Начало

Изводи и препоръки

- Ако основният проблем с качеството на водата във вашия град е прехлорирането 80% от наличните в търговската мрежа кани с филтър ще решат този проблем;

- Когато замърсителите са тежки метали или нитрати, не бива да разчитате на каните с филтри. Те не пречистват ефективно тези вещества от водите;

- Преди да изберете кана с филтър за домашно приложение трябва да знаете какво искате да отстраните от питейната вода. Такава информация би трябвало да се предоставя от местните ВИК дружества. За съжаление твърде често ВИК или не публикува проблемите или на техните сведения не може да се вярва. Ако става въпрос за прехлориране, онлайн се продават достатъчно надеждни тестове за определяне на хлор за цена под 100 лева и всеки може да се снабди с тях.

- По отношение на другите замърсители също има начини за определяне, но както вече установихме, нито една от предлаганите кани с филтри не е способна да пречисти замърсители като нитрати и тежки метали.

- Отново обръщаме внимание на ВИК дружествата по отношение на прехлорирането. То може да бъде по-опасно отколкото микроорганизмите във водата. Ако водоизточниците са силно замърсени има други методи за дезинфекция които не са опасни за потребителите. При инцидентни прехлорирания, например след наводнения или силни дъждове, ВИК дружествата трябва да предупреждават, че водата в момента е негодна за пиене. При малки селища с постоянни микробиологични замърсявания е по-добре да се предизвестява населението да преварява питейната вода, отколкото да се прехлорира и така системно да се тровят хората.

Има ли смисъл от индикатор за смяна на филтъра?

     На практика всички индикатори за филтри не измерват обема вода, която е преминала през тях, а отчитат и напомнят, че е изминало определено време, след което ви напомня да смените филтъра. Това е напълно безсмислено, тъй като ефективността на филтъра зависи най-вече от количеството вода, минала през него. Повечето производители посочват на опаковките живот на филтъра най-често между 150-200 литра, има и по-високи претенции, които достигат до 400 литра. Как ще разберете кога сте достигнали тези обеми си остава ваш проблем.

Маркетингови заблуди

     Извадихме няколко нелепи твърдения от опаковките на продуктите, за да ги разясним и да ви предпазим от заблудите на маркетинга. 

„Филтърът пречиства замърсявания от пестициди и хербициди“ - става въпрос за препаратите за растителна защита използвани в земеделието. На теория те могат да попаднат в питейните води. На практика този път за прехвърляне е толкова дълъг, че вероятността да намерите наднормени количества пестициди в питейната вода е еквивалентен на шестица от тотото. Пестициди могат да се открият в някои храни, но нали не може да прекарате зелената салата през кана с филтър.

„Филтърът пречиства хлороформ, и други органични хлорни съставки“ – а откъде хлороформа ще попадне в питейната вода? Вероятността е по-ниска отколкото пестицидите.

“Филтърът пречиства медикаменти” – медикаменти във водата е доста анедоктична ситуация. Дори няма норми за този вид замърсители.

“Филтърът пречиства нефтопродукти” – това може да се получи само ако някой изсипе инцидентно цистерна с бензин в язовир Искър например. По тази логика защо не носите ежедневно костюми които да ви предпазват от атомни бомби?

“Омекотява водата и предотвратява образуването на котлен камък (варовик)” – това твърдение е най-достоверното от всички в това каре. Наистина много филтри свързват разтворените във водата калциеви и магнезиеви йони и така омекотяват водата. Колко ефикасни са тези филтри зависи от много фактори. Цитираното в текста германско проучване показва, че ефикасността, т.е. степента на омекотяване, бързо намалява и обикновено след прекарване на 10-15 литра вода, филтрите се насищат и вече не пречистват резултатно.

“Удължава живота на домакинските уреди” (като намалява варовика) – това е много пресилено твърдение, тъй като скъпите уреди които страдат от варовика са най-често перални и съдомиялни машини, а те ползват вода директно от водопровода.

