПКА. По отношение на доставчиците на услуги за криптоактиви: юридическите лица и други посредници, които желаят да бъдат доставчици на услуги за криптоактиви, с изключение на определени лицензирани институции от финансовия сектор (кредитни институции, централни депозитари, инвестиционни посредници, пазарни оператори, дружества за електронни пари, управляващи дружества и лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове) следва да кандидатстват за лиценз за предоставяне на услуги за криптоактиви.

Очаквани резултати

    Наличието на ясна правна рамка за криптоактивите в ЕС и в България в частност би позволило на компаниите и издателите на криптоактиви да правят иновации и да се конкурират на равни начала на единния пазар, както и да използват предимствата на нови форми на плащане, без да се намалява нивото на защита на потребителите и финансовата стабилност. Токените, използвани за плащане, имат потенциал за извършване на евтини, бързи, ефективни и приобщаващи плащания и да увеличат конкуренцията чрез предоставяне на алтернативи на традиционните платежни инструменти, особено на трансгранична основа. Разходите при токените, използвани за плащане, обикновено са по-малко от 1% от сумата на транзакцията, в сравнение с 2 – 4% за традиционните платежни инструменти, използвани на трансгранична основа. Тези по-ниски разходи се обясняват с липсата или по-малкото посредници, участващи в сделката. Токените за плащане също притежават потенциал за финансово включване, тъй като достъпът до по-широки финансови услуги често е ограничен до хора с достъп до традиционни транзакционни сметки. Когато криптоактивите са правно регулирани, те разширяват инвестиционните възможности за инвеститорите. Регулирането и надзора над лицата, извършващи услуги с криптоактиви, води до ефективно управление на операционните и киберрискове при предоставянето на услугите и повишава като цяло сигурността на пазара на криптоактиви. Това би следвало да допринесе и до минимизиране на риска за потребителите от фалит на лица, предоставящи услуги с криптоактиви.

   „Активни потребители“ и в медиите    

"Сюжети от деня" с Биляна Славчева

Зърнопроизводителите: Липсва държавна политика за напояване на обработваемите площи

Гаранцията само на хартия! 

На пазар за имот

   Пазарът в цифри   

• Министерството на земеделието и храните отчита повишаване на интереса към биологичното производство в страната.
• Към момента регистрираните биологични производители са 4 961.
• През 2023 г. броят на операторите бележи ръст спрямо предходните 2 години, като в края на 2022 г. в електронния регистър са включени 4 863 оператора.
• Запазва се тригодишната тенденция в увеличаване на площите в система на контрол.
• Към края на 2023 г. сертифицираната земя в страната е 147798 ха или приблизително 2.94 % от общата използвана площ.
• Ръстът спрямо 2021 г. е 71%, когато площта в система на контрол е 86310 ха.
• Групите култури с най-голям ръст са зърнено-житните (48%), зърнено-бобови и протеинови (17%) и фуражните култури (39%).
• Отчита се засилен интерес по еко-схемата „Биологично животновъдство“, по която са подадени 339 заявления за подпомагане, като в кампания 2023 те са били 111.
• По интервенцията за преминаване към биологично пчеларство също има голям ръст при заявяването на броя пчелни семейства – приблизително 89% повече (24 182 бр.) спрямо предходната година (12 783 бр.).

   Календар на потребителя  

От 1 октомври основният лихвен процент (ОЛП, проста годишна лихва) е 3,43%, с решение на БНБ. 3,54% беше ОЛП през септември, а през август основният лихвен процент беше 3,53%, през юли - 3,63%, а през юни - 3,78%, колкото и през май.

На 17 октомври ще се проведе онлайн обучение по трудови правоотношения: Последни промени в Кодекса на труда. Уволнения и промяна на трудови договори и работно време.
Home office, трудови злополуки и особености при дистанционна работа. Примери от практиката, решения на често срещани казуси и въпроси.  

От 23 до 25 октомври Обучителен център "Темида" организира специализиран онлайн практически курс за длъжностни лица по защитата на личните данни.  

На 30 октомври [email protected] ще проведе онлайн обучение на тема „Новият пакет на ЕС за борба с изпирането на пари – едно ново предизвикателство и предстоящите му отражения в Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/.  

ЕК извършва оценка относно Директива (ЕС) 2019/633 за нелоялните търговски практики във веригата за доставки на храни. Директива 2019/633 относно НТП е правен инструмент, с който се цели доставчиците на селскостопански и хранителни продукти да бъдат защитени от нелоялни търговски практики (НТП) от страна на купувачите във веригата за доставки на храни. Общата цел на директивата е да се гарантира по-справедливо третиране на земеделските стопани и на малките и средните доставчици, да се увеличат техните възможности за договаряне и да се подобри функционирането на вътрешния пазар. Нелоялните търговски практики са практики, които са в разрез с принципите за добросъвестност и почтеност при сключването на сделки, драстично се отклоняват от нормите на етичното търговско поведение и се налагат едностранно от единия на другия търговски партньор. В директивата ясно са определени 10 забранени практики („черни“ практики) и шест практики, които са разрешени само, ако са предварително и ясно договорени („сиви“ практики). За тази цел Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) стартира онлайн въпросник с информация от заинтересованите страни. Той е публикуван на следния интернет адрес:
https://ec.europa.eu/eusurvey/runner/abd91b50-da45-c389-f8ec-c37ee516bfc9?surveylanguage=BG

Европейската комисия обяви над сто дружества, които са първите страни, подписали Пакта на ЕС за изкуствения интелект (ИИ) и неговите доброволни ангажименти. Сред подписалите страни са многонационални корпорации и европейски малки и средни предприятия от сектори като информационни технологии, телекомуникации, здравеопазване, банково дело, автомобилостроене и аеронавтика. Пактът подкрепя доброволните ангажименти на промишлеността да започне да прилага принципите на Законодателния акт за ИИ преди влизането му в сила и засилва ангажираността между Службата на ЕС за ИИ и заинтересованите страни в тази сфера. Доброволните ангажименти в пакта призовават участващите дружества да се ангажират със стратегия за управление на изкуствения интелект, картографиране на високорисковите системи с ИИ и повишаване на знанията на работещите с ИИ по отношение на етиката и отговорността. В допълнение към тези основни ангажименти повече от половината от подписалите страни се ангажират с допълнителни практики, включително осигуряване на човешки надзор, смекчаване на рисковете и прозрачно етикетиране на определени видове съдържание, генерирано от ИИ, като например дълбинни фалшификати.