Банковите такси при плащания в евро
Повече от година след като в България се прилага Единната зона за плащания в евро (SEPA), таксите за преводи остават високи. Само Европейската комисия ли може да реши проблема?
Проучихме и сравнихме тарифите на 20 търговски банки в България към декември 2017 г. Основната цел е събиране, анализ и посочване на конкретни резултати във връзка с въвеждане на системата SEPA от българските банки - доставчиците на платежни услуги.
Какви са резултатите?
1. Тарифите са трудно разбираеми
Тарифите на банките са обемни и сложно структурирани, трудни за разбиране и не особено достъпни за непрофесионалист, какъвто обикновено е средният потребител.
2. Разнопосочни наименования на таксите
Банките подхождат различно при обозначаване на таксите. Можем да ги обособим две групи:
- Кредитни преводи обозначени/наименовани като плащания в ЕИП и плащания извън ЕИП и във валута различна от еврото в ЕИП.
- Кредитни преводи в евро обозначени изрично като преводи през SEPA в ЕИП и преводи извън SEPA, в т.ч. през системата S.W.I.F.T.
3. Цените на SEPA преводите са нелогично високи
За да проверим доколко са постигнати целите на Регламента, направихме сравнение между:
1) таксите за плащания в евро в ЕИП (SEPA плащания) и
2) таксите за плащанията извън системата на SEPA (плащанията извън ЕИП и/или във валута различна от Евро).
Логично е да очакваме, че преобладаващо стойностите на първите трябва да са по-ниски от вторите. Какво установихме?
Само в 7 от 20-те банки таксите за SEPA преводи са по-ниски, което означава, че системата SEPA е постигнала положителен ефект за българския потребител.
В 13 от 20-те банки няма разлика в размера на таксите между плащания в SEPA и плащания извън SEPA. С други думи не е постигнат положителен пазарен ефект от въвеждането. Макар да са спазени изискванията за техническа оперативна съвместимост, благоприятните последици за потребителя не са налице.
4. Няма осезаемо намаляване на таксите след въвеждането на SEPA
За да оценим доколко таксите са се повлияли във времето, добавихме цената за трансгранични преводи през 2013 година при 8 банки, за които имаме данни. От тях се вижда, че при изходящите преводи в 5 банки има намаляване на таксите, в 2 банки няма промяна, а при една банка дори отчитаме повишение. При входящите такси имаме по една банка с подобрени условия и една с по-високи такси, а в останалите случаи не са настъпили промени. От тези факти можем да заключим, че въвеждането на SEPA не е постигнало значими резултати по отношение на таксите.
5. Таксуването на входящи преводи е неприемливо
Силно впечатление ни направи, че цели 10 банки събират такси при входящи преводи. В някои случаи таксата може да откаже всеки потребител от услугата. Това е напълно неприемливо, икономически необосновано и конкурентно нелогично, въпреки че е напълно законно.
Какви са решенията?
1. За наша радост малко преди да публикуваме проучването Европейската комисия обяви инициатива за изменение на Регламент 924/2009, с което се предлага изравняване на таксите за SEPA преводи в страните извън Еврозоната с тези в националните валути. С други думи, таксите за трансгранични еврови преводи (SEPA), не трябва да се различават от таксите за национални левови преводи. Например, ако искате да изпратите 100 евро от сметка в Банка Пиреос България до сметка в германска банка да речем, сега това ще ви струва 60 лева, а при промяна на регламента таксата би била 2,20 лева. По думите на подуправителя на БНБ Нина Ставрева, предложените промени трябва да станат факт от 1 януари 2019 г., но този срок може и да се отложи, ако процедурите в Европейските институции не се преминат достатъчно бързо.
2. Използване на платежна сметка за основни операции. Към настоящия момент зползването на платежна сметка за основни платежни операции при извършване на еврови преводи от и към банки от ЕИП е по-евтина услуга и по-благоприятна за българския потребител. Това е така, защото по силата на Европейска директива размерът на таксите по платежната сметка за основни операции следва да са по-ниски от средния размер на стандартните такси, събирани от потребителите за всяка от услугите, предоставяни от банките в страната и по-ниски от най-ниския размер на таксите, които съответната банка прилага по тарифа за всяка от стандартните услуги. За целта трябва просто да си откриете и използвате такава сметка. Разбира се тази възможност трябва да бъде по широко разяснявана, а банковите институции трябва да задължително да предлагат на потребителите тази по-изгодна за тях услуга.
3. Съществуват и други платежни инструменти за извършване на преводи в чужбина, към които българските потребители биха могли да се насочат, за да преодолеят високите такси, които банките събират независимо от въвеждането на SEPA системата. Благодарение на интернет връзките потребителят може да използва множество онлайн оператори, които въвеждат иновации в областта на паричните преводи, като в момента редица компании предлагат по-изгодни и значително по-евтини услуги и възможности за международни преводи.
Пълното проучване можете да прочетете на aktivnipotrebiteli.bg
За проучването:
В проучването са обхванати 20 търговски банки в България, предоставящи платежни услуги на физически лица. Сравнителното проучване е извършено чрез събиране и анализ на съдържанието на актуалните тарифи на участващите в изследването банки към месец ноември 2017 година. Данните в проучването са актуални към ноември - декември 2017 г.