Начало

Без ток в 21ви век

      Снегът в България е истинско събитие. Затварят се пътища, села се откъсват от цивилизацията, а при силен вятър или градушка цели съоръжения може да рухнат. Едни от най-честите явления при лошо време са проблемите с електрозахранването в редица населени места. Достъпът до електрозахранване е една от тези услуги, без които всекидневния ни живот би бил изключително труден.

Без ток

     Съществуват няколко хипотези, при които е възможно нашето електрозахранване да бъде спряно – при неплащане на сметки, по желание на потребителя, при планирани ремонти дейности или при аварии.

Какво се случва, когато не платим сметките си за ток?

     Когато не плащаме сметките си за електричество, след определен период от време ще ни бъде спрян достъпа до електроенергия. Прекъсването става по заявка на крайния доставчик на електричество до съответното ЕРП и се възстановява след заявка от същия доставчик. Срокът, след който крайният доставчик изпраща подобна заявка, е 10 дни от изтичане срока за заплащане на дължимите суми. Прекратяването на електрозахранването на подобно основание не се извършва в празнични и неприсъствени дни, както и един ден след тях, трябва да се изчака първия редовен работен ден. След отпадане на обстоятелствата за прекъсване на електрозахранването, то се възстановява в срок до 12:00 (дванадесет) часа на следващия работен ден след отстраняване на причините, довели до преустановяването. При закъснение от над 24 часа, могат да се приложат правилата за обезщетение при забава.

Как можем да спрем временно електрозахранването си?

     Когато се налага за продължителен период от време да отсъстваме от града или страна, има възможност да спрем временно електрозахранването си. Процедура е следната: Потребителят трябва да подаде искане, което съдържа съдържа датата, часа и продължителността на желаното прекъсване на преноса на електроенергия и то най-късно: тридесет дни преди датата на прекъсването според ОУ на ЕРП Север (чл. 62, ал. 2); петнадесет дни преди датата на прекъсването според ОУ на ЕРП Запад (чл. 53, ал. 2); и седем дни преди датата на прекъсване според ОУ на ЕРП Юг (чл. 42, ал. 2). Временното преустановяване преноса на електрическа енергия до съответния обект не освобождава от задължението да заплаща дължимите от потребителя суми за достъп до електроразпределителната мрежа.

Дължат ли ни обезщетение при спиране на ток заради планирани дейности?

     В най-общия случай при планови дейности не се дължи обезщетение, дружествата предупреждават, че предстои да се извърши ремонт, като посочват дата, обхват и какви са планираните дейности. За периода на спиране не се дължат компенсации, но се дължат такива за значителни отклонения от посочения срок. Всякакви планирани дейности следва да бъдат оповестени чрез предизвестие поне 48 часа преди начало им, като се посочи продължителността на прекъсването и неговия обхват. За оповестения период на спиране не се дължат обезщетения, но следва да се дължат такива в случай на закъснение.

     Неустойки при закъснения с планирани ремонти дейности са предвидени в чл. 24 от ОУ на ЕРП Запад, чл. 67 от ОУ на ЕРП Север и в размер от 10 лева за всеки 24 (двадесет и четири) часа закъснение, а според чл. 51, ал.2 от ОУ на ЕРП Юг подобно обезщетение се определя при „взаимно съгласие“ – като е предвидена клауза, че ако такова не може да се постигне – спорът се отнася към съда (чл. 62, ал. 3). В случая при ЕРП Запад и ЕРП Север следната уредба предполага, че при неспазване на посочения срок обезщетение ще се дължи, едва след като изтекат 24 часа, което би представлявало значително неудобство за домакинства с малки деца и възрастни хора, или хора в неравностойно положение.

     Още по-проблематична е уредбата при ОУ на ЕРП Юг, защото потребителят е поставен в неравностойна позиция при подобни преговори. За материални спорове с толкова нисък имуществен интерес обикновеният потребител едва ли ще се противопостави на предложението на дружеството, независимо какво е то. В този случай дори не е гарантиран някакъв минимум на неустойката при неспазване на сроковете, каквато се явява посочената сума в Общите условия на ЕРП Запад и ЕРП Север.

Какви са предвидените обезщетения при аварии?

     Всички електропреносни предприятия са предвидили в общите си условия обезщетения за тези потребители, които останат без ток за продължителен период от време. Обезщетение обаче започва да се дължи при временно спиране на електрозахранването за период от поне 24 часа. Неустойката е в размер на 30 лева, като се и предвижда, когато преустановяването на електрозахранването е с продължителност над 36 часа, допълнителна неустойка в размер на двадесет лева за всеки започнал период от 12 часа, през който потребителите са останали без електрозахранване. Това обезщетение се дължи, само ако спирането е по вина на предприятието. Има обаче определени обстоятелства, които могат да освободят дружеството от отговорност да заплати подобни обезщетения, които се известни като непреодолима сила или форсмажор.

Кога електроразпределителното дружество не ни дължи обезщетение?

     Форсмажор, или както е записано в закона – непреодолима сила, е „непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер“ (чл. 306 от Търговския закон). Най-често при непреодолимата сила е налице някакъв природен феномен, който затруднява или прави невъзможен преноса на електроенергия по мрежата. Природни бедствия или тежки метеорологични условия са сред основните причини за прекъсване на редовното електрозахранване за неопределени периоди от време. За да се освободи от отговорност дружеството в такива случаи трябва да не е възможно да му се вмени вина. Ако разгледаме някои от най-честите аварии, в резултат от лоши метеорологични условия, те са свързани с недостатъчна или лоша поддръжка на съоръженията на ЕРП-тата.

