читатели на сайта на Асоциация Активни потребители,
приятели и колеги,
Най-искрено ви поздравяваме с настъпващите Рождественски и Новогодишни празници! Желаем ви от сърце мирна година, светли дни, много топлина и обич във вашите домове, здраве и берекет, заслужена почивка и още сили за нови идеи в защита правата на потребителите в Република България!
И в тези предпразнични и празнични дни да не забравяме основните права на потребителите: - право на информация за стоките и услугите; - право на защита срещу рискове от придобиването на стоки и услуги, които могат да застрашат живота, здравето или имуществото им; - право на защита на икономическите им интереси при придобиването на стоки и услуги при нелоялни търговски практики и способи за продажба, неравноправни договорни условия и предоставянето на гаранции за стоките; - право на обезщетение за вреди, причинени от дефект на стоки.
За правата ни няма празничен и почивен ден. Да ги познаваме и отстояваме!
Но наред с това да мислим и работим за развитието и благосъстоянието на нашето населено място, за просперитета на нашето общество и държава, за защитата и бъдещето на нашия общ дом – Земята!
Щастливи празници на всички!
2024-та: Какво направихме за вас през отиващата си година
Дойде време пак за равносметка. По традиция всеки от нас, семействата, предприятията и институциите си правят оценка на постигнатото през годината, на пропуснатото и на грешките, които трябва да се поправят през Новата година.
И през отиващата си година Асоциация Активни потребители остана вярна на своята мисия – да защитава потребителите и техните проблеми на пазара на стоки и услуги. Ние продължихме да следваме нашите основни цели за защита правата и интересите на потребителите, както на национално, така и на международно равнище. Продължихме и надградихме най-важните си политики и дейности:
Предоставяне на информация, която подпомага потребителите да се ориентират в пазарната среда. Информацията достига до българските потребители чрез срещите и обученията, организираните приемни, нашите онлайн публикации и печатните ни материали, националните и регионалните медии.
Съдействие при нарушени права и интереси - консултиране и помощ при рекламации, водене на съдебни дела или съдействие при извън съдебни процедури /помирителни комисии/. Чрез изградените приемни в София и страната потребителите имат възможност да получават безплатни съвети и консултации по въпроси, касаещи потребителската защита.
Подобряване на законодателството - защитаваме интересите на потребителите при изменения в законодателството.
Провеждане на сравнителни тестове на продукти. Те имат за цел да представят в сравнителен вид различията между отделните стоки и услуги, предлагани на пазара. По този начин потребителят може да се ориентира максимално информирано при избора си и да си спести време за проучване на пазара.
Обучението на потребителите и хората активно ангажирани с потребителските проблеми е също много важен приоритет в работата на асоциацията. Ежегодно се организират множество обучителни и дискусионни семинари с участието на представители на потребителски организации, общински и държавни служители и потребители.
Ето някои акценти от свършеното през годината
През тази година публикувахме седмото проучване на качеството на сиренето, предлагано на българския пазар. Резултатите от него предизвикаха голям отзвук сред потребителите, обществеността, институциите и медиите. Надяваме се на добри резултати в името на купувачите на този традиционен продукт.
Направихме тестове, проучвания и дадохме практически указания относно:
Достъпност на информацията за ипотечните кредити;
Рисковете при консумация на кълнове;
Големите кутии на шоколадовите бонбони и тяхното малко съдържание.
Организирахме и проведохме поредица от обучения на потребителите, на представители на неправителствения сектор и на държавната администрация по теми, свързани с правата на потребителите, в т.ч. дигиталните права и продукти, гаранции и рекламации, правото на връщане, нелоялни търговски практики, както и по темата за колективните искове.
През годината изградихме по-близка интерактивна връзка с потребителите, като развихме своята Facebook страница, където потребителите могат да видят актуалните теми, по които сме работили. Чрез седмичния информационен бюлетин на асоциацията до потребителите, медиите и институциите достигнаха 51 броя с актуална информация за политиките на България и ЕС в сферата на защитата на потребителите, коментари и съвети на злободневни теми.
Активно участие
Сътрудниците на асоциацията участваха активно в:
- поредица от семинари, дискусии, кръгли маси и други форуми, организирани от неправителствени организации и държавната администрация по теми, свързани с безопасността на стоките, продажбите извън търговския обект, правата на потребителите, правата на пътниците и др.;
- международни форуми като конференции, семинари, дискусии и др. по теми, свързани със защитата на потребителите, енергийната ефективност, енергийната независимост, енергийната бедност, развитието на технологиите в областта на потребителските услуги и други подобни.
