Начало

ТЕСТ маслиново масло (зехтин)

Маслиновото масло от древността е еталон за качествена и здравословна храна. То е неделима част от средиземноморската диета, която се препоръчва като международен еталон за хранене от експерти и организации по хранене и диететика. Поради здравословните ефекти от консумацията маслиновото масло е значително по-скъпо от другите масово използвани – слънчогледово, рапично, соево и др. Допълнително, заради климатичните условия и традициите, продукцията на маслиново масло е ограничена в няколко държави, тя не може да бъде бързо увеличавана и реагира на нарасналото пазарно търсене основно с повишение на цената на продукта, и/или с появата на продукти с влошено качество.

         Поради спецификата в производството и търговията на маслиново масло, често пазарните стимули водят до появата на нискокачествен, а понякога направо фалшив зехтин в магазините. Подобни случаи са известни от векове, което води до законодателно установяване на критерии за качество и чистота на маслиновото масло в много държави. През 19 век се създават и първите методи за химичен анализ, като някои от тях са валидни и в наши дни. Европейския съюз е водещ производител и консуматор на маслиново масло, изискванията към зехтина са законодателно уеднаквени за всички страни членки чрез Регламент 2568/91.

         Традиционно зехтина се добива посредством студено пресоване на плодовете на маслиновото дърво и този най-висококачествен продукт се наименува „Extra virgin olive oil“ (Екстра върджин маслиново масло). Всяка допълнителна обработка, например рафиниране, влагането на химически добавки (Е номера) или използването на химични разтворители при екстракцията, обикновено повишава добива и трайността, но влошава качеството на маслото. Регламент 2568/91 класифицира зехтина в 8 категории, всяка със съответните характеристики. С най-високо качество и себестойност е класическия метод за студено пресовано масло - „Extra virgin olive oil“. Най-честите фалшификации на зехтина се изразяват в представяне на други категории зехтин (рафиниран или химически обработен) за „Extra virgin olive oil“, добавяне на масла от други растителни видове (слънчогледово, рапица, соево) и/или използване на отпадни суровини като кюспето за източник на масло след екстракция с органични разтворители (виж Таблица 1). Съгласно проучванията само около 10% от продукцията на маслиново масло попада в най-високото качество, докато в магазините близо 50% от търговските марки имат тази претенция. Много изследвания установяват, че между 20 и 50% от анализираните търговски марки не отговарят на изискванията за „Extra virgin olive oil“ въпреки, че се представят за такива. Нещо повече, често продукти етикетирани като зехтин изобщо не съдържат маслиново масло, или са разредени в различни пропорции с други масла.

         България е типичен вносител на зехтин. У нас няма традиции в производството и консумацията на маслиновото масло, което заедно с невисоката покупателна способност на хората е предпоставка за появата на нискокачествен зехтин в търговската мрежа. През последните години обаче, консумацията на зехтин в страната нараства и затова контрола на качеството е ключов момент за осигуряване на защита на потребителите и честна конкуренция между търговците.

         Целта на настоящето проучване е да анализираме информацията от етикетите и химическия състав на подбрана извадка от продавани в България търговски марки зехтин и установим съответствието на заявените от производителя категории (зехтин) спрямо законодателните изисквания на  Европейския съюз.

Какво пише на етикета на зехтина в магазина?

         Въпреки че според законодателството на ЕС маслиновото масло е 8 вида, в търговската мрежа на етикетите информацията е опростена. В долната таблица са обобщени стандартните надписи които може да срещнете върху бутилките с зехтин в Българските магазини, както и информация за технологията на производство на съответните категории, цените и рисковете за потребителите. Трябва да имате предвид, че понякога върху етикетите пише само „маслиново масло“ или зехтин. Това е ясен индикатор, че продукта е по-нискокачествен и/или менте.

Таблица 1. Видове маслиново масло

Резултати от проучването

В проучването са включени 28 търговски марки зехтин закупени от супермаркети в София. Описанието на включените в изследването продукти, заедно със съответните снимки, са показани в Таблица 2.

Какво показва анализа на етикетите?

         От 28 продукта 15 са декларирани като Extra virgin, 11 са pomace или друга категория, а 2 продукта са представени като „салатен микс“, което означава  смесване с друг вид растително масло (напр. слънчогледово олио).

         При всички 28 марки в съдържанието на етикетите е налична задължителната според Регламент 1169 информация.

         При 5 марки производителят не е дефинирал категорията маслиново масло (Extra virgin,  pomace или микс). Пробите са маркирани в таблица 2. При описание на компонентния състав на тези марки там е отбелязано влагане на добавки, които автоматично отнасят категорията към pomace, но информацията е спестена на етикета. Тази дребна търговска „хитринка“ определено затруднява избора на потребителите, които могат да се подлъжат, че продуктът спада към най-висококачествената категория зехтин (Extra virgin).

         В 5 от 11 марки декларирани като pomace е вложено рафинирано маслиново масло.

         В 4 от 11 марки pomace е маркирано наличие на масло от маслиново кюспе, което означава, че остатъците от пресовани маслини (за извличане на оригинален еxtra virgin зехтин) са подложени допълнително на обработка с органични разтворители за повишаване на добива. Това понижава качеството на маслото и има риск от попадане на остатъчни химикали използвани за разтворители в крайния продукт.

