Начало

Как да „събудим“ потребителите?

    Представихме ви създаването и живота на енергийните общности и разпространението им в много страни. Енергийната общност е група лица, които се обединяват и съвместно финансират проект за възобновяема енергия, или под формата на гражданска инициатива със
структура „от долу нагоре“, или в партньорство с местните общини. Но дори дълбоката енергийна криза и растящите цени не предизвикват у нашите потребители желание да направят нещо сами по въпроса, а държавата – да им помогне със своите лостове.

Добрият пример

   Полша е известна с въглищната зависимост на своята енергийна система. Въпреки това и тук идеята за енергийните общности намира почва. Spółdzielnia Nasza Energia, първият енергиен кооператив в Полша, е учреден през 2014 г. Той има 300 членове и основната му дейност е производството на възобновяема топлинна и електрическа енергия от местни
биогазови инсталации. Кооперативът е основан, за да се реши проблемът с енергийната сигурност и високите цени на електроенергията като се използва потенциалът на мрежа от
селскостопански биогазови инсталации. Той представлява държавна публично-частна инициатива, създадена с цел да доставя електричество и отопление за нуждите на обществени сгради, както и на домакинствата от общността.

   Моделът за дялово участие на потребителите (Consumer Stock Ownership Plans) представлява инвестиционен модел, в чийто център са потребителите и който осигурява както финансово участие, така и роля във вземането на решения. Той налага създаване на междинно дружество, което се учредява, за да инвестира в нови или съществуващи проекти за енергия от ВЕИ и действа от името на съсобствениците. Този модел има няколко привлекателни характеристики:
1. Прагът за включване е нисък, което улеснява участието на семейства с ниски доходи и уязвими групи;
2. Лесно се разширява и може да нараства с увеличаването на финансовите ресурси;
3. Предлага на участниците сигурни доставки на енергия и надеждна възвръщаемост на инвестицията;
4. Позволява на участниците да избегнат личната отговорност;
5. Моделът е отворен за съвместно инвестиране от страна на общини, МСП и други
местни заинтересовани лица.

Препоръки за „събуждане“

   Разбира се, потребителите не могат сами да „скочат“ и правят енергийни общности. Нужна им е здрава основа, която да си подкрепи и насърчи – създадена от законодателната, изпълнителната и местната власт. Засега такива намерения не се и чуват, но ето няколко препоръки, които да изградят бъдещата основа.

- България трябва да създаде комплексна нормативна уредба за енергийните общности, която да е съгласувана с Директивата за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (RED II) и да създава регулаторна и правна сигурност за сектора. Това включва въвеждане на ясни процедури за присъединяване към мрежата, ясни правила за данъчното облагане, правно издържана дефиниция на енергийна общност и обслужване на „едно гише“ за всички проекти за енергийни общности.

- Що се отнася до ролята на Директива RED II в създаването на българската нормативна уредба за енергийните общности, в разработената в България законодателна рамка трябва изрично да бъде посочено какви правни форми се разрешават и какви административни и данъчни правила ще се прилагат. Освен това в законовите актове следва да се определи и:
• Как енергийните общности ще взаимодействат със съществуващия електроенергиен пазар в страната
• Видовете дейности, които могат да извършват (производство, доставки, потребление и споделяне на електроенергия, разпределение (електричество и отопление), услуги за енергийни спестявания и др.)
• Ролята на общините и по-специално в каква степен могат да извършват дейност, дават начало или участват в енергийни общности.

- В България трябва да бъдат въведени ясни правила за обезщетения и възнаграждения за нетни излишъци от произведена енергия от енергийните общности, например под формата на тарифи за излишъци на електроенергия. Тези тарифи осигуряват цена, основана на усреднените разходи за производство на енергия (levelized cost of electricity, LCOE), за купуване на излишък на произведена електроенергия, който се връща в мрежата. По този начин икономическата обосновка може да бъде освободена от риск и да се привлекат за участие банките и други финансови институции.

- Участниците в енергийните общности трябва да могат да сведат до нула собствените си сметки за електричество, като използват електроенергията, доставяна от проекта на енергийната общност. За тази цел трябва да се разреши виртуалното нетно отчитане. Целият излишък, който не може да бъде консумиран от участниците в енергийната общност, следва да се изкупува по тарифата за излишъци от произведена електроенергия.

- Разработване на център (на национално или регионално ниво) от тип „едно гише“ за основаване и разполагане на проекти за енергийни общности, включително електронни и онлайн услуги за облекчаване на административната тежест. Трябва да има възможност за подаване на формулярите и за плащане на такси по електронен път с цел облекчаване на процедурата за участниците в енергийните общности.

- Въвеждане на данъчни преференции за потенциални участници в проекти за производство на възобновяема енергия, разработени на равнище общност. Те може да включват освобождаване от данък общ доход, ясно регламентиране на приложимостта на корпоративния данък или „необлагаема сума“, която може да се прилага за физически лица на годишна база (напр. 2500 евро).

- Създаване/изграждане на поредица „соларни градини“ в цялата страна в партньорство с общини, на общинска земя, за изпитване на концепцията за енергийни общности. Такива соларни градини биха били идеални кандидати за средства от фондовете за възстановяване на ЕС.

- България трябва да въведе инструменти за финансиране, за да помогне на домакинствата с ниски и средни доходи, както и на малките и средни предприятия, да участват в енергийни общности в своя район. Това може да включва специален кредитен механизъм за проекти за възобновяема енергия с нисколихвени заемни условия за проекти за енергийни общности или насочване на европейски средства, което може да бъде пряко под формата на безвъзмездна помощ (грант) или през общините, с цел намаляване на първоначалните разходи по проектите.

- Изграждане на капацитет, осведоменост и административна експертност в проучването, изграждането и присъединяването на проекти за енергийни общности. Един от начините да се преодолее проблемът с липсата на информираност и специализация в изграждането на енергийни общности е чрез създаване на нарочна агенция на местно или национално равнище, посветена на проектите за възобновяема енергия и способна да оказва помощ на всеки, който иска да основе енергийна общност. Друга възможност конкретно за общините е да участват активно в образователни програми, семинари и програми за обмен на знания с представители от други държави. Правителството може да подкрепи общините, като учреди специализиран фонд за изграждане на капацитет на общинско равнище.

- България трябва да осигури насочването на публични и европейски средства за подпомагане на инвестициите в енергийни общности. В една от версиите на Национален план за възстановяване и устойчивост инвестирането във ФЕЦ е посочено като национален приоритет. Проектите за енергийни общности, разработени „от долу нагоре“ или в партньорство с общини, биха могли да станат важен обект на такова инвестиране.