Думата на потребителите
През годината най-често задаваните въпроси и постъпили сигнали в асоциация Активни потребители са свързани с:
Организирани от търговци презентации на продукти/услуги извън търговските обекти и неблагоприятните последици за потребителите – подписани от потребителите договори за кредит; възпрепятстване на законово установеното право на връщане на покупката; невъзможност за прекратяване на договора и т.н.;
Онлайн пазаруване и проблемите пред потребителите - непознаване на правата при този вид пазаруване; непознаване на процедурата за право на връщане на закупения продукт; незнание относно дължимите разходи при връщане на продукта и т.н.
Бързите кредити и всички проблеми свързани със задлъжняването.
На добър път в Шенген!
2025 година идва с нови права на потребителите
На 12 декември бе взето решение за включването на България и Румъния в Шенгенското пространство от 1 януари 2025 г. Според наблюдателите, това е второто най-важно за нас събитие в пределите на ЕС след приемането ни в него през 2007 г. Като гражданин на ЕС всеки от нас ще се ползва с правото на свободно движение – да пътуваме, работим и живеем в друга страна от ЕС.
Като гражданин на ЕС можете също така да се ползвате от правата на пътниците в целия Съюз за пътуване до, от или в рамките на ЕС със самолет, влак, автобус или кораб. Можете да пътувате с домашни любимци и други животни в ЕС, при условие че спазвате правилата (паспорти за домашни любимци). В ЕС има ограничения относно количествата алкохол и тютюневи изделия или сумата пари в брой, които можете да вземете със себе си в друга страна от Съюза. Всяка страна от ЕС може да определи свои прагове или ограничения, затова проверете преди да тръгнете на път.
Отново изпращаме една трудна година. С природни катаклизми, войни, вълнения на гражданите по различни поводи, много избори – и в чужбина, и у нас, донесли надежди и разочарования. Какви са нагласите на обществата в края на тази и началото на Новата година? Какво мислят българските потребители?
Последното проучване на Евробарометър, проведено сред общо 26 525 европейски граждани, разкрива най-високото равнище на доверие в Европейския съюз от 2007 г. насам и най-високото досега равнище на подкрепа за еврото. Проучването показва също, че европейците са по-оптимистично настроени към бъдещето. Те биха искали ЕС да бъде по-силен и по-независим, особено в контекста на настоящите глобални предизвикателства.
Доверието в ЕС е на най-високото си равнище от 17 години насам
51% от европейците се доверяват на ЕС, което е най-високият резултат от 2007 г. насам. Доверието в ЕС е най-високо сред младите хора на възраст между 15 и 24 години (59%). Ето и още един 17-годишен рекорд — 51% от европейците заявяват, че се доверяват на ЕК. Близо три четвърти от анкетираните (74%) споделят, че се чувстват като граждани на ЕС — най-високият процент от повече от две десетилетия насам. Освен това 61% от гражданите са оптимисти за бъдещето.
Повече от половината българи вярват в Европейския съюз, като делът им е дори с 2 процентни пункта по-висок от средното за ЕС.
53% от българите имат доверие на Европейския съюз при 51% средно за ЕС.
Същевременно доверие в националния парламент декларират едва 17% от анкетираните.
77% нямат доверие в Народното събрание. Малко по-високо, но отново ниско, е доверието в правителството – 23% при 69% недоверие.
Същевременно образът на ЕС в България е по-позитивен от средноевропейското – 52% го възприемат като напълно положителен при 44% средно за общността.
Българите в ЕС имат и по-висока оценка за връзката между хората в рамките на съюза – според 71% от анкетираните у нас хората в общността имат много общи неща (при 65% средно за ЕС). Още по-голяма е разликата в разбиранията, когато бъде зададен въпросът за това доколко имат общо страните от ЕС и техните източни съседи (Армения, Азербайджан, Грузия, Молдова, Украйна и Беларус). Според 57% от българите общото е много, докато това е мнението на само 46% от останалите европейци.
В много по-голяма степен хората у нас се тревожат заради ръста на цените и икономическото положение. Инфлацията е най-важният проблем за 46% от българите (при 33% в ЕС), а икономиката буди тревога у 28% (при 18% в ЕС).
