Начало

Пазарът VS потребителите

     Активни потребители – сътрудници на асоциацията, направиха бърз и непредставителен преглед на пазара на плодове и зеленчуци. Какво се случва на него? Има ли стандарти и спазват ли се те? Кой следи за тях? Ето накратко какви въпроси си зададохме предварително.

Какво казват нормативите

     ЕС подкрепя активно сектора на плодовете и зеленчуците чрез своята схема за управление на пазара с четири общи цели:

• повишаване на конкурентоспособността и пазарната ориентация на сектора благодарение на организациите на производители;
• намаляване на дължащите се на кризи колебания в доходите на производителите;
• увеличаване на потреблението на плодове и зеленчуци в ЕС;
• увеличаване на използването на екологосъобразни техники за отглеждане и производство.

     Със схемата се насърчава производството на качествени продукти чрез прилагане на пазарни стандарти и подпомагане на оперативните мерки.
 

Стандарти за предлагане на пазара

В ЕС за някои продукти се прилагат пазарни стандарти с цел насърчаване на качеството. Броят на специфичните стандарти е намален от 36 на 10 и понастоящем има стандарти за следните плодове и зеленчуци:

• ябълки,
• цитрусови плодове,
• киви,
• салати, къдраволистна ендивия и широколистна ендивия,
• праскови и нектарини,
• круши,
• ягоди,
• сладки пиперки
• десертно грозде,
• домати.

     Вносът на чесън  подлежи на режим на лицензии за внос и сертификати за произход.

     За редица продукти вече няма специфични стандарти. Националните органи могат да освобождават продукти (напр. деформирани, с недостатъчно голям размер) от прилагането на специфичните пазарни стандарти, ако те са етикетирани като „продукти, предназначени за преработка“, „фуражи“ или по друг еквивалентен начин.

Проверки за съответствие

     Всяка държава от ЕС трябва да създаде база данни за търговците, които предлагат на пазара пресни плодове и зеленчуци, обхванати от пазарните стандарти. Съгласно определението в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011  търговец на плодове и зеленчуци е всяко физическо или юридическо лице, което излага, предлага за продажба, продава или предлага по какъвто и да е начин на пазара (онлайн, продажби от разстояние и др.) продукция – в рамките на ЕС, за износ извън ЕС или за внос в ЕС. Националните органи трябва да гарантират, че проверките се извършват селективно, въз основа на анализ на риска и с подходяща честота, за да се осигури съответствие със стандартите и останалите законови изисквания относно предлагането на плодове и зеленчуци на пазара.

Стандарти по български

     Направихме бърза и непредставителна проверка на „стандартите“ на търговията с плодове и зеленчуци по някои наши пазари, търговски вериги и квартални магазини в София и Варна.

Общите им черти са:

1. Камари с насипни портокали, мандарини, ябълки, киви, екзотични плодове, ягоди, различни зеленчуци – дори нетрадиционни за зимата по нашите ширини – чушки, тиквички, патладжани и т.н., нетипични за месец януари пресни салати, лук, чесън и т.н. Всички те попадат в списъка на ЕС за стандартизираните плодове и зеленчуци. 

2.  Цари почти пълна липса на информация за потребителите, като изключим хвърчащите листчета с цените. Кое откъде идва, какво съдържа, кой го е произвел и т.н., има ли сред предлагането екологични плодове и зеленчуци, това не знаят и повечето търговци, които отказват дори и устна информация. А има ли продукти с ГМО по нашите сергии и щандове за плодове и зеленчуци? Не открихме нито един отговор. Поне ние не открихме продукти  с обозначено качество – всички „вървят“ под една цена, явно „екстра“ качество. Изключение правят някои пакетирани стоки, но по-голямата част от предлагането е в насипно състояние.

3. Поне на повърхността на тази активна търговия не личат следи от сертификати, от контрола върху тях и предприемането на някакви мерки. Сигурно нашите контролни органи има над какво да поработят, но при обиколките си по търговските обекти не засякохме никъде проверка. Сигурно сме се разминали за минути…

Някои куриози

1. Традиционно в нашите търговски обекти и на пазари през зимата се продават туршии – някои пакетирани, но много – и насипни. Кой ги е произвел? С какви суровини? По какъв метод е постигната ферментацията? Съдържат ли някакви алергени? При каква хигиена са произведени, транспортирани и продавани? Какво влияние оказва продажбата им на открито? Има ли някакъв контрол върху тях? Все въпроси, на които не можа или не поиска да ни отговори нито един продавач, с обяснението, че той „само продава“.

2. Чесънът е особено търсен у нас. Публична тайна е, че той е предимно внос от Китай, но всичкият се продава и рекламира като български. А както видяхме, за него има специално изискване на ЕС да е със сертификат за произход. Дали компаниите – вносители и търговци, разполагат с такъв? На пазара това не си личи.

3. По пазарите и в много от магазините се продават маслини на килограм. Около тях също няма информация за произход, качество и най-важното – срок на годност.

4. Поскъпването на храните извади нова „практика“ – сред сергиите за плодове и зеленчуци на някои пазари се появиха сергии за млечни продукти. Напразно се опитахме да разберем на една такава сергия с голяма опашка от потребители, заради по-ниските цени, откъде идват сиренето, млякото, кашкавалът и маслото. Не разбрахме кой е производителят, но също така не разбрахме използва ли се сухо мляко за производството им, колко вода съдържат тези продукти, имат ли „подобрители“ – повече растителни мазнини, сол и други съставки. И за да не бъдем упрекнати, уточняваме – ние не сме срещу свободната конкуренция и излизането на пазара на повече производители, но кой защитава интереса на техните потребители?

5. В квартални магазини и по пазарите се продават яйца на бройка. Те също са без информация за произход, начин на отглеждане на птиците, срок на годност.

6. Тази зима е значително предлагането на ядки, особено от сергии по пазарите. Сред общите слабости – пълна липса на информация, е и рискът за здравето на потребителите. Ореховите ядки, например, се продават от сергията без всякаква защита от наднормените прахови замърсявания, от други замърсители, на които са изложени те. Такава практика има и в някои специализирани магазини за плодове и зеленчуци. Не засякохме проверки и замервания на замърсените продукти от някои здравни органи.

     Но не бива да подминаваме и отговорността на потребителите. По нашите наблюдения те реагират само когато им сложат в торбичките откровено изгнили и мухлясали плодове и зеленчуци „екстра“ качество. А те трябва да изискват от производителите и търговците и информацията, и стандартите, и качеството, защото това е едно от основните им права.