     Тези дружества имат задължение да осигуряват изрядността на системата, да се грижат за своите съоръжение и да ги поддържат. Съответно, ако по време на снежна буря се скъса кабел, който не е бил достатъчно добре закрепен, не е ли справедливо за ЕРП-то да поеме отговорност за резултата, настъпил както заради лошо време, така и най-вече като резултат от неговата небрежност. Проблемът е обаче, че проверки дали съответната авария се дължи на форсмажор изобщо не се правят. Преценката кога електроразпределителното дружеството трябва да обезщети потребителите е оставена на електроразпределителното дружество.

     Непреодолимата сила е сред предпоставките и за още нещо, а именно въвеждането на ограничителен режим. Според чл. 72 от Закона за енергетиката „Ограничителен режим за снабдяване с електрическа енергия, топлинна енергия или природен газ се въвежда в случаите, когато се налага ограничаване или прекъсване на снабдяването за време по-дълго от 48 часа на територията на цялата страна или на част от нея”. Основания за въвеждане на ограничителен режим са непреодолима сила; възникване или за предотвратяване на аварии по съоръжения за производство и пренос на електрическа или топлинна енергия и природен газ и за разпределение на електрическа енергия и природен газ; претоварване на електрическите мрежи; и др.. Интересен е чл. 72, ал. 2 – „Енергийните предприятия не са задължени да изплащат обезщетения за вредите, нанесени в резултат на ограничителен режим, временно прекъсване или ограничаване на снабдяването с електрическа енергия ”.

     Резултатът е, че със заповед на министъра на енергетиката, с която се обявява ограничителен режим в резултат от непреодолима сила, се създава и презумпцията, че ЕРП-тата не дължат обезщетения към потребителите. Всъщност при условие, че непреодолимата сила е обстоятелство, което освобождава винаги от задължение за изпълнение, не става ясно защо изобщо е нужна уредбата за ограничителен режим.

Към кой орган да се обърнем при жалби и сигнали срещу електроразпределително дружество?

     Според чл. 10 на Закона за енергетиката: „Регулирането на дейностите в енергетиката и във водоснабдяването и канализацията се осъществява от Комисия за енергийно и водно регулиране“. За да бъдат разгледани, жалбите следва да са написани на български език и подписани от жалбоподателя, да е посочено името и адресът на жалбоподателя и на енергийното предприятие или В и К оператор, срещу които е оплакването; да е посочено ясно в какво се състои оплакването или искането; да са изложени обстоятелствата по случая и да са представени доказателства, ако жалбоподателя разполага с такива.

     После съответната дирекция на КЕВР изготвя писмо до предприятие, с което иска допълнителна информация по жалбата, както и Комисията да бъде уведомена писмено за предприетите действия по жалбата и да бъде изпратено становището на енергийното предприятие или В и К оператора с преписката по жалбата в ДКЕВР. За всички редовно подадени жалби и преписки по тях се назначава работна група от администрацията за разглеждане на преписката.

     Работната група може да покани страните на среща в седалището на Комисията за допълнително изясняване на обстоятелствата. Когато работната група установи необходимост от проверка на място по постъпила в Комисията жалба, тя изготвя мотивирано предложение до председателя за извършване на проверката, придружено с проект на заповед. При констатиране на нарушение служител от работната група съставя акт за констатиране на административно нарушение в съответствие с разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.

     Комисията се произнася с решение по жалбата в срок от 30 календарни дни от подаването й, с отстранени нередовности.

Защо смятаме, че е нужно въвеждането на задължение за автоматично обезщетяване?

     Ние като потребителска организация смятаме, че настоящата уредба в закона за енергетиката, която урежда защитата на потребителите е формална и неадекватна спрямо реалността. Предвидените обезщетения са на ниски стойности и възможността на потребителите да получат подобни нищожни обезщетения е сведена до минимум. Има фрапираща несъразмерност между затрудненото положение, в което са поставени потребителите, оставени без електричество, и възможностите за тяхното обезщетяване. Считаме, че минималото основоние от 24 часа без електричество трябва да се намали на12 часа, за да се избегнат случаите, в които плановите ремонтни дейности и отстраняване на аварии периодично се удължават, докато накрая вместо три часа без електрозахранване, потребителите останат с общо 23 часа без електрозахранване.

     Нужна е по-активна роля от страна на контролния орган в лицето на КЕВР, който да има задължението да следи за неизпълнения на договорните задължения от страна на дружеството. Освен това за да се улесни достъпа на потребителите до предвидените обезщетения, е нужно да се въведе механизъм за автоматично обезщетяване, който всъщност да обърне процеса. При неизпълнение на договорните задължения от страна на дружеството, то да е длъжно да изплати обезщетение, освен ако не докаже, че такова не се дължи на база някое от изрично посочените обстоятелства. Подобни мерки имат предупредителен характер, защото 1) дружествата ще преценяват по-внимателно периодите на планирано прекъсване, знаейки, че ще трябва да платят обезщетение при закъснение от 12 часа. 2) има и охранителен характер – от една страна дружествата няма да имат възможност да притиснат потребителите при определяне размера на обезщетенията, 3) от друга страна ЕРП-тата ще полагат повече грижа и ще правят по-цялости и качествени ремонти и поддръжки на електропреносната мрежа, за да намалят възможността от прекъсване на електроподаването в следствие от аварии.