Нагласите за 2025 г.
Европейците искат по-силен, по-независим и устойчив ЕС. Близо седем от всеки десет респонденти (69%) са съгласни, че ЕС разполага с достатъчно правомощия и инструменти, за да защитава икономическите интереси на Европа в световната икономика. Също така 69% са съгласни, че Европейският съюз е място на стабилност в един неспокоен свят.
Почти не се наблюдават разлики между нагласите в България и средноевропейските страни относно бъдещето на ЕС – абсолютни оптимисти са 61% от европейците и 57% от българите. Същевременно образът на ЕС в България е по-позитивен от средноевропейското мнение – 52% го възприемат като напълно положителен при 44% средно за общността.
Повече от половината българи вярват в Европейския съюз (ЕС), като делът им е дори с 2 процентни пункта по-висок от средното за ЕС.
В очакване на еврото
В навечерието на Новата година в Европа се регистрира историческа висока подкрепа за еврото и нарастващ оптимизъм по отношение на икономиката. Проучването на Евробарометър отбелязва най-голямата досега подкрепа за общата валута, както в ЕС като цяло (74%), така и в еврозоната (81%). Що се отнася до възприятието за състоянието на европейската икономика, 48% от европейците (с един пункт повече от пролетта на 2024 г. насам) го считат за добро, докато 43% (с два пункта повече) го считат за лошо. Възприятието за състоянието на европейската икономика не спира да се подобрява от есента на 2019 г. насам. Редица граждани (49%) смятат, че състоянието на икономиката в Европа ще остане стабилно през следващите 12 месеца.
Въпреки тревожните „факти“, разпространявани в някои социални мрежи, че 6 милиона българи били против въвеждането на общата валута, проучването показва, че според 61% от българите еврото е стабилна валута, а 26% са на обратното мнение. Според 37% от анкетираните животът в България се е подобрил, откакто страната е член на ЕС, 23% смятат, че е останал без промяна, 32% са отговорили, че се е влошил. Фактът в навечерието на 2025 г. е, че страната ни очаква скоро отговор на въпроса: ще успее ли през 2025 година да покрие всички критерии, за да се приобщи към развитите европейски държави и получи покана за влизане в еврозоната. И за да сложим „точка“ на спора За и Против, да споменем накратко още веднъж ползите за потребителите, предприятията и икономиките от евентуалното въвеждане на еврото у нас:
лесно сравняване на цените между държавите, което засилва конкуренцията между предприятията, която пък облагодетелства потребителите
ценова стабилност
благодарение на еврото за предприятията е по-лесно, по-евтино и по-безопасно да купуват и продават в еврозоната и да търгуват с останалата част на света
повишаване на икономическата стабилност и растежа
по-добре интегрирани и поради това по-ефективни финансови пазари
по-голямо влияние в световната икономика
осезаем символ на европейската идентичност.
ВИДЕО: Как да подадем сигнал до Комисия за защита на потребителите?
НАП изпраща имейли на 962 граждани, за които има информация, че в периода 2018 до началото на 2023 година са получили доходи от създаване и споделяне на съдържание в онлайн платформа, която се свързва с публикуване на съдържание за възрастни, но са пропуснали да ги декларират.
Те трябва да обявят доходите си в рамките на две седмици от получаване на известието за това.
Приходната агенция разполага с информация за около 14 млн. лв., получени от физическите лица в рамките на 5 години, като 20 от гражданите са имали доход от 8,5 млн. лв. в периода от 2020 г. до първите три месеца на 2023 г.
Съобразно вида на получените суми от платформата, е необходимо гражданите да ги декларират в Приложение №2 – за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец или в Приложение №3 – за доходи от друга стопанска дейност, в което се вписват авторски и лицензионни възнаграждения.
