Начало

Бързите кредити: доказани рискове

      Асоциация Активни потребители от години „бие тревога“ за бързите кредити и опасностите при тях. Публикува и решенията на Европейския съд и на ВКС за констатирани нарушения в ущърб на потребителите.

     Но… бързите кредити не се отказват. Расте броят на откриваните офиси за тяхното предоставяне, като те вече настъпват и в жилищните квартали, за да са по-близо до „жертвите“. С наближаването на месеците с големи разходи на домакинствата ще расте вероятно и броят на клиентите на тези рискови кредити.

Едно наум

     Какво трябва да имате предвид, за да не попаднете в списъка на хилядите излъгани потребители? Ето съветите на Комисията за защита на потребителите.

• Направете справка в официалния регистър на сайта на Българската народна банка. Ако търговецът фигурира там, това означава, че работи "на светло" и рискът е по-малък.
• Преди да подпишете договора обърнете внимание на: общата сума за връщане; лихвения процент; годишния процент на разходите; срока на договора; размера и броя на погасителните вноски. Тези данни са задължителни реквизити в т.нар. Стандартен европейски формуляр, който трябва да получите преди подписването на договора.
• Най-точният показател за сравняване цената на два кредита е т.нар. годишен процент на разходите /ГПР/. Той включва договорената лихва и дължимите такси и комисиони към търговеца.
• Прочетете внимателно договора и общите условия преди полагането на подпис. Ако нещо не е ясно, направете консултация със специалист.
• Можете да се откажете от договора за кредит до 14 дни. За целта е необходимо: да уведомите кредитодателя за това свое желание – писмено: на хартиен или друг траен носител; да върнете главницата и да заплатите лихвата за периода от датата на усвояване на кредита до връщането на отпуснатата сума – не по-късно от 30 календарни дни след изпращането на уведомлението за отказ до кредитора.
• Имайте предвид и следното: лихвата се изчислява на база уговорения в договора лихвен процент; правото на отказ не важи за договори за кредит с общ размер по-малък от 400 лв.
• Допуска се предсрочно погасяване във всеки един момент. Тогава кредитодателят няма право да откаже да уважи желанието на потребителя да изпълни това негово желание; кредиторът няма право на обезщетение или неустойка, когато лихвеният процент по договора не е фиксиран; когато погасяването е извършено въз основа на плащане по застрахователен договор, чиято цел е била да гарантира връщането на кредита; договорът за кредит е под формата на овърдрафт; когато се извършва през период, в който лихвеният процент е фиксиран, кредитодателят има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита. То не може да е по-голямо от 1 на сто от предсрочно погасената сума по кредита, когато оставащият период на договора е по-голям от една година. Ако е по-малък от една година – от 0,5 на сто от предсрочно погасената сума.

     Но какво се случва с бързите кредити това лято?

Истината „лъсва“

    Много и то тревожни факти за бързите кредити публикува БНБ. Водещ е фактът, че има сериозен ръст на необслужваните бързи кредити. Към края на юни 2024 г. лошите заеми достигат 404.2 млн. лева, като се увеличават с 21% (70.2 млн. лв.) в сравнение с края на юни 2023 г., а намаляват с 3.9% (16.6 млн. лв.) спрямо края на март 2024 година.

• Домакинствата са изтеглили близо 4.100 млрд. лева бързи кредити, като за година те  нарастват с 19.2% (658.7 млн. лв.). Спрямо края на март 2024 г. те се увеличават с 5.8% (224.9 млн. лв.). Това са предимно потребителски кредити, които възлизат на 3.968 млрд. лв.  Те се увеличават с 21.2% (694.8 млн. лв.) на годишна база и с 5.4% (203.8 млн. лв.) спрямо края на март 2024 година.
• Размерът на жилищните кредити стига 25.1 млн. лв. Те нарастват с 54.2% (8.8 млн. лв.) в сравнение с края на юни 2023 година и с 38.5% (7 млн. лв.) спрямо март 2024 г. Въпреки това относителният им дял в общите бързи заеми остава незначителен - 0.6%.

      Общо фирмите за бързи кредити са раздали 6.017 млрд. лв. (3.1% от БВП) при 4.926 млрд. лв. (2.7% от БВП) в края на юни 2023 година. Те се увеличават с 22.1% (1.090 млрд. лв.) спрямо края на второто тримесечие на 2023 г. и с 6% (339.4 млн. лв.) в сравнение с края на март 2024 година. Върху вземанията по кредити оказват влияние и нетните продажби на кредити от дружествата, които за последните дванадесет месеца са в размер на 34.2 млн. лева.
     На годишна база продадените кредити са в размер на 97.9 млн. лв. (в т.ч. 23.2 млн. лв. през второто тримесечие на 2024 г.), а закупените – 63.7 млн. лв. (не са извършвани покупки на кредити през второто тримесечие на 2024 г.). Преобладават кредитите над 5 години, които са 2.808 млрд. лв. в края юни 2024 година. Те нарастват с 26.2% (582.9 млн. лв.) спрямо края на юни 2023 г. и със 7.4% (194 млн. лв.) в сравнение с края на март 2024 година. Относителният дял на тези кредити в общия размер на вземанията по кредити нараства от 45.2% в края на юни 2023 г. до 46.7% в края на същия месец на 2024 година.

     В края на второто тримесечие на 2024 г. вземанията по кредити с матуритет над 1 до 5 години са 1.310 млрд. лева. Те нарастват с 22.5% (240.4 млн. лв.) на годишна база и с 6% (73.9 млн. лв.) в сравнение с края на първото тримесечие на 2024 година. Вземанията по кредити с матуритет до 1 година са 1.495 млрд. лв. в края на юни 2024 г., като нарастват с 15.2% (197 млн. лв.) спрямо края на същия месец на 2023 г. и с 6.3% (88.1 млн. лв.) в сравнение с края на първото тримесечие на 2024 година.