Начало

ПРОУЧВАНЕ на оцетни заместители 2016

Оцет или кисела имитация – избирате сами

На едни и същи рафтове в магазините се предлагат и натурален оцет и синтетичен заместител. Разликата в цената не е голяма, но съдържанието няма нищо общо.

            Само до преди едно-две десетилетия имитиращите продукти бяха непознати на българските потребители – сиренето се правеше само от мляко, майонезата имаше кратка трайност заради яйцата в нея, в бозата имаше захар, а синтетичен оцет не можеше да се намери дори в книгите с научна фантастика. Времената се промениха и различни нововъведения в хранителната индустрия позволяват да се произвеждат все повече продукти, които само външно приличат на традиционните, но в съдържанието нямат много общо. Лошото е, че производителите на такива продукти се опитват да накарат потребителите да смятат, че това са същите храни. Не, не са, това са алтернативи, имитации или дори фалшификати и ментета. Появата на нови продукти произведени чрез алтернативни технологии не може да бъде забранена, но тя не бива да си пробива път по нечестен начин.

            Тези процеси не подминаха и един от продуктите, чиято традиционна технология на производство не се е променяла с векове – оцетът. Според актуалната статистика, през 2015 година продажбите на оцетни заместители в България са 56% към 44% спрямо натуралните оцети. Това лесно може да се обясни с по-ниските цени (средно с 26% по данни на НСИ), но не е единствения фактор, който влияе на потребителите. Наред с цената съществено значение може да имат точната информация за съдържанието и ясното представяне на продукта. До 2014 година беше много трудно да се направи разлика между натурален и синтетичен оцет, защото и двата вида използваха името оцет и само малък брой взискателни потребители можеха да ги различават. Тогава бяха приети законодателни изменения, които да позволят по-ясното разграничаване на натурален и синтетичен оцет (заместител). Дали направеното е достатъчно ще се опитаме да анализираме с това проучване.

Каква е разликата между натуралния оцет и синтетичните заместители? 

Под наименованието „оцет“ в търговската мрежа може да се предлагат продукти, получени чрез оцетно-кисела ферментация или алкохолна и оцетно-кисела ферментация на вино, плодове (всяка тяхна част и/или сок), плодово вино и етилов алкохол от земеделски произход. Всички останали кисели овкусители (основно продукти използващи синтетична оцетна киселина–петролен дериват Е260) нямат право да използват наименованието „оцет”. Такива продукти се предлагат под търговски наименования, като: „кисела подправка“, „кисел продукт“, „оцетен заместител“, „подкислител“ и т.н. Големият въпрос е, дали това е достатъчно, за да осигури на потребителите информиран избор, тъй като освен наименованието, етикетите съдържат също изображения, слогани, различни шрифтове и цветове. Към това трябва да добавим и мястото на излагане в магазина. Когато оцетни заместители се предлагат на щанда, на който пише оцет, потребителите лесно могат да бъдат подведени.

Оцетната киселина се произвежда както биологично чрез бактериална ферментация, така и синтетично чрез методи описани по-долу. Според много закони по света оцетът, използван в хранителните продукти, трябва да бъде с биологичен произход.

Натурална оцетна киселина

Натуралната оцетна киселина се произвежда чрез ферментация предизвикана от различни видове бактерии. Има два вида:

            Кислородна ферментация

            Традиционно оцетната киселина е произвеждана от оцетнокисели бактерии от рода Acetobacter. При наличието кислород тези бактерии произвеждат оцет от различни алкохоли. Най-често такива са вино, ябълково вино и ферментирали зърнени храни - малц, ориз или картофено пюре.

            Анаеробна ферментация

            Оцетна киселина може да се произведе и от някои видове анаеробни бактерии  (Clostridium), които преобразуват захарите в оцетна киселина.

Синтетична оцетна киселина

            Основна съставка на синтетичния оцет е "Е 260 – оцетна киселина". Как се произвежда тя? 

            Карбонилация на метанол

            Най-разпространеният метод за производство на синтетична оцетна киселина е чрез карбонилация на метанол, който реагира въглероден монооксид, като се получава оцетна киселина.

            Окисляване на ацеталдехид

            Ацеталдехидът може да се произвежда чрез окисляване на бутан или лека нафта или чрез хидратация на етилен. Когато бутанът или леката нафта се нагреят с въздух в присъствието на различни метални йони като манганови, кобалтови или хромови, се образуват пероксиди, които впоследствие се разпадат до оцетна киселина чрез окисляване.

            Окисляване на етилен

            Промишлено етилена се добива основно чрез разделянето на природния газ на фракции чрез ректификация и при хидрокрекинга на петролни продукти. От етилена може да се добие Ацеталдехид и след това да се окисли, както по-горе, но може и да се преобразува директно в оцетна киселина чрез използване на паладиев метален катализатор върху основа от хетерополна киселина.

Резултати от проучването

Натурални изображения

            Като видите изображение на ябълка на етикета, какво бихте си помислили?

