Начало

Тест на питейна вода

      Изследване на Софийския университет и Активни потребители установява висока концентрация на бактерии в топлата питейна вода. Липсват нормативни изисквания и контрол към топлоснабдяването за питейно-битови нужди.

      Микробиологичните замърсявания са най-значителният риск за питейните води. Микробите в тях са бактерии, вируси, плесени и паразити. Някои са директни патогени по хората, например Салмонела и Шигела (дизентерия), но повечето са т.н. опортюнистични патогени, такива които водят до заболявания само в определени случаи и/или при индивиди с проблемна имунна система. Към вторите се причисляват огромна група бактерии нормално обитаващи водните басейни, особено повърхностните, и често прехвърлящи се оттам във водопреносните мрежи. Редица научни изследвания показват, че използваните обичайни методи за дезинфекция на питейната вода са недостатъчни за отстраняване на микроорганизмите. Много от тях са способни да оцелеят и дори да се размножават в питейната вода, включително в подгрятата такава. Има бактерии годни да формират биофилм по тръбите, който служи като убежище, предпазващо от дезинфектантите, инкубатор за размножение, както и постоянен източник на свободни форми. Особено податливи за формиране на биофилми са частите от водопреносната мрежа, където водата се задържа – резервоари за топла и студена вода, паразитни отклонения и обеми. Те са често срещани в големите градове и крупните сгради. Според проучванията, рискови компоненти са също басейните, фонтаните, сградните климатици с водно охлаждане, спа-центрове, водонапорните кули и др. В градовете с обществено подаване на топла вода, опасностите от микробиологично замърсяване се увеличават. Това важи и за естественото водоподаване от източници с повишена температура. Най-рискова е водата в диапазона 20 – 50 градуса, тъй като това са оптималните температури за развитие на микроорганизмите. Най-често в такава питейна вода се откриват индикаторни микроорганизми, като колиформите и Escherichia coli. Затова те са законодателно включени в мониторинговите програми за тестване, а тяхното откриване класифицира автоматично водата като негодна. Освен известните индикатори, в питейната вода се установяват множество други микроорганизми, които при определени условия разболяват хората. Сред най-известните от тях са опортюнистичните патогени от Legionella и не-туберкулозните Mycobacterium. Тези бактерии са трудни и сравнително скъпи за идентифициране и затова не са включени в рутинните анализи. Броят на заболелите от тези и подобни опортюнистични патогени нараства. Например, в САЩ броят на инфектираните с Legionella хора за 20 години са е увеличил 10 пъти! Подобна ситуация се наблюдава във всички развити държави, което налага еволюция на програмите и процедурите за надзор на питейната вода, студена и топла.

     В България общественото снабдяване с топла вода е достъпно в големите градове, разполагащи с топлоцентрали. Те не доставят директно топла вода до консуматорите, а чрез абонатните станции затоплят наличната обществена студена питейна вода. Крайните потребители са включени в локални/сградни цикли за отопление и/или водоснабдяване с битова топла вода. В нашата водопроводна система топлата и студената питейна вода се доставят по отделни тръби, и се смесват преди изтичането при крайния потребител. Теоретично между тях не трябва да има разлика, защото имат еднакъв произход – обществената водопреносна мрежа. Техният път до потребителя се различава само през последните около 100 метра, където част от входящия поток се отклонява през топлообменника на абонатната станция за затопляне. Целта на нашето изследване е да установим дали топлата и студената вода за питейно-битови нужди се различават по микробиологични характеристики. Допълнително ще направим анализ на националните регулаторни изисквания за топлата питейна вода.

Резултатите 

     За нашето изследване бяха подбрани 14 локации от три града, притежаващи централно обществено водоснабдяване с топла вода за питейно-битови цели – София, Пловдив и Плевен. Районите на местата за пробовземане са описани в таблицата. От всяка локация се събират проби от студена и топла вода, като се измерва и температурата на течащата топла вода на изхода на крайните потребители, т.е.  в кухните. В лаборатория се определят концентрацията на бактериите във водата (бактериален товар), провежда се култивационен тест са наличие на индикаторни микроорганизми (колиформи и Escherichia coli) съгласно действащата регулация в ЕС, както и анализ на 6 рутинни химически показателя – активен хлор (обичайния дезинфектант), нитрати, фосфати, амониеви йони, желязо и манган. Резултатите са представени в таблицата.

     Анализираните химически показатели от всичките 14 локации са в норма. В таблицата са показани само резултатите за съдържание на активен хлор от които се вижда, че само в 7 от тях се откриват нива над 0,05 мг/литър, което е лимитът на детекция на използвания от нас тест. Регулаторната норма от 0,5 мг/л, не се надхвърля от нито една проба. В половината от пробите студена вода не беше открит хлор. Аналогично, в нито една от 14-те образци събрани от погрята вода не беше установено наличие на хлор. В София активен хлор се открива само в 2 от 8 локации. Установеното отсъствие на дезинфектант в половината проби студена, както и всички такива топла вода, увеличава риска от развитие на нежелателни и потенциално патогенни за хората микроорганизми. Всичките 14 двойки проби бяха анализирани и за наличие на основните индикаторни микроорганизми, колиформи и Escherichia coli, но такива не бяха открити.

     Интересни са резултатите от измерване на температурата на топлата вода, течаща от крановете на домакинствата. Средната отчетена стойност е 52,1 градуса. В 3 от 14 локации са измерени под 50 градуса. Препоръките на СЗО и регулациите в много държави изискват температура на топлата вода от 55 и нагоре, на което отговарят само 3 от 14 проби. Останалите 8 проби са в диапазона 50 – 54 градуса.