“Намалява пластмасовия отпадък” – още повече пластмаса се спестява ако не използвате пластмасови кани, работещи с филтри закрепени за пластмасови държатели. Някои модели претендират, че намаляват отпадъка чрез добавяне на био пластмаса (до 50%),  но подобно твърдение е доста дискусионно, защото повечето пластмаси могат да се рециклират, но дали е така, когато са примесени с други компоненти (био пластмаса).

“Намалява микропластмасата” – такова твърдение може и да е вярно, но е доста безполезна, в питейната вода не би трябвало да се съдържат микропластмаси, тъй като всички пречиствателни станции за питейна вода филтруват водата и отстраняват механичните примеси, включително микропластмасите преди водата да достигне до нашата чешма!

“Намалява твърдостта на водата, но запазва добрите минерали / намалява тежките метали и запазва полезните минерали” – филтрите премахват от водата по еднакъв начин всички вещества със сходни химически свойства. Не съществуват филтри със селективна пропускливост тип „изкуствен интелект“, освен може би в рекламните фантазии. Аналогично, няма списък с „добри“ и „вредни“ минерали. Всеки има своето място в природата, и неговото въздействие върху хората често зависи от количеството. Минералите които не трябва да поемаме с питейната вода се наричат замърсители и за тях са въведени регулаторни изисквания, включително лимити за присъствие.

“Сертифицирана по ISO 9001” – този сертификат се отнася до организационните процеси във фирмата производител и няма пряка връзка с продуктите, които тя предлага. Не би трябвало да се поставя върху продукти, за да не подвежда потребителите.

“Подобрява вкуса” – това е строго субективно усещане на потребителя.

“Прави водата мощен антиоксидант” – питейната вода не съдържа антиоксиданти, нито има физиологичната роля да доставя такива на хората.

“Добавя полезни алкални минерали” – ако някой рекламен агент е открил тези полезни вещества нека да сподели знанията с човечеството. Има устройства които добавят калций и магнезий в твърде меките води – например такава получена от станциите за обезсоляване на морски вода. Това обаче е съвсем друга категория и нужди!

Как тествахме?

В проучването са обхванати: 10 търговски марки кани за филтриране на вода.

Период на изследването: октомври-ноември 2024 г.

Проверени показатели:

1. Тест за хлор

2. Тест за нитрати

3. Тест за метали

Методология:

     Показателите за изпитване, както и допустимите стойности, са тези използвани за питейната вода и нормирани в Директива 83/1998 на ЕС. Всички методи за определяне на замърсителите се базират на спектрофотометрия, а тестовите набори са предназначени, и сертифицирани, за анализ на питейна вода.

     Предварително се приготвят стандартни разтвори на трите замърсителя в дестилирана вода: калиев нитрат за нитратен йон (NO₃^˗), железен сулфат за Fe²⁺, а препарата за дезинфекция Санифорт се използва като източник на активен хлор. С тези разтвори се  построяват стандартни криви с използваните спектрофотометрични набори. Отчитат се лимитите на откриване и измерване за съответните замърсители.

     Преди провеждане на нашето изпитване през всяка кана/филтър са пропуснати 10% от максималния обем вода, препоръчан от производителя. Използвана е чешмяна вода от водопреносната система на София. След това с дестилирана вода са приготвени 10 литра работен тестов разтвор. За целта към дестилираната вода се добавя концентриран стандартен разтвор на всяко тествано вещество. Крайната концентрация на замърсителя в тестовия разтвор е еквивалентна на приблизително 10х нормата за питейна вода които са съответно: 50 мг/литър за NO₃^˗, 200 микрограма/литър за желязо и 0,5 мг/литър за активен хлор. След добавяне на замърсителите тестовия разтвор се хомогенизира/разбърква и от него се отделят контролни проби. Порции от по 1 литър се филтруват през всяка кана и от тях се събират тестови проби. Количествата на замърсителите в контролните и тестовите проби се измерва спектрофотометрично и концентрациите се калкулират с помощта на предварително изготвените стандартни криви. Изчислява се процентът на пречистване за всеки конкретен замърсител. Стойностите, изразени в % пречистване, са показани в таблицата. Всяка стойност в таблицата е средноаритметична от 3 независими измервания.