Начало

Нелоялните търговски практики

Как да се предпазваме от нелоялните търговски практики?

За да разберем, събрахме и анализирахме 167 влезли в сила акта срещу тях от електронния регистър на КЗП  през 2018, 2019 и 2020 г.

Анализът показва, че най-голям е делът на извършените и установени нелоялни практики в три икономически сектора:

1. „Услуги, свързани с почивка”  - установени 75 случаи на НТП или 44,91% от всички за периода 2018-2020 г.

2. „Потребителски стоки” - 58 случая или 34,73%.

3. „Електронна комуникация” (телекомуникационни услуги) – 22 случая или 13,17%.

В първите два сектора броят на търговците, извършители на разглежданите нарушения, е голям и обикновено зад всяка НТП стои различен извършител. В сектор „Електронна комуникация” обаче установените нелоялни практики се отнасят преобладаващо до 3-те мобилни оператори и всеки от тях е субект на няколко нарушения.

В най-засегнатите икономически сектори преобладаващ е делът на нарушенията в подсектор „Хотели, мотели, къщи за гости и др.” – 58 или 77,33% от влезлите в сила актове в целия сектор „Услуги, свързани с почивка”, следвани от броя нарушения в подсектор „Ресторанти, барове” – 10 или 13,33% от влезлите в сила актове в целия сектор.

В икономически сектор „Потребителски стоки” най-голям е делът на нарушенията в подсектор „Осигуряване на стоки в търговския обект” – 41 или 70,69% от влезлите в сила актове в целия сектор, следвани от нарушенията в подсектор „Електронна търговия” – 13 или 22,41% от влезлите в сила актове в целия сектор.

В икономически сектор „Електронна комуникация”, трима от основните участници в този сектор са и основни нарушители на законовите разпоредби: А1 България ЕАД – с 12 влезли в сила актове за забрана на нелоялни практики; Виваком (БТК ЕАД) - с 6 и Теленор България ЕАД – с 3.

Изводи

1. Значителна част от прилаганите НТП са сходни,, което говори за систематичност в прилагането на нарушенията и за ограничена професионална компетентност от страна на търговските субекти в съответната сфера.

2. При по-голяма публичност и своевременни и целенасочени информационни кампании е възможно подобни неблагоприятни за потребителя явления да бъдат преодолявани.

3. Множеството констатирани случаи на прилагане на нелоялни практики показва, че в редица случаи извършените нарушения са с икономически интерес, който многократно надвишава размера на наложената санкция. Затова, за установени съществени нарушения с голям обществен ефект санкцията следва да се калкулира като процент от годишния оборот. Това би бил справедлив подход и спрямо големия, и спрямо малкия търговец.

Често срещани практики

Заблуждаващи практики 

• предоставяне на невярна и подвеждаща информация, описана върху етикетите на съответен продукт;
• непредставяне своевременно/премълчаване на съществена информация, което може да направи неизползваем даден продукт;
• заявяване на хранителна или здравна претенция за продукт, без да има основание за това;
• рекламиране на продукти на промоционална цена, а на каса по различни причини цената е по-висока;
• твърдение, че предложението е част от маркетингова кампания на световна марка;
• по неясен и двусмислен начин се предлага информация за допълнителна услуга, поради което последиците за потребителя са неблагоприятни – дължи разноски; 
• предлага се първоначален безплатен абонамент за нова услуга, но е спестена информацията, че за всеки следващ ваучер се заплаща определена такса; 
• предлага се продукт, като се премълчава информация дали същият е съвместим с ползваната услуга/продукт; 
• невярна и подвеждаща информация относно категорията на мястото за настаняване – твърди се по-висока категория от действителната; 
• прикрива се съществена информация относно начина на формиране на цената на хранителната порция; 
• невярна, следователно подвеждаща информация относно категорията на заведението за хранене. 

Aгресивни практики

• чрез принуда се отнема свободата на избор на потребителя, като се изисква от него да закупи цял комплект от артикули/услуги, които в действителност могат да се закупуват поотделно;
• създават се всякакви пречки, напр. спиране достъпа до някоя от услугите, по която потребителят е изряден платец, за да се принуди той да заплати спорно задължение по друг договор, сключен със същия оператор;
• отказва се приемане на писмени волеизявления от потреблителя, като му  се създават прекомерни пречки:
• изисква се волеизявление само лично от титуляра по съответен договор с оператор(не се допуска представителство);
• ако волеизявлението е в свободен текст – изисква се специална форма – типова бланка;
• включване в пакета от услуги на непоискана услуга, за която няма изрично съгласие за получаване, но се иска незабавно или разсрочено плащане за нея;
• възползване от нестабилното емоционално състояние на потребителя, напр. смърт на съпруг, като му се внушава сключване на нов „изгоден” договор за телекомуникационна услуга, на името на починалия съпруг.

21.08.2021