     Бактериалният товар е молекулярнобиологичен индикатор за общото съдържание на бактерии във водата. Той измерва концентрацията на специфичен участък от бактериалната ДНК, който е древен и изключително консервативен и присъства в генома на всички прокариоти. Предимството на този молекулярнобиологичен метод е, че той отчита съдържанието на всички бактерии в съответната проба, включително и тези, които не могат да се култивират върху стандартните микробиологични среди, тъй като те са мнозинството. Методът засега не е стандартизиран и затова не може да се използва директно пресмятане на бактериите, подобно на добре познатото микробно число. В нашето изследване използваме бактериалния товар за сравняване на количеството на бактериите между топлата и студената питейна вода от всяка отделна двойка проби. В таблицата е показано съотношението топла/студена вода при 13 проби от което се вижда, че при 12 от тях в подгрятата вода се откриват повече бактерии в сравнение със студената. Усреднената стойност е 22 пъти, с максимум 69,5, и минимум 1,4 пъти. Най-високо е това съотношение в пробата от кв. Гео Милев в София. Това е изненадващ резултат, защото обичайно се предполага, че високата температура ще убие бактериите в подгрятата вода. Обратното на очакваното е следствие от недостатъчно високата температура във водопреносната система. Допълнително, вероятно в тръбите се развиват термотолерантни бактерии, различни от обичайните за питейна вода. Тези бактерии са устойчиви към не особено високите стойности на подгряване.

     В обобщение, във всички изследвани двойки топла/студена вода не се откриват отклонения в рутинните регулаторни показатели за микробиология и химия, освен отсъствието на дезинфектант (активен хлор) в повечето проби. Молекулярно-биологичният анализ показва многократно по-голямо съдържание на бактерии в топлата вода. Развитието на микроорганизми в топлата вода доказано води до поява на патогени за хората. Това означава, че хората с компрометирана или отслабена имунна система могат да се разболеят от бактерии, с които те обичайно изобщо не се срещат. Опитът на други държави показва, че най-често се развиват пневмонии, предизвикани от Легионела и не-туберкулозни Микобактерии. В България съществува заболеваемост сред пациенти с не-идентифицирани по причинител и произход пневмонии и е напълно възможно това да е свързано с топлопреносната мрежа.

Законодателни изисквания

     България има регулаторна рамка за качеството и безопасността на питейните води, унифицирана със законодателството на Европейския съюз (ЕС). Те определят минималните изисквания за безопасност на водите. В допълнение, държавите от ЕС обикновено притежават собствена регулация, надграждаща съюзните норми, която е съобразена със специфичните рискове. България не разполага с подобни допълнения, което оставя без регулация редица области, като може би най-съществената от тях касае топлата вода за питейно-битови нужди. Основният законодателен акт е Наредба 9/2001 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, в която дори не се споменава за топла вода. Специфичните регулации за топлоснабдяване са Наредба 9/2004 и Наредба №Е-РД-04-1/2020, в които подробно са описани техническите изисквания към топлопреносните мрежи и топлоцентралите, както и търговските взаимоотношения. По отношение на безопасността на хората, свързана с топлата питейна вода, няма нито дума. Също така няма изискване за температурата до която се подгрява водата, този въпрос е оставен за договаряне с възложителите, т.е. общините. Българската държава определила каквито и да е изисквания за поддържане и контрол на безопасността на топлата питейна вода. Нещо повече, в регулаторните документи никъде не е описано коя институция осъществява контрол, какви са задълженията на доставчиците на топла вода, на възложителите, или на сградната собственост. Това е неприемлив регулаторен вакуум във важна за общественото здравеопазване област.

Изводи:

1. В България липсва нормативен акт, който да поставя изисквания към безопасността за топлата вода за питейно-битови цели. Необходимо е спешно да се запълни тази нормативна празнота.

2. В България спецификата на водопреносната мрежа води до смесване на топлата и студената питейна води, преди да достигане до крайния потребител. На практика, те оказват едновременно и почти неделимо въздействие върху консуматорите. Ако топлата вода е замърсена, е много трудно причинителят да бъде надлежно отделен от потока на студената вода, защото те ползват обща крайна тръба/смесител. Поради тази характеристика на водопроводната мрежа, топлоподаването за питейно-битови цели следва да бъде интегрална част от водоснабдяването, включително с налични норми и изисквания за безопасност на потребителите на тази комбинирана услуга.

3. Нашето изследване показа, че всичките 14 двойки топла/студена проби отговарят на изискванията на Наредба 9/2001 за безопасност по микробиологични и химически критерии.

4. Установената от нас средна температура на топлата вода от 52 градуса е по-ниска от препоръчителната от СЗО, и регулаторно закрепена в много държави, стойност от 55 градуса. В над 20% от пробите температурата (3 от 14) е дори под 50 градуса. Понижената температура на топлата вода представлява риск за развитие на бактерии, гъби и паразити.

5. В 12 от 13 проби в топлата вода се отчитат повече бактерии в сравнение със студената. Усреднената стойността е 22 пъти по-висока. По-голям брой бактерии означава по-висока вероятност от развитие на патогени при хората.

6. Във водопреносната мрежа на град София, само в 1 от 4 проби се установява наличие на дезинфектант. Това е риск за потребителите и операторът трябва да предприеме спешни мерки за коригиране.

Благодарности: Това изследване е частично подпомогнато финансово от ЕС чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, проект № BG-RRP-2.004-0008, научна група 3.2.4.