- Евро
- С вашите въпроси: Всичко за еврото
- С вашите въпроси: Всичко за еврото (част 2)
- С вашите въпроси: Всичко за еврото (част 3)
- Напред към еврото!
- Вярно – Невярно: Цифрово евро VS плащания в брой
- За еврото накратко
- Вярно – невярно: Истината за референдума за еврозоната
- С вашите въпроси за еврото (част 4)
- Митове и факти за еврото в България
- Кой отново плаши с приемането на еврото
- Еврото: Права и защита на потребителите
- Откъде да получа информация?
- Кога и как ще плащаме за стоките и услугите?
- Храни
- Здраве и козметика
- Лекарства
- Вода за уста
- Слънчева защита
- Тютюнопушене
- Козметика
- Здравно осигуряване
- Други
- Други
- Колективните искове в полза на потребителите.
- Генеричните лекарства: как да спестим пари в аптеката
- Антибиотици и здраве
- Край на неетичното промотиране на лекарства
- Играчка под елхата
- Внимание! Как малките батерии могат да станат опасни за децата
- Финанси
- Деца
- Домакинство
- Техника
- Услуги
- Еко
- Други
Лесно ли е да се различи оцет от кисела имитация
Лесно ли е да се различи оцет от кисела имитация
Според актуалната статистика, през 2015 година продажбите на оцетни заместители в България са 56% към 44% спрямо натуралните оцети. Това лесно може да се обясни с по-ниските цени (средно с 26% по данни на НСИ), но не е единствения фактор, който влияе на потребителите. Наред с цената съществено значение може да имат точната информация за съдържанието и ясното представяне на продукта. До 2014 година беше много трудно да се направи разлика между натурален и синтетичен оцет, защото и двата вида използваха името оцет и само малък брой взискателни потребители можеха да ги различават. Тогава бяха приети законодателни изменения, които да позволят по-ясното разграничаване на натурален и синтетичен оцет (заместител). Проучването на Активни потребители търси отговор на въпроса, дали направеното е достатъчно.
В проучването са анализирани етикетите на 25 синтетични заместители на оцет закупени от супермаркети в София и Пловдив по три показателя:
- съдържа ли етикета изображения на плодове, зеленчуци, салати и т.н.
- съдържа ли етикета информация/препоръка за консервиране
- съдържа ли етикета друга графична или съдържателна информация, която може да подведе потребителя
Основни констатации от изследването
1. Използване на подвеждащи изображения на етикетите:
- изображения на плодове, навяващи асоциацията, че продуктът е произведен от плодова суровина - в 2 продукта;
- изображение на дете, което намеква, че продуктът е за деца - в 1 продукт;
- снимка на туршия - снимката на туршия ясно намеква, че продуктът е подходящ за консервиране - в 2 продукта.
2. Препоръка за консервиране
Само 4 от 25 продукта не съдържат препоръка за консервиране на етикетите си. Всички останали по един или друг начин ясно заявяват, че съответният продукт е подходящ за консервиране.
3. Подвеждащи надписи
- различни по цвят и големина шрифтове
При два продукта се наблюдава акцентиране върху думите "винен" и "ябълков" чрез използване на по-големина шрифт и по ярък цвят. Така потребителят може да остане с впечатлението, че това е винен или ябълков оцет, а не заместител.
- неправилно изписване на оцетната киселина
Синтетичната оцетна киселина "Е260 - оцетна киселина" може да се изписва на етикета със своя Е номер и наименование, заедно или поотделно. Всякакви добавки към наименованието като "хранителна" или "за хранителни цели" нямат място в съдържанието. Такива добавки установихме в два от продуктите.
- графични трикове
При един продукт се наблюдава изписване на думата „Оцетен“ с намаляващи букви и "заместител" с дребен шрифт. Така се постига лесна четимост на първите букви О-Ц-Е-Т и по трудно различим остатъка от надписа "Оцетен заместител", което лесно може да заблуди че това е оцет, а не заместител.
Нашите препоръки:
Не е нужно да се предприемат законодателни изменения за всяко отделно предизвикателство на пазара. Ясно е, че много от приетите законови норми не решават проблемите, а само предизвикват измислянето нови форми на заобикаляне. Нужни са повсеместни усилия от множество институции с фукус не само върху отделни видове продукти, а върху всички продуктови групи, в които се предлагат имитации (оцет, млечни продукти, майонеза, мед и др.). Например:
- Търговските вериги да предлагат на отделни, ясно обозначени щандове имитиращите продукти.
- Ощетените производители да сезират КЗК за нелоялна конкуренция
- БАБХ да провежда регулярни тестове с участието на заинтересовани страни (напр. производители, потребители и журналисти). Те трябва да се фокусират, върху търговската мрежа (вкл. хотели, ресторанти, ученически столове и детски градини), а не върху проверки в производствените предприятия.
- Министерството на икономиката (провежда политиката за защита на потребителите в България) да изготви и финансира програма за независими тестове на продукти
- Министерството на земеделието да приеме Наредба за условията, реда и координацията на контрола на производството, етикетирането и предлагането на оцета се извършват при контрола на оцет.
- Да се намали ДДС за основни храни
Цялото проучване може да намерите на ТУК.
Aktivnipotrebiteli.bg:
За Активни потребители:
Абонирайте се за безплатния
бюлетин на Активни потребители.