1. Че това е продукт произведен от суровина ябълки,

            или

2. Че това е продукт със синтетична киселина и аромат

            Вероятно част от хората ще изберат второто, но други ще си помислят първото. Това означава, че е много вероятно, част от потребителите да не осъзнават ясно, когато купуват евтини заместители, подведени от красивите изображения.

            Нашето проучване регистрира 5 продукта, които могат да подведат с неподходящи изображения върху етикетите:

            Изображение на плод

            При два продукта ("Libra" и "ОРО") виждаме изображение на ябълка, което навява асоциация, че продуктът е произведен от ябълкова суровина

            Снимка на дете

            На етикета на продукта "Златия" има снимка на дете, което намеква, че продуктът е за деца.

            Снимка на туршия

            При два от продуктите ("Веда" и "Винпром Дупница") снимката на туршия ясно намеква, че продуктът е подходящ за консервиране. Ние не сме убедени. Ето защо.

Консервиране

            Многобройните оплаквания от потребители и становището на Българската агенция по безопасност на храните категорично поддържат разбирането, че оцетните заместители не са пригодни за консервиране. Ето какво препоръчва БАБХ на интернет страницата си:

„Основен компонент при приготвянето  на зимнина е използването на оцет. За целта е необходимо да се знае, че има два вида оцет: синтетичен и натурален. Синтетичният е непригоден за приготвянето на зимнина.”

            От изследването стана ясно, че само 4 от 25 продукта не съдържат препоръка за консервиране. Всички останали по един или друг начин ясно заявяват, че съответният продукт е подходящ за консервиране.

            Вероятно много хора прибягват до приготвянето на туршии с най-евтините киселини, които се предлагат в магазините. Въпросът е струва ли си пестенето? Според данни на НСИ, средната цена на синтетичните оцетни киселини на пазара е около 74% от тази на истинските. Това означава, че ако решите да спестите нещо при приготвянето на зимнина чрез закупуване на евтин синтетичен подкислител е добре първо да направите няколко прости сметки. Нека посмятаме заедно. Ако искате да произведете 100 буркана туршия, ще ви трябват приблизително 5 литра оцет /0,50мл./буркан/, при което ще спестите средно малко над 1 лев, но може да ви се похабят всичките 100 буркана. Помислете отново, дали си заслужава риска.

Словесни еквилибристики

            Анализът на съдържанието на етикетите показа, че някои продукти поднасят информация, която може да подведе потребителите. В таблицата са отбелязани 5 продукта със следните особености:

            Различни по цвят и големина шрифтове

            При два продукта се наблюдава акцентиране върху думите "винен" ("Чест") и "ябълков" ("Златия") чрез използване на по-големина шрифт и по ярък цвят. Така потребителят може да остане с впечатлението, че това е винен или ябълков оцет, а не заместител.

            Неправилно изписване на оцетната киселина

            Синтетичната оцетна киселина "Е260 - оцетна киселина" може да се изписва на етикета със своя Е номер и наименование, заедно или поотделно. Всякакви добавки към наименованието като "хранителна" или "за хранителни цели" нямат място в съдържанието. Такива добавки установихме в два от продуктите - "Лято" и "Чест".

            Графични трикове

            При продукта "ОРО" се наблюдава изписване на думата „Оцетен“ с намаляващи букви и "заместител" с дребен шрифт. Така се постига лесна четимост на първите букви О-Ц-Е-Т и по трудно различим остатъка от надписа "Оцетен заместител", което лесно може да заблуди че това е оцет, а не заместител.

Отговорността на търговските вериги

            От всички посетени от нас супермаркети, само в един обект оцетите и заместителите бяха разделени на отделни щандове. Във всички останали случаи те се предлагаха на общ щанд като в най-добрия случай се намираха на отделни редове. В два от магазините се натъкнахме на щандове обозначени с „ОЦЕТ”, на които са разположени и заместители. В един магазин дори открихме ценови етикети на заместители, на които също пише „оцет”. С това търговците законно, но некоректно стимулират продажбите на имитиращи продукти.

Изводи и препоръки

Не е нужно да чакаме нови законодателни изменения за всяко отделно предизвикателство на пазара. Ясно е, че много от приетите законови норми не решават проблемите, а само предизвикват измислянето нови форми на заобикаляне. Нужни са повсеместни усилия от множество фактори, фокусирани не само върху отделни видове продукти, а върху всички продуктови групи, в които се предлагат имитации (оцет, млечни продукти, мед и др.). Например:

• Търговските вериги да предлагат на отделни, ясно обозначени щандове имитиращите продукти.
• Ощетените производители да сезират КЗК за нелоялна конкуренция
• БАБХ да провежда регулярни тестове с участието на заинтересовани страни (напр. производители, потребители и журналисти). Те трябва да се фокусират, върху търговската мрежа (вкл. хотели, ресторанти, ученически столове и детски градини), а не върху проверки в производствените предприятия.
• Министерството на икономиката (провежда политиката за защита на потребителите в България) да изготви и финансира програма за независими тестове на продукти
• Министерството на земеделието да приеме Наредба за условията, реда и координацията на контрола на производството, етикетирането и предлагането на оцета се извършват при контрола на оцет.
• Да се намали ДДС за основни храни