Начало

Да осъдиш търговец

Стара юридическа максима е, че човек има толкова права, колкото може да защити. Дали българският потребител споделя това виждане?

Неотдавна американецът Рой Пиърсън заведе съдебен иск срещу ателие за химическо чистене във Вашингтон за над 67 милиона долара заради изгубен чифт панталони. Преди да се стигне до делото, той отказва последователно предложения за компенсация от 3000, 7000 и накрая 12 000 долара от собствениците на химическото чистене, корейското семейство Джин и Су Чунг. Делото все още не е приключило, въпреки оправдателното решение на първоинстанционния съд във Вашингтон, но изходът от него не е толкова важен за нас. Забележителното е до какви крайности достигат американските потребители в стремежа си да бранят своите права.

Почти всеки българин реагира с учудване на тази история, а това съвсем не е единствения и случаен подобен случай в богатата практика от потребителски дела в САЩ. И в България имаме подобни куриози, но те са с обратен знак. Дори и когато водата от тоалетната на съседите избива през стената в спалнята на новопостроеното жилище, българинът разбива стени и поправя работата на "баш майсторите", които са му взели парите, но не завежда дело, за да бъде компенсиран за нанесените му вреди.

На какво се дължи тази разлика? Различната правна система ли я предполага или причините са народопсихологически, финансови, исторически или други? Или просто в България потребителските проблеми са по-незначими в отношенията си с търговците?

Факт е, че съдебната ни система се "радва" на едва 12% доверие, според резултатите от последния Евробарометър. Но това е по-скоро следствие, а не причина да не си търсим правата в съда. Тревожното е, че в голямата си част това мнение се дължи на медийния образ на съдебната система, а не непосредствения ни опит от общуването с нея. Това че "знаковите" дела, които следим всеки ден в новините, буксуват в съда с години, съвсем не означава, че с исковете на потребителите за неизпълнение на договор ще се случва същото.

Незнанието

Всеки български потребител е надарен с доста права, които го приравняват с тези на всеки среден германец, да речем. Дължим ги на процеса на европейска интеграция и възприемането на достиженията на правото на общността. Това са права, които в Западна Европа са били извоювани от потребителските движения в продължение на 30-40 години. Ние ги получихме почти наготово, само за няколко години. Затова и не ги познаваме, и не ги ценим. Получили сме нещо, което дори и да сме желали не сме поискали сами. Цели генерации у нас са възпитани във времена, когато държавата се грижеше за всичко. Сега се оказва, че трябва да учим и отстояваме правата си сами. Това не е лесно, но пък и не се забелязва особено желание за промяна.

Тоталният контрол

В плановата икономика тоталният контрол на пазара е вероятно най-важният елемент от правилата. Всяка стока достигнала до пазара трябва да покрива определени изисквания за безопасност и качество. Изискванията за това се залагат нормативно - най-често в стандарти, които обхващат всяка една стока, допусната до пазара. Контролът за спазването на тези тотални изисквания се осъществява единствено от държавата. На пазара трудно може да се появи стока, която не е била проверена и одобрена. Тук ролята на потребителя е сведена до минимум, защото от неговия потребителски избор не зависи почти нищо - на пазара има само един вид кренвирши и това е.

В пазарната икономика правилата са други. Нормативните изисквания за качество не могат да са задължителни (стоките се конкурират основно по качество и цена), а тези за безопасност са не по-малко взискателни, но отговорността за спазването им се носи от този, който пуска стоката на пазара. Т.е. той трябва да се самоконтролира. Ролята на държавата тук не е напълно елиминирана, но е сведена до по-малък обем, наподобяващ функциите на паяка на общината - технически не е възможно да измести всички неправилно паркирали автомобили, обаче никой шофьор не е сигурен, дали точно неговата кола няма да бъде вдигната. Разбира се, отговорността на неправилно паркирал водач е несравнимо малка с тази на производител или търговец пуснал опасна стока на пазара. В първия случай може да последва само глоба и загубено време в КАТ, във втория, освен глобата от държавата би трябвало да изпита и санкцията на потребителите - да не купуват от този търговец или стока и да си претендират вредите в съда. На практика това се случва само на Запад, тук всички чакаме неволята.