Календар на потребителя
На основание Общ регламент (ЕС) № 2016/679 относно защитата на физически лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (ОРЗД) и Закона за защита на личните данни, Агенцията по вписванията информира за следното: Всяко физическо лице субект на данни има право да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни, съдържащи се в актовете (дружествени договори, устави, покани на кредитори и пр.), обявени в публичната част на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) по партидите на съответните търговци/ юридически лица с нестопанска цел, когато данните са повече от изискуемите по закон. Информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от ОРЗД, която по закон се публикува (вписва/обявява) в ТРРЮЛНЦ са имената на физическото лице – субект на данни. Субектите на данни упражняват правото на изтриване чрез подаване на искане по утвърден образец. Писменото искане може да се подаде лично от субекта на данни или от изрично упълномощено лице. При подаването на искането от упълномощено лице към искането се прилага и пълномощното. Посочените права се упражняват чрез подаване на искането до Агенция по вписванията: Първо, На хартиен носител на следния адрес: в гр. София, п.к. 1111, община Столична, район „Слатина“, ул. „Елисавета Багряна” № 20 или във всяко териториално звено на Агенцията. Второ, По електронен път на официалния електронен адрес на Агенцията: [email protected] при спазване условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за електронното управление и Закона за електронната идентификация.
КЗП приключи втория етап от проверката на индивидуалните договори и общите условия на фирмите за бързи кредити. В рамките на проверката са разгледани над 140 бр. индивидуални договори и общи условия, съдържащи над 16 000 бр. клаузи, от които по решение на Комисията 943 бр . клаузи са обявени за неравноправни. Анaлизът сочи, че най-често ползваните в сектора неравноправни клаузи са свързани с:
- такси и комисиони;
- обезщетения за просрочие и забава;
- неустойки за неизпълнение;
- разваляне на договора и обявяване на предсрочна изискуемост;
- обезпечения;
- превалутиране и валутен риск;
- доказателствена тежест;
- преддоговорна информация.
При повторния преглед е установено, че препоръките на КЗП са изпълнени над 80% или посочено с реални цифри - от общо установените 943 неравноправни клаузи дружествата са отстранили 821 броя. За останалите 122 бр., които не са отстранени, КЗП стартира процедура за завеждането на колективни искове. Към настоящия момент КЗП няма възможност да разгласява информацията за имената на фирмите, които са се съобразили с нейните препоръки, както и на останалите фирми, срещу които ще бъдат заведени колективни искове. Начинът на разгласяването на исковете и средствата, чрез които това ще бъде сторено ще бъдат определени от компетентния български съд, след образуването на съдебните производства. Паралелно с разглеждането на неравноправните клаузи, КЗП продължава да извършва проверки за спазване на потребителското законодателство от страна на небанковите финансови институции. Дотук като резултат от проверките са установени над 40 бр. нелоялни търговски практики. За преустановяването на всяка една от тях са издадени 40 заповеди за забрана с допуснато предварително изпълнение. От 25 връчени заповеди, 13 заповеди са влезли в сила, 5 от заповедите са обжалвани, а за останалите 7 заповеди все още не са изтекли срокове за обжалване. Най-честите нелоялни практики, които КЗП установи в сектора, са свързани с:
- премълчаване и/или предоставяне на невярна информация в СЕФ;
- предоставяне на невярна или неясна информация за размера на ГПР;
- несвоевременно предоставяне на съществена информация относно кредита;
КЗП допълнително ще информира потребителите за развитието на производствата по издадените заповеди. За всяка от нелоялните търговски практики са предприети действия и за налагането на съответните имуществени санкции на дружествата – нарушители.
Европейската комисия започна официална процедура срещу интернет платформата за видеосъдържание TikTok за предполагаемо нарушение на Законодателния акт за цифровите услуги (DSA) . Разследването е във връзка със задължението на TikTok правилно да оценява и смекчава системните рискове, свързани с почтеността на изборите, по-специално в контекста на неотдавнашните президентски избори в Румъния на 24 ноември. „Трябва да защитим нашите демокрации от всякакъв вид външна намеса – заявиха от ЕК. Всеки път, когато подозираме такава намеса, особено по време на избори, трябва да действаме бързо и твърдо. След сериозни индикации, че чуждестранни участници са се намесили в президентските избори в Румъния, използвайки TikTok, сега внимателно разследваме дали TikTok е нарушил Закона за цифровите услуги, като не е успял да се справи с тези рискове. Следва да бъде кристално ясно, че в ЕС всички онлайн платформи, включително TikTok, трябва да бъдат подведени под отговорност.“ Едно от подозренията, които Комисията ще разследва, е дали TikTok старателно е смекчило рисковете, породени от специфични регионални и езикови аспекти на националните избори. Ако се докаже, че подозренията на Комисията са верни, тези недостатъци биха представлявали нарушение на член 34, параграф 1, член 34, параграф 2 и член 35, параграф 1 от Законодателния акт за цифровите услуги.