• Начало     |
  • English     
  • Login with Facebook
  • |    Забравена парола?
  • |    Регистрация

Начало

Начало

 

Пазарска кошница: 0 неща Плащане

  • Евро

    • С вашите въпроси: Всичко за еврото
    • С вашите въпроси: Всичко за еврото (част 2)
    • С вашите въпроси: Всичко за еврото (част 3)
    • Напред към еврото!
    • Вярно – Невярно: Цифрово евро VS плащания в брой
    • За еврото накратко
    • Вярно – невярно: Истината за референдума за еврозоната
    • С вашите въпроси за еврото (част 4)
    • Митове и факти за еврото в България

    • Кой отново плаши с приемането на еврото
    • Еврото: Права и защита на потребителите
    • Откъде да получа информация?
    • Кога и как ще плащаме за стоките и услугите?
  • Храни
    • Кисело мляко
    • Месни продукти
    • Кашкавал
    • Краве масло
    • Напитки
    • Сирене
    • Мед
    • Хляб
    • Плодове и зеленчуци
    • Други
  • Здраве и козметика
    • Лекарства
    • Вода за уста
    • Слънчева защита
    • Тютюнопушене
    • Козметика
    • Здравно осигуряване
    • Други
    • Други
    • Колективните искове в полза на потребителите.
    • Генеричните лекарства: как да спестим пари в аптеката
    • Антибиотици и здраве
    • Край на неетичното промотиране на лекарства
    • Играчка под елхата
    • Внимание! Как малките батерии могат да станат опасни за децата
  • Финанси
    • Банки
    • Други
  • Деца
    • Храни
    • Интернет
    • Столчета за кола
    • Дрехи
    • Играчки
    • Други
    • Детски колички
  • Домакинство
    • Климатици
    • Батерии
    • Парфюми
    • Облекла и обувки
    • Прахосмукачки
    • Бяла техника
    • Ютии
    • Други
  • Техника
    • Фотоапарати
    • Телевизори
    • Медиа плейъри
    • Мобилни телефони
    • Принтери
    • Монитори
    • Компютри
    • Видеокамери
    • Електронни книги
    • Други
  • Услуги
    • Транспорт
    • Спорт и отдих
    • Комуникации
    • Интернет
    • Реклами
    • Кампании
    • Топлоснабдяване
    • Електроенергия
    • Телевизия
    • Водоснабдяване
    • ПРОУЧВАНЕ Социалната отговорност на супермаркетите (2014)
  • Еко
    • Статии
  • Други
    • COVID 19
    • Коментар
    • Статии
    • Пазаруване в Сърбия
    • Лични данни
    • Актуално
    • Бюлетин 2016-2024
    • Бюлетин 2025

Дарение

Подкрепете Асоциация Активни Потребители чрез дарение през платежната система PayPal

Дарете

Анкета

Откъде предпочитате да вземете пари назаем?

Семейство и приятели
Потребителски кредит от банка
Кредитна карта
Фирма за бърз кредит

Гласувай

Начало > Евро > Митове и факти за еврото в България

Още по темата:

Седмичен бюлетин брой 18 (544)

Седмичен бюлетин брой 17 (543)

Бързите кредити стават безплатни

Статия

Митове и факти за еврото в България

Публикуван на: 17/05/2024
Tweet
photo

      Продължаваме да отговаряме на въпроси на потребителите за въвеждането на еврото у нас и последиците от него. Въпросите са насочени най-често към очакваната промяна на цените, инфлацията и доходите, на които ние вече отговорихме. Често ни питате какво ще се случи с банките и дали държавата ни има готовност не само да влезе, но и да се справи в еврозоната.


Мит: Нашата банкова система ще стане по-нестабилна

     Факт: Считано от 1 октомври 2020 г., България се присъедини към Единния надзорен механизъм чрез установяването на тясно сътрудничество между Българската народна банка и Европейската централна банка. От тази дата ЕЦБ е отговорна за прекия надзор над банките, определени от нея като значими, а останалите банки са под прекия надзор на БНБ.  След въвеждане на еврото няма да има съществени промени в дейността, функциите и отговорностите на БНБ по отношение на надзорната дейност, т.е. БНБ ще запази своята надзорна функция над банките. Считано от 1 октомври 2020 г., датата на установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ, Българската народна банка изпълнява функции и задачи като орган за преструктуриране в рамките на Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП). За целите на финансирането на преструктурирането в ЕМП е създаден Единен фонд за преструктуриране (ЕФП), в който банките правят вноски. По този начин се осигурява стабилността на банковата система и се гарантира, че публични средства няма да бъдат използвани за спасяване на банки.  

 

Мит: България ще загуби своя монетарен суверенитет

     Факт: Присъединяването на България към еврозоната ще доведе до фундаментална промяна в модела на паричната политика у нас. За разлика от силно ограничените възможности на паричната политика в рамките на режима на паричния съвет, след влизането в еврозоната БНБ ще може да осъществява чрез Евросистемата целия набор от инструменти на паричната политика, които съгласно текущите правила включват операции на открития пазар, ликвидни улеснения с постоянен достъп и изисквания за минимални резерви. С присъединяването си към еврозоната управителят на БНБ, като член на Управителния съвет на ЕЦБ, ще участва с право на глас на ротационен принцип при формулирането на паричната политика на Евросистемата.