         При 2 от 11 марки деклариране като pomace са вложени едновременно рафинирано и масло от кюспе.

         Като цяло, с изключение на някои търговски хитрости, етикирането на продуктите съответства на законодателните изисквания и за първи път проучване на „Активни потребители“ не установява съществени отклонения в тази област.

Какво показаха Лабораторните анализи?

         Проведохме лабораторно изпитване на 13 търговски марки зехтин. От тях 7 са декларирани като Extra virgin от производителите, а 6 са pomace. Резултатите от анализите са показани в Таблица 3. Установените нарушения на Регламент 2568/91 са маркирани в жълт и червен цвят.

Таблица 3 Химически анализ

         Анализите по показатели 1 (киселинност), 2 и 3 (UV абсорбция) не показват отклонения от изискванията на Регламент 2568/91.

         Изпитването по показатели 4 (Мастно киселинен състав) и 5 (Триглицериден състав) дава информация за промени в химичните компоненти на маслиновото масло дължащо се на добавяне на друг вид растителни масла, т.е така се открива фалшифициране на зехтина. От изследваните 13 търговски марки при 2 беше установено несъответствие. Това са Rodon и Buon Sapore. Двете марки са декларирани от производителите като pomace, което разбира се не означава, че в тях може да се добавя друго масло. С това се цели поевтиняване на продукта без потребителите да могат да усетят пряк негативен ефект, но трябва да се има предвид че използваните заместители на маслиновото масло нямат същите здравословни свойства.

         Анализите по показател 6 (хлорорганични разтворители) откриват използването на химикали при производството на зехтин. Тази технология представлява извличане от отпадъчното маслиново кюспе на допълнително масло посредством органични разтворители. Влагането на подобно масло е забранено при Extra virgin зехтина, а при всички останали категории (т.е. при pomace) има задължителни лимити за остатъчни химикали в крайния продукт. Лабораторният анализ установява наличие на химикали в 2 от изследваните 13 проби. В марката Rodon се измерват 1,14 мг/литър хлорофор, а в Ophellia има 1,1 мг/литър тетрахлорметан. Количеството на органични разтворители е 11 пъти над лимита (0,1 мг/литър)! Едната от проблемните марки (Ophellia) е декларирана от производителя като Extra virgin, а другата е двоен нарушител, защото в нея се беше открито наличие и на чужд вид растително масло.

         Наличието на тези химикали в зехтина е грубо нарушение на безопасността и представлява риск за здравето на консуматорите. Това е и свидетелство за фалшификация – добавяне на масло от кюспе в Extra virgin зехтин от марката Ophellia.

Ограничения на проучването

         В изследването са включени само 28 марки зехтин, а в лабораторните анализи те са 13. Това е малка част от пазара и не е известно доколко установените резултати и направените изводи са валидни за всички търговски марки (които са неизвестен брой) маслиново масло предлагани в България.

         Лабораторните анализи в това проучване са 6 категории, което е по-малко от половината от препоръчваните в Регламент 2568/91. При осъществяване на целия пакет от процедури е възможно броят на несъответстващите на законодателството марки зехтин да нарасне.

Изводи и препоръки

         Съгласно информацията на етикетите почти половината (13 от 28) от продаваните в големите супермаркети марки зехтин са от евтините категории, така наречените pomace или салатни миксове. Използват се технологии за производство, които се различават от класическата (студено пресоване на маслините). Потребителите трябва да са наясно, че купувайки по-евтините категории зехтин те получават продукт с по-ниско качество, намалени здравословни свойства (например по-малко витамини), и повишен риск за безопасността.

         Има производители които слагат подвеждащи етикети, под формата на снимки с маслини на „зехтин“ в който маслиновото масло реално е 20%. При други марки е спестена информация, например отсъства надписът за по-ниска категория зехтин (pomace) – при 5 продукта. Това показва, че има опити да бъдат заблудени потребителите и затова, когато етикетите не съдържат достатъчно информация, и/или тя е представена по нечетлив или манипулативен начин ние препоръчваме да не купувате тези зехтини!

         В общо 3 (23%) от лабораторно изследваните 13 търговски марки зехтин се установяват несъответствия в компонентния състав на маслата. Две от тези ментета, могат да бъдат опасни за здравето на потребителите, защото в тях са останали химикалите хлороформ и тетрахлорметан в количество около 11 пъти над разрешения лимит.

         В 2 (от трите) установени от лабораторните анализи несъответствия причината е умишлено фалшифициране на марките от страна на производителите.

         Проучването на „Активни потребители“ е първото доказателство за присъствието на Българския пазар на зехтини менте. Потребителите трябва да знаят, че маслиновото масло, независимо къде е произведено, може да не бъде полезно за тяхното здраве и да подхождат информирано при избора в търговската мрежа.

         Контролните органи трябва да са наясно с рисковете за качеството и безопасността на зехтина. Необходимо е да се разработи и изпълнява реалистична програма за мониторинг на търговските марки зехтин и да не се забравя, че този хранителен продукт е на едно от първите места по умишлено фалшифициране в Европа.

Прочетете още:

Можем ли да разпознаем истинския зехтин визуално?