Свръхочакванията

Като говорим за неволята, няма да сбъркаме, ако я олицетворим в държавната администрация. Някак по инерция от миналото, потребителите очакват неизброимите държавни служби с техните фрагментирани компетенции да защитят ефективно техните лични права. Не, това няма да се случи. Не може пред всяко обменно бюро да стои държавен служител и да чете разписката за обмен на валута, преди потребителят да я подпише. Ако потребителят не приеме, че носи лична отговорност за действията си и че насрещната страна (търговецът) винаги ще гони своя интерес, не потребителския, ще си остане седнал до счупената каруца и нищо няма да се промени. Търговецът не излиза на пазара, за да задоволи нуждите на потребителя, а за да получи парите му. За да даде парите си, той трябва да изисква удовлетворяване на нуждите си, а не да чака държавата да инспектира тотално огромния пазар. Най-добрият инспектор е потребителят, държавната администрация може само да съдейства, но не и да го замени.

Финансовата бариера

Нормално е, в една правова държава, този който си защитава правата да поема възникналите за това разходи. За потребителите това означава, че трябва да поемат съдебните разноски, когато си бранят правата. Така е навсякъде по света. Това съвсем не означава, че тези разноски са неизбежната цена на правото. Те са просто инвестиция, която се връща след спечелване на даден казус, заедно с обезщетението, което потребителят може да претендира. Ниските доходи на голяма част от населението обаче, неизбежно поставят финансова бариера пред достъпа до правосъдие у нас. Средният гражданин не може да си позволи да инвестира 500-1000 лева, за да овъзмезди правата си. Непосилните разходи за правосъдие, макар и някак ирационално, също оказват влияние върху срива на доверието в съдебната система.

Липсата на практика

Всеки студент по право знае, че практиката по прилагането на една правна норма е не по-малко важна от самата норма. Именно практиката оказва силен превантивен ефект върху тези, които трябва да спазват правните норми. Обратно, липсата на практика подхранва чувството на безнаказаност и води до незачитане на правото. Логично е, ако един гражданин осъди успешно доставчика си на електроенергия например, това да стимулира много други, да го последват, а доставчикът да промени поведението си, за да избегне нови успешни искове срещу себе си. У нас, макар и малкото успешни случаи не получават заслужаваща публичност, поради неумението на съдебната система да публикува по подходящ начин позитивните резултати от дейността си.

Трябва ли нещо да се промени

Парадоксално е, но най-голям интерес от ефективната правна защита на потребителите има почтения бизнес - този който иска да играе по правилата. Липсата на ефективни правила води до толериране на нечестни и спекулативни търговски практики. Когато потребителите са силни и ефективно защитават правата си, това прави конкуренцията ефективна, пазарът по-предвидим, а бизнесът по-адаптивен и в крайна сметка по-силен. Когато бизнесът е по-силен, той може да се разраства като пробива ефективно на нови пазари. Вече втора година българският бизнес има достъп до европейските пазари, но не може да се възползва пълноценно от конкурентните си предимства. Една от причините е, че в другите държави членки правила се спазват и потребителите ефективно наказват търговците, които не удовлетворяват нуждите им. Свикнал да се развива по местните "правила", голяма част от бизнеса няма много шансове, да пробие на западноевропейските пазари с ефективно функциониращи правила. Само един пример - българските вина "успешно" загубиха позиции на традиционни пазари в Европа, след като там бързо станаха публично достояние използваните химически подобрители в някои наши марки и това никак не се хареса на потребителите.

Какво да се направи

Освен да се изчака времето да заличи наследената инертност на миналото, могат и де се предприемат активни мерки, за да се преодолее този очевиден недостатък на пазарната ни система. През миналата година Икономическият и социален съвет на България прие становище, с което предлага редица мерки за подобряване на ефективната защита на потребителските права. Те трябва да бъдат припомняни често, докато предизвикат проява на отношение, от страна на отговорните институции. Ето накратко някои от предложенията: