Начало

Седмичен бюлетин брой 24 (497)

   Право на ремонт: Кога и как?   

      Европарламентът прие директивата относно т.нар. право на ремонт за потребителите, чиято цел е да изясни по-добре задълженията на производителите за ремонт на стоките и съответно да насърчава потребителите да използват по-дълго продукта като го ремонтират, вместо да купуват нов. Производителят трябва да ремонтира продукта на разумна цена и в разумен срок след изтичане на законовата гаранция. Като резултат на правото на ремонт ще се намалят отпадъците и потребността от нови ресурси, ще се развие секторът на ремонтните услуги, като се улесни и направи по-рентабилно поправянето на стоки, коментират от Европейския потребителски център – България.

Факти в подкрепа

• По данни на Европейската комисия преждевременното изхвърляне на стоки от страна на потребителите в ЕС всяка година произвежда 261 млн. тона емисии, еквивалентни на CO2.
• Изразходват се 30 млн. тона ресурси.
• Генерират се 35 млн. тона отпадъци.
• Самите потребители губят около 12 млрд. евро годишно от замяната на стоките, вместо да ги ремонтират. 

Задължение за ремонт

     Новите правила гарантират, че производителите предоставят навременни и финансово достъпни услуги за ремонт и информират потребителите за техните права в тази област. За стоки, ремонтирани съгласно законовата гаранция, ще се осигури допълнително едногодишно нейното удължаване. Това ще стимулира потребителите да изберат опцията за ремонт вместо замяна на стоките.

     След като изтече срокът на законовата гаранция (2 години), производителят ще бъде задължен да ремонтира едни от най-използваните стоки за домакинството, които технически подлежат на поправка съгласно правото на ЕС. Става дума за перални машини, прахосмукачки и дори смартфони. Списъкът с категориите продукти може да бъде разширен с течение на времето. Потребителите могат също така да заемат друго устройство, което да използват, докато тяхното е на ремонт, или пък да изберат ремонтирано устройство като алтернатива, ако ремонтът на тяхната собственост е невъзможен.

Информация за условията и услугите за ремонт

     На потребителите може да бъде предложен европейски формуляр за информация относно ремонта, който да им помогне да оценят и сравнят съответните услуги (подробно описание на естеството на дефекта, цената и продължителността на ремонта). За да се улесни процесът на ремонт, ще бъде създадена европейска онлайн платформа с национални подразделения, за да се помогне на потребителите лесно да намерят местни сервизи, продавачи на ремонтирани стоки, купувачи на дефектни стоки или общностни инициативи за ремонт, като например „кафенета за ремонти“. Подобни "кафенета" или други места за ремонт, който може да се извършва от самите потребители, има в различни държави в ЕС, най-често като екоинициативи от страна на неправителствени организации.

Съживяване на пазара на ремонтни услуги

     Правилата имат за цел да укрепят пазара на ремонтни услуги на ЕС и да намалят разходите за поправка за потребителите. Производителите ще трябва да предоставят резервни части и инструменти на разумна цена, като ще им бъде забранено да използват договорни, хардуерни или софтуерни техники, които да спъват ремонта. Това означава, че те не могат да възпрепятстват използването от страна на независими сервизи на резервни части втора употреба или пък такива, които са "произведени" чрез 3D принтиране, нито да откажат да ремонтират продукт единствено по икономически причини или защото преди това продуктът е бил ремонтиран от някой друг.

     Държавите-членки трябва да предложат поне една мярка за насърчаване на ремонтите - например ваучери и фондове, провеждане на информационни кампании, предлагане на курсове за ремонт или подкрепа за общностните инициативи за пространства за ремонти. Целта е да се направят ремонтите по-достъпни и предпочитани.

  Прочетете повече на: http://www.ecc.bg/

   На прага на лятото: Как ще пътуваме?   

     Съгласно Решение (EС) 2024/210 на Съвета на ЕС относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в България и в Румъния, от 31 март 2024 г. България стана пълноправен член на Шенгенското пространство, като ще прилага в пълнота шенгенското законодателство. С наближаването на летните отпуски и ваканции много потребители се чудят дали ще има и какви промени при граничния контрол по границите на България.

Линк към пълната статия

  Вярно – Невярно: Заплаха ли са домашните храни?   

     Публикация на сайта „Обективно“ от февруари е озаглавена  „Проучване, финансирано от ЕС, обяви и домашно произведените храни за заплаха за климата“. В текста се внушава, че става дума за всички видове продукти, които човек може да отглежда за собствени нужди. Подчертаването, че изследването е „финансирано от ЕС“, подвеждащо внушава връзка със Зеления пакт на ЕС. Публикацията е споделена в над 20 Фейсбук групи. В социалните мрежи интерпретациите по темата стигат до крайни заключения, например, че ще последва и забрана за домашно производство на храни. „Имам едно много лошо предчувствие, че този ЕС иска да затрие и последното останало в тази държава за възрастните хора по селата зеленчуците“, „пак ще ме ограничат“, „съвсем скоро ще сме в нелегалност и опълчение“ са част от коментарите под статията. сочи проучване на Factcheck.bg.

     Материалът в „Обективно“ цитира The Telegraph, където заглавието е съвсем различно: „Въглеродният отпечатък на домашно отглежданите храни е пет пъти по-голям отколкото на тези, отглеждани конвенционално“. И в двете статии става дума за научно изследване, водено от Университета на Мичиган, което оценява въглеродното въздействие на градското земеделие върху климата. Целта е да се предложат начини за намаляване на въглеродния отпечатък, за да бъде запазено градското земеделие с всичките му ползи. И българската, и английската публикация коректно съобщават основния извод от проучването – че по-високите въглеродни емисии не идват от отглеждането на самата храна, а от материалите и средствата, които се използват. Акцентите, които двете медии поставят обаче са различни. В британската публикация е обяснено, че става дума не за всички храни, а за плодове и зеленчуци, отглеждани в градски условия. Сравнени са стойностите на видовете продукти спрямо условията, в които са получени. Дадени са съвети как това производство да бъде по-устойчиво.

     Изразът „заплаха за климата“ не присъства нито в изводите на проучването, нито в публикацията на The Telegraph. Докато в българската интерпретация на текста именно този израз е изведен дори в заглавието. В публикацията на „Обективно“ отделните видове храни не са изброени и се създава впечатление, че става дума за всякакви домашно произведени продукти. Добавени са и коментари, които не присъстват в изследването, като например, че „частните градини могат да се считат за заплаха за околната среда“. Някои сайтове дори нарисуваха апокалиптична картина за българските потребители с „новината“, че „ЕК забранява дори доматите“, че дори и розовите домати.

Каква е истината?

     Както обяснява един от съавторите на проучването Джейсън Хоус, изследването „хвърля светлина върху начините да се гарантира, че градското земеделие е от полза и за климата, и за хората“. Оригиналното заглавие на проучването е „Сравняване на въглеродните отпечатъци на градското и конвенционалното земеделие“. Мотивът за провеждането му е, че все по-голяма част от хората (според някои оценки между 20 и 30% от световното градско население) се занимава с някаква форма на отглеждане на плодове и зеленчуци. Въпреки сериозните доказателства за социалните и хранителните ползи от градското земеделие обаче, въглеродният му отпечатък остава недостатъчно проучен. Повечето публикувани досега проучвания са фокусирани върху високотехнологични, енергоемки форми на градско земеделие – като вертикални ферми и оранжерии на покрива. Акцент в проучването на Мичиганския университет са нискотехнологичните култури, отглеждани в почва на открито.

     В мащабния проект освен университетски изследователи от Франция, Германия, Полша, Обединеното кралство и Съединените щати участват и земеделски производители и градинари от градски земеделски обекти. Включени са 73 различни по вид и по структура градски пространства от по-гъсто и по-слабо населени места в петте държави. Обобщените резултати показват, че храната, произведена чрез градско земеделие, отделя средно по 0,42 кг еквивалент на въглероден диоксид на порция, което е шест пъти повече от 0,07 кг на порция от конвенционално отглежданите продукти. Емисиите, изразени в килограми еквиваленти на въглероден диоксид за порция храна, след това са сравнени с храни, отглеждани по конвенционални методи. Доматите, отглеждани в почвата на открити градски парцели например, са с по-нисък въглероден интензитет от доматите, отглеждани в конвенционални оранжерии.

Проблемът не е в зеленчуците, а в начина на отглеждането им 

     Повечето от въздействията върху климата в градските ферми се дължат на материалите, използвани за изграждането им и техния кратък период на използване. Според изследователите една повдигната леха например, използвана в продължение на пет години, ще има приблизително четири пъти по-голямо въздействие върху околната среда на порция храна, отколкото повдигната леха, използвана в продължение на 20 години. За намаляване на въглеродните емисии те съветват да се дава втори живот на употребявани материали при изграждане на конструкциите, да се използва компостиране и рециклирана „сива вода“ (тази от душове, вани, перални) за напояване. Никой от участниците в проучването не отрича градското земеделие като начин да се направят градовете и градските хранителни системи по-устойчиви. Напротив дори е отчетен високият социален пренос за хората, занимаващи се с тази дейност, като интеграция, подобрено психично здраве и начин на живот.

Изводи 

• Не за първи път инициативите за предотвратяването на глобалното затопляне са представени като начин за намеса в ежедневието на хората и ограничаване на правото им на избор дори за храните, които отглеждат. 
• Не е вярно, че проучване е обявило градското земеделие за климатична заплаха. Авторите на проучването не определят отглеждането на продукти в градска среда като опасно за климата, нито предлагат да се преустанови домашното производство на храни. Напротив, целта е да се намерят начини да бъде запазено градското земеделие, без да вреди на климата.
• Манипулативни са внушенията, че проучването е свързано с европейската инициатива за климатично неутрални градове. 

Прочетете повече на Factcheck.bg.

   Видео: Какво е рекламация и как може да ни бъде полезна?   

   „Активни потребители“ и в медиите    

Поставяне на една такса достъп за всички е несправедливо

Отбелязваме Световния ден за безопасност на храните

   Пазарът в цифри   

• След няколко увеличения на основната лихва от страна на ЕЦБ, лихвите по новопривлечени средства в банковата система започват своя плавен, но сигурен растеж.
• През месец март статистиката на БНБ сочи, че през същия месец са били открити 27,2% повече депозити в лева, отколкото през март 2023 г.
• При новите депозити в евро откритите депозити за същия период са с едва 0,43% повече, спрямо година по-рано.
• В края на март обемът на откритите депозити в лева е 223,3 млн. лв., а тези в евро 196,3 млн. лв. 
• Средната годишна лихва, която банките са начислявали по срочни депозити в лева през март е била 0,72% и 1,10% в евро. 

   Календар на потребителя   

До 16 юни в парка пред НДК продължава 2-рото издание на търговското изложение „Indian Shopping Festival”. Участие вземат индийски фирми – производители и търговци, които предлагат различни индийски продукти: облекла, кожени изделия, чанти, бижута, шалове, шалтета, стоки за бита и други. За доброто настроение на посетителите има развлекателна програма, включваща индийски танци, рисуване с къна, индийска музика и други културни дейности.

На 18 и 19 юни в София, Дом на техниката, ще се проведе курс на тема Вътрешен одит на системи за управление на сигурността на информацията.

На 25 юни Обучителен център "Темида" организира онлайн семинар на тема: Данъчни и счетоводни аспекти на трансакциите с криптоактиви. Ще бъдат разгледани следните теми: 
Същност и класификация на електронните пари. Място, роля и значение на криптоактивите в системата на електронните пари. Добиване на криптовалути. Аспекти и сфери на приложение на криптовалутите. Предстояща регулаторна рамка на криптоактивите в ЕС от Регламента MiCa. Общо нормативно регулиране на криптовалутите в Република България. Статистическо деклариране пред БНБ. Източници на доходи от криптовалути за физическите лица и тяхното данъчно третиране. Трудови и извънтрудови възнаграждения под формата на криптовалута. Дивиденти във вид на криптовалута. Придобиване на криптовалута по наследство. Подаръци, криптонагради, рекламни услуги (fork/airdrops) под формата на криптовалута и др.