Начало

Световната банка: по-разбираема информация от банките

В няколко последователни броя ви представяме основните препоръки на банката към България в доклада за състоянието на потребителската защита в областта на финансовите услуги в България.

Световната банка смята, че ясната, разбираема информация е в основата на ефективната защита на потребителите на финансови услуги. Финансовите институции трябва да са задължени да представят своите финансови продукти в ясен и съпоставим формат, който е лесен за разбиране от страна на потребителите и им позволява да сравняват различните оферти. По този начин потребителите могат и да направят информиран избор, съответстващ в максимална степен на техните цели и потребности. Нужни са ясни закони и ефективни механизми за прилагане, за да може оповестяването на условията да изпълнява своя замисъл.

Изложение на основните факти

Банката препоръчва въвеждането на „Изложение на основните факти" за всеки вид стандартен потребителски финансов продукт. То представлява резюме на всички основни условия и уговорки в рамките на една-две страници. Изявленията за основните факти няма да заменят договора от юридическа гледна точка, но всяка финансова институция би била задължена да осигури отсъствието на невярна съществена информация в оповестеното от нея „Изложение на основните факти". Подобна успешна практика беше въведена в областта на груповите туристически пътувания чрез използването на "Информационна брошура", която не заменя договора с потребителя, но играе съществена роля за пълното информиране на пътуващите. Препоръчва се още професионалните асоциации в бранша, като например Асоциацията на банките в България, да разработят стандартизирани формати за изложения на основните факти за всеки вид стандартен потребителски финансов продукт.

Изискванията към оповестяването на информацията за потребителските кредити би следвало да се прилагат и спрямо жилищните ипотечни заеми. Потребител, който взема потребителски кредит от 1000 лв. ползва защитата на закона за потребителския кредит, а този, който взема ипотечен заем за 100,000 лв - не. При предлагането на ипотечни кредити задължително би трябвало да се предоставя информация за годишния процент на разходите и представеното по-горе изложение на основните факти.

Достъпни общи условия

Потребителите трябва да могат да получат копие от общите условия на договорите, без да трябва да поискат сключването на договор за даден продукт. Достъпът до предварителна информация за условията на договора е необходимо за едно информирано вземане на решение. Така потребителят ще може да се запознае с договорните условия без натиск от страна на продавача, който се стреми да сключи договор и да получи съвети от приятели и близки, на които повечето потребители разчитат като основен източник на съвети. Според проучване на БНАП от лятото на 2008 година, едва около половината от банките в България са публикували копия от общите условия на договорите на своите интернет страници. За разлика общите условия на договорите на всяка застрахователна компания могат да се свалят от съответния сайт. Освен това, те могат да се намерят безпроблемно и в офиса на застрахователното дружество. Аналогичен достъп до общите условия на договорите би трябвало да е възможен за заемополучатели на потребителски или ипотечни кредити, а не както при съществуващата понастоящем практика индивидуалният договор се показва на потребителите в последния момент с ограничена възможност за задълбочено разглеждане на приложимите условия и уговорки. Всички банки и финансови институции трябва да бъдат задължени да публикуват типовите си договори в пълен обем на своите страници в интернет и да дават копия на всички потребители, които посещават техните офиси. Това изискване би могло да бъде въведено чрез разпоредби, издадени от надзорните агенции, или би могло да стане част от кодекса за поведение, съставян от асоциацията на банките. Лесното получаване на типовите договори трябва да бъде подложено и на редовен мониторинг от страна на надзорните агенции или потребителските асоциации.

Заблуждаващите реклами

Въпреки съществуващото законодателство и забраните в етичния кодекс, заблуждаващата реклама не е рядко явление. Законът за защитата на конкуренцията съдържа подробни разпоредби, забраняващи използването на заблуждаващо сравнително рекламиране при маркетинга на финансови продукти. Законът за защита на потребителите предвижда забрана за нелоялните търговски практики спрямо потребителите, в това число, и за заблуждаващата реклама. Етичният кодекс на Асоциацията на банките в България също така забранява на членовете си да използват заблуждаваща реклама. Въпреки това, потребителите се оплакват, че рекламите в медиите продължават да се рекламират нереалистични предложения, включително предоставяне на потребителски кредити с нулеви лихвени проценти.

Рекламирането на финансови услуги трябва да се следи отблизо. Отговорността за налагането на разпоредбите относно заблуждаващата реклама е на Комисията за защитата на конкуренцията (КЗК). Комисията за защита на потребителите (ЗП) има отговорността по налагането на разпоредбите за нелоялните търговски практики спрямо потребителите. Наложително е властите да следят текущите рекламни практики, за да се прекрати  заблуждаващото или измамническо рекламиране. В случая с частните пенсии, КФН установи изисквания към рекламните и писмените информационни материали на пенсионно-осигурителните дружества, и спазването им се наблюдава стриктно. Нужно е и да се подобри координацията между институциите, за да се гарантира последователно прилагане на политики и действия по отношение на рекламата. В някои юрисдикции, като напр., в Ирландия, законодателството в областта на потребителските финансови продукти отива още по-далеч. Ирландският закон изисква от финансовите институции да споменават в своите печатни, телевизионни и радио реклами факта, че са регулирани, като посочват и агенцията за финансов надзор, от която се прави това. Такова задължително оповестяване би било полезно и в България.

Сравнения на тарифите

Световната банка препоръчва и да се публикуват прегледи на тарифите, показващи сравнения на цените на финансовите продукти. Сравненията на предлаганите цени за стандартните финансови продукти може да бъде провеждано от професионалните или потребителските асоциации. За целта, асоциациите или ведомствата за финансов надзор биха могли да разработят формат за оповестяването, като данните се предоставят на обществеността от финансовите институции. За частните пенсии, Комисията за финансов надзор вече е публикувала сравнителна таблица за таксите, събирани от пенсионно-осигурителните дружества за управлението на доброволните пенсионни фондове. Проучванията на тарифите, провеждани от финансовия регулаторен орган в Ирландия, се доказаха като ефективен механизъм за насърчаване на потребителите да се заемат със сравняване на „цените на свободния пазар" преди закупуването на финансов продукт.

За какво да внимаваме!

- Реклами за заеми представящи много ниска лихва ("лихва-примамка") с едър и удебелен шрифт, без да посочват ясно, че тази лихва се прилага само за ограничен период или че съществуват допълнителни такси.
- Годишният процент на разходите /ГПР/ се включва в рекламата с много по-дребен шрифт отколкото номиналният лихвен процент.
- В телевизионните реклами ГПР се показва за по-кратко време, отколкото лихвата-примамка (при депозитите важи обратното - високите лихвени проценти, служещи за примамка, се изписват с едър удебелен шрифт, докато реалната доходност се показва с по-дребен шрифт и за по-кратко време).
- Дори в самите банкови клонове експертите по продажбите често наблягат на лихвата-примамка и могат изобщо да не посочат истинските ефективни лихвени проценти.

За подобряване на достъпността и удобството за ползване на информацията за потребителите Световната банка препоръчва:

- Въвеждане на „Изложение на основните факти" за всеки вид стандартен потребителски финансов продукт.
- Изискванията към оповестяването на информацията за потребителските кредити да се прилагат и спрямо жилищните ипотечни заеми.
- Потребителите да могат да получават копие от пълните условия на договорите за продажба на финансови продукти предварително, без да трябва да поискат сключването на договор за даден продукт.
- Информирането на потребителите за частните пенсионни фондове трябва да бъде подобрено.
- Ефективно да се преследват заблуждаващите реклами.
- Публикуване на тарифите, показващи сравнения на цените на финансовите продукти.