Начало

Верни ли са етикетите на хранителните продукти?*

В забързаното ежедневие рядко си даваме сметка до каква степен информацията за храните, които купуваме ежедневно не отговаря на истината.

М. Христов, И. Петрова

През последните години нутрициологогията (наука за храненето) бележи значително развитие и възход. Паралелно с това, обусловен от обективната нужда от разнообразни храни, движен от конкуренцията и подпомаган от “машината на желанието” – рекламата, се наблюдава един бурен подем в производството на храни. Крайният резултат от това може да се види на рафтовете в магазините за хранителни продукти и особено ярко – в хипермаркетите. По този начин потребителят е изправен пред един непрекъснато увеличаващ се продуктов асортимент, който започва да го обърква и затруднява в избора на подходящите за него храни. За да преодолее това затруднение, той трябва да чете внимателно етикетите на храните и да се довери на написаното върху тях.

Интерес представлява въпросът в каква степен в практиката

се спазват нормативните изисквания

за етикетирането и представянето на храните?

Материалът, които публикуваме със съкращения и редакция е на база на направено проучване и оценка на хранителната информация на част от българските хранителни продукти, които се предлагат в магазинната мрежа на град Пловдив.  Целта е да се направи оценка до каква степен етикетите на част от българските хранителни продукти, които се предлагат в града на тепетата, отговарят на изискванията на съответните нормативни актове.

В рамките на проучването са проверени над 700 етикета на популярни храни от различни групи: месни продукти, млечни, хляб, слънчогледово олио, майонези, маргарини, мед, вафли, бисквити и сладки, плодови сокове, безалкохолни напитки и бебешки храни.

Установено е, че над 75% от проверените етикети не отговарят на изискванията на съответните нормативните актове, като най-голям процент – около 90 – се пада на месните продукти, които са едни от най-рисковите.

Методология на проучването

В рамките на проучването са посетени няколко хипермаркета от различни вериги, за да се обхване в достатъчна степен множеството от продукти и да се направи надеждна извадка. За по-голямо удобство, някои от продуктите (кисели млека – 39 бр.) са закупени. Проверени са общо 720 етикета на популярни храни от различни групи: месни продукти (312 бр.), млечни (93 бр.), хляб (45 бр.), слънчогледово олио (6 бр.), майонези (13 бр.), маргарини (4 бр.), мед (32 бр.), тестени сладкарски изделия (108 бр.), плодови сокове (29 бр.), безалкохолни напитки (45 бр.) и бебешки храни (33 бр.).

Настоящата работа няма претенциите да изчерпва проблема. Проучена е само информацията върху етикетите, приемайки становището, че тя е достоверна, т.е. съответства напълно на действителното съдържание на хранителни вещества и хранителни добавки в продуктите, за които се отнася.

Резултати от проучването

Преди да разгледаме конкретните примери, заслужава си да се зададе един важен въпрос: Откъде се ползват данни за състава на храните при представяне на хранителна информация върху етикета? Известно е, че в такива случаи повечето наши производители на храни не правят химически анализи на тяхното изделие, а черпят информация от таблици за състава на храните. За съжаление, все още не е факт новия сборник с таблици за химичния състав на българските хранителни продукти, а издаденият през 1975 г. е много остарял. По тази причина и на най-отговорния и съвестен производител се налага да прибягва до други източници на данни за състава на храните. Най-често това са чужди таблици или информация от интернет. Последната обаче не винаги е надеждна.

В следващите редове са разгледани някои от по-важните нарушения, класифицирани според термините, използвани в нормативните актове. За по-голяма прегледност на резултатите, забелязаните нарушения са класифицирани според оценката на информацията, която дават или не дават етикетите.  Ето някои от тях:

Трудно четлив списък на съставките на храната и/или нетното тегло поради твърде малки букви, отпечатване с неподходящи цветове, размазани букви (в някои случаи и комбинации от тях),  твърде много езици и т.н.

Използване на съкращения в списъка на съставките на храната като например (при месните продукти) – МСМ (механично сепарирано месо), МОМ (механично обезкостено месо) и т.н. Това са професионални термини и обикновено потребителят не разбира какво означават тези съкращения.

Подвеждаща информация. Например, претенциозна част от името на производител на млечни продукти е изписано с достатъчно големи букви и в близост до името на продукта (кисело мляко и сирене), така че последният на пръв поглед се приема с определен статут - “екологичен” (синоним на “биологичен”) и именно като такъв е обявен на етикетите на рафтовете в магазините. Тук има подвеждаща информация за статута на продукта - повечето потребители го приемат като биологичен; малко от тях ще разберат, че не е такъв, след като не е посочен сертифициращ орган. Друг пример за подобно нарушени е например хляб “Органик”, където имаме подвеждащо име на продукта - думата “органик” (от англ. organic) определя категорично статута на продукта като органичен.