     Това означава, че приемането на еврото ще увеличи, а няма да намали паричния суверенитет на България, защото държавата ще участва във вземането на решенията, които засягат паричната ѝ единица.

 

Мит: България няма да има равен глас при вземането на решенията в еврозоната

     Факт: След въвеждането на еврото управителят на Българската народна банка (БНБ) ще участва във всички дискусии, засягащи паричната политика на еврозоната, и ще гласува при вземане на решения от Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ). С цел да се запази способността на Управителния съвет на ЕЦБ да взима решения въпреки увеличаването на броя на членовете му, е въведена ротация на правата на глас на управителите на националните централни банки. Управителите на централните банки на най-големите пет икономики в ЕС (Германия, Франция, Италия, Испания и Нидерландия) притежават общо четири гласа при гласуване. Управителите на централните банки на останалите държави от еврозоната разполагат общо с единадесет гласа при гласуване. Ротацията на правата на глас е ежемесечна. Като пример може да се посочи, че през 2024 г. петнадесетте управители, които си поделят единадесет гласа, ще гласуват между осем и десет месеца от дванадесетте месеца на годината. Управителят на БНБ ще има възможност да гласува в около 70% от гласуванията на Управителния съвет на ЕЦБ (при 21 държави-членки на еврозоната - настоящите 20 + България). Българският глас ще бъде равен на този на Австрия, Белгия, Люксембург, Ирландия, Португалия и др. За сравнение – честотата на гласуване за най-големите пет икономики в ЕС е 80%. Важно е да се има предвид, че Управителният съвет взима повечето от своите решения с консенсус и в тези случаи не се пристъпва към гласуване.

 

Мит: Българската икономика не е готова за влизане в еврозоната

     Факт: Готовността на българската икономика за приемане на еврото се оценява в Докладите за конвергенция, изготвяни от Европейската централна банка и Европейската комисия на всеки две години или при поискване от съответната държава-членка.

 

Мит: Влизането в еврозоната няма да подпомогне българската икономика

     Факт: Единната европейска парична единица, както и създаването и осъществяването на единна парична политика и политика на обменния курс, имат за основна цел да поддържат ценова стабилност и да подпомагат общите икономически политики в рамките на ЕС, в съответствие с принципа за отворена пазарна икономика, при свободна конкуренция. От гледна точка на инвеститори и предприемачи, чисто техническите ползи от въвеждането на еврото са свързани с намаляване на транзакционните разходи и по-добър достъп до финансовите пазари. Също така, след членството в еврозоната ще бъдат премахнати рисковите премии, произтичащи от наличието на национална валута, ще се понижат разходите на банковия сектор за поддържане на ликвидност и буфери и съответно ще се създадат условия за понижение на вътрешните лихви (при взимане предвид фазата на цикъла на монетарната политика относно лихвените проценти), като е възможно понижаване на рисковата премия на страната и намаление на разходите за финансиране на правителството. В балтийските държави приемането на еврото повлия положително върху покачването на кредитния рейтинг на страните. Същият ефект се наблюдава и при Хърватия.

     Присъединяването към еврозоната също така ще подобри институционалната рамка на страната, включително т.нар. институционална конвергенция, която се свързва със сближаване на икономическите и политическите институции в обща регулаторна и функционална рамки, съществуващи в интеграционната общност и определящи поведението на стопанските субекти.

     Основният позитив от членството в еврозоната е по-стабилна и предвидима среда за осъществяване на бизнес, което е предпоставка за привличане на инвеститорски интерес.

 

     Не пропускайте да следите рубриката „Евро“ на сайта на Активни потребители, където ще откриете отговори и коментари по много от вълнуващите ви въпроси.

Tweet

Дарение

За да можем да доставяме още полезна информация и тестове имаме нужда от вашата подкрепа.

Дори най-дребната сума ще ни помогне да бъдем още по-полезни, защото заедно сме по-силни.

Дарете

Коментари ( 1 общо )

anonymous

anonymous

Имам един въпрос: Кои са най-богатите страни в Европа ( не само в ЕС) и те въвели ли са еврото?

Написан на: 02/12/2024 10:01 Докладвай този коментар


anonymous

anonymous


Прати

Активни потребители е член на BEUC Consumers International ICRT ANEC
RSS Активни Потребители във Facebook Активни Потребители в Twitter Активни Потребители в YouTube Активни Потребители във Vbox7

Aktivnipotrebiteli.bg:

  • Институции |
  • Нашите услуги |
  • Абонамент

За Активни потребители:

  • За нас |
  • Проекти |
  • Мисия |
  • Отчети |
  • Съобщения за пресата |
  • Издания |
  • Правила за ползване |
  • Карта на сайта

Абонирайте се за безплатния
бюлетин на Активни потребители.

Абонирай

AzonMedia