Начало

Енергийната бедност – Има ли спасение от нея?

     Въпреки, че природата се вслуша в молбите ни и ни подари по-лека от климатична и финансова гледна точка зима, поскъпването на енергията и инфлацията „удариха“ жестоко стотици хиляди български потребители. И макар все още да не се намира политическа воля за отговор на въпроса „Какво е да си енергийно беден в България?“, ние сме първенци в ЕС по тази „дисциплина“.

Факти в подкрепа

• Според Евростат, повече от 40% от населението на България не са в състояние да поддържат домовете си достатъчно отоплени. Достъпът до алтернативни енергийни варианти е все още твърде недоразвит и е изправен пред пречки за развитието, което оставя мнозинството от българските домакинства без жизнеспособна алтернатива на използването на електроенергия за отопление.
• Друго проучване на Евростат сочи, че 54% от българите изпитват затруднения да плащат навреме битовите си сметки. Заради поскъпването на живота все повече потребители у нас свиват основните си разходи и са склонни да теглят заем, за да покриват всекидневните си разходи. Само за година делът на тези, които успяват да спестяват, е намалял три пъти.
• Според проучване на германската  компания Статиста, 7% от хората в ЕС не са били в състояние да отопляват достатъчно добре дома си през изминалата година. Ситуацията е най-тежка в България, където почти всеки четвърти човек (23,7%) е живял в енергийна бедност.
• Заради високите зимни сметки българинът посегна и на спестяванията си. Последните данни на БНБ показват, че най-дребните депозити в банките намаляват както по брой, така и като сума. Само за година спестяванията до 5 хил. лв. са се стопили със 71.6 млн. лв.

    Втора година слушаме обещания за подкрепа на българските домакинства в битката им с високите разходи. И се топлим, като четем за „добрите практики“ в други държави от ЕС.

Факти в подкрепа

• През 2022 г. Гърция е отпуснала повече от 10 млрд. евро, за да подкрепи домакинствата и бизнеса заради високите енергийни цени. Сега гръцкото правителство е решило да удвои месечната помощ спрямо декември - до 840 млн. евро през януари 2023 година. Така домакинствата с потребление до 500 киловатчаса месечно ще получат помощ в размер на 330 евро за мегаватчас потребена електроенергия. В тази категория попадат близо 90% от домакинствата в страната. Близо 700 хил. домакинства, които ползват природен газ, ще получат по 20 евро за мегаватчас потребен газ.
• Правителството на Австрия е взело бързо, ефективно и лесно приложимо решение да задейства „спирачка на цената на електроенергията“. От 1 декември 2022 г. до 30 юни 2024 г. всички домакинства ще заплащат 10 евроцента за киловатчас, което се доближава до цената преди енергийната криза. Облекчението ще бъде в сила за потребление до 2900 киловатчаса – средния годишен разход на тричленно семейство.
• Новият пакет от помощи за германските домакинства, който да компенсира повишените енергийни цени е на стойност 65 милиарда евро и заедно с предишните два обемът на облекченията достига вече 95 милиарда евро. Одобрен е бонус за отопление в размер на 415 евро за домакинства от 1 човек, 540 евро за двучленно домакинство и по 100 евро отгоре за всеки следващ член на домакинството.

А в това време у нас…

    Във всички страни-членки на ЕС от 1 декември започна директното прилагане на Регламент 2022/1854, който е временен инструмент за държавна намеса за справяне с високите цени на енергията. България обаче все още не е започнала изпълнението му, въпреки, че в края на месеца предстои страната ни да представи и първия отчет пред ЕК за събраните свръхприходи от енергопроизводителите и как са изразходвани. Регламент 1854 дава възможност за подкрепа за домакинствата, за да се справят с последиците от непрекъснато растящата инфлация и значителното поскъпване на отоплителния сезон. В страни като Германия, Гърция и Италия гражданите получават ежемесечно пари в брой или значителни отстъпки от сметките за ток.

    Виждането на българското правителство, че оставането на домакинствата на регулирания пазар за електроенергия е достатъчна подкрепа, е в ущърб с изискванията на Регламент 1854. Според ЕК, той се счита за механизъм, осигуряващ допълнителни мерки за подкрепа на гражданите към вече въведените от националните правителства. Схващането, че свръхприходите и те трябва бъдат насочени към едрия бизнес е в нарушение на Регламента, в чийто фокус са енергийната ефективност, домакинствата, малки и средни предприятия. Гражданите са тези, които са най-пряко засегнати от последствията от непрекъснатия ръст на инфлацията, която е вследствие на високите цени на енергията. Значителен брой семейства изпитват трудности да си покриват разходите за отопление, включително и на ток.

    В чл. 17, ал. 1 от Регламент 1854 са изброени целите, за които събраните средства от свръхприходи на енергопроизводителите трябва да бъдат похарчени. На първо място са посочени „мерки за финансова подкрепа на крайните клиенти на енергия, и по –специално на уязвимите домакинства за целево смекчаване на последиците от високите цени на енергията.“

    Институтът за развитие и управление на ресурсите /ИРУР/ обръща внимание, че небитовите потребители (едрият бизнес) на електрическа енергия вече са подсигурени чрез компенсациите, заложени в държавния бюджет. Трябва да е ясно, че средствата, които ще се събират по силата на Регламента са отделно перо и са за домакинства, малък и среден бизнес и енергийна ефективност. Правителството следва да е гарант за осигуряване на подкрепа за двете групи, а не да създава условия за тяхното противопоставяне.

    Вече няколко месеца ИРУР води кампания с цел институциите да изпълнят в цялост Регламента, но досега няма никакви реални действия в тази посока. Министерство на енергетиката представи проект на Постановление на Министерски съвет, което единствено третира събирането на свръхприходите от енергийните производители. В него липсва каквато и да било конкретика относно бъдещи програми за изразходване на събраните средства. Крайните битови потребители – домакинствата, са изцяло пропуснати като евентуални получатели на част от свръхприходите. За да избегне риска от санкции, следва в най-кратки срокове служебното правителство да гласува поне мерки за подкрепа на уязвимите групи в обществото.