Използване на различни определения в името на продукта. Тук отново можем да дадем пример с  кисело мляко: “натурално”, “българско”, “нашенско”, “домашно”, “фермерско”, “селско”, “ханско”, както и с изрази като “жива закваска” или “българска закваска”. Всички тези рекламни думи са подвеждащи, като искат да внушат на потребителя, че даден продукт е по-истински или по-качествен от останалите. Изразът “жива закваска” например също безсмислен, тъй като е известно, че киселото мляко се получава чрез млечнокисела ферментация (подквасване) на млякото, което не може да стане без живи култури от микроорганизми.

Непълна информация за състава, в т.ч. неправилно обявени съставки на храната, използване само на общи понятия като например (за наденица) със състав свинско месо, подправки, добавки. Друг вариант е да са обявени само имената на съставките или техните Е номера (в някои случаи и двете), но без наименования на категориите, към които спадат. Примери в това отношение са изписването на натриев нитрит или най-често само “нитритна сол” (при над 80% от месните продукти), натриев нитрат, натриев аскорбат, азо-багрило, глюконо-делта-лактон, мононатриев глутамат, Е250, Е251, Е301, Е124, Е575, Е621.

Обявени са само категориите, към които спадат съставките, без имената им или техните Е номера. Примери: консервант, антиоксидант, оцветител, стабилизатор на цвета, овкусител, регулатор на киселинност. Необявено количество на съставка, чието наименование се съдържа в името на продукта. Пример: Кайма за принцеси с кашкавал

Необозначен вид на втвърдено (“хидрогенирано”) растително масло (в 99% от вафлите, бисквитите и сладките)

Необозначен растителен произход на нишесте /модифицирано нишесте

         Съмнителна информация за състава. Примери в това отношение са:

• за траен варено-пушен колбас (трайност – 4 м.) - състав: месо, подправки.
• за сурово-сушен колбас - съдържание: щраусово месо и подправки.

Невярна информация

• Е621 (мононатриев глутамат) - овкусител (смятан за един от най-рисковите!) е обявен като стабилизатор
• млечни продукти с ниска масленост (примерно кисело мляко 0.1%) – обявени като “пълноценни”. Понятието “пълноценен”, приложено за мляко, означава “необезмаслен”, а в случая то е крайно обезмаслено;  
• съдържание на желязо в кисело мляко за 100g – 70 mg (вероятно грешка в мярната единица – по-скоро 70 µg)
• корнфлейкс – натурален. Може би са имали предвид, че няма други добавки?

Неясна информация

Например, растителен протеин (в състава на месни продукти), който попада в списъка на съставките на храни, които могат да предизвикат неблагоприятни реакции при податливи индивиди и чийто растителния произход не е обозначен. Други примери са:

• животински протеин, хранителна среда, растителен кашкавал, минерални соли - в състава на месни продукти
• калций – в състава на сирене
• плодово брашно – в състава на кисел 
• подобрител – в състава на хлябове
• съдържание на мазнини в кисело мляко (за 100 g) – 0.1-5%?
• енергийна стойност на кисело мляко (за 100 g) – 20-65 kcal?

Неправилно обявени важни предупреждения. Например за съдържание на флуорид в бутилирани натурални минерални води над 1,5 mg/l – предупредителният текст е изписан с малки букви, далече от търговското наименование и е трудно различим.  

Неоснователни или неправилно предявени хранителни или здравни претенции. Например кисело мляко със здравни претенции върху етикета, изобразени под формата на статия от вестник, базирани на изследване от група учени, със застраховане, че информацията е публикувана във вестник Х. Друг пример е траен колбас – състав: …, Е331, Е250. “Без допълнителни консерванти”. Или шунка – “минимум холестерол, нискокалорична, 20% по-малко сол”

Неправилно използване на термини: белтъчини – в 99% от случаите (правилната дума е белтък или белтъци); протеини (популярна дума, но по-правилно е да се използва българската); захариди (вместо захари, или може би са имали предвид въглехидрати?); масленост на мюсли (вместо “мазнини”); диетологична информация (вместо “хранителна”)

Срокът на трайност на бързоразвалящи се храни е обявен с думите “Най-добър до.” Той трябва да се обявява с думите “използвай преди”, следвани от указване на датата, или мястото върху опаковката, където тя е посочена.

Неправилно използвани мерни единици – произволна смесица от кирилица и латиница