Начало

Ваканционни пакети

Съгласно Директивата за пакетно пътуване, както пътникът, така и туроператорът могат да отменят пътуването без неустойка в случай на „неизбежни и извънредни обстоятелства, възникнали на мястото на дестинация или в непосредствена близост до него и значително засягащи изпълнението на пакета или които значително влияят на превоза на пътници до местоназначението“ (член 12, параграф 2 от Директивата за пакетното пътуване). В такива случаи пътникът има право да получи пълно възстановяване на всички плащания, направени за пакета, в рамките на 14 дни. Според ЕК, „значителните рискове за здравето на хората, като например огнището на сериозно заболяване като COVID-19 в дестинацията за пътуване или в непосредствена близост до него, обикновено се считат за такива неизбежни и извънредни обстоятелства“. Това обаче не е правно обвързващо тълкуване, така че в случай на спор с туристическата агенция, съдът ще вземе решение за всеки конкретен случай. Официалните изявления на отговорните органи биха могли да бъдат много полезни, за да оправдаят потребителското решение в такава ситуация. Субективното чувство на страх няма да бъде достатъчно, за да оправдае такава отмяна. Още пояснения от ЕК по въпроса има на адрес: https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/coronavirus_info_ptd_19.3.2020.pdf

Нужни са ясни и разбираеми договори

В решение по дело C-125/18, постановено на 3 март 2020 г., Съдът на ЕС приема, че клаузата от договор за ипотечен кредит, сключен между потребител и продавач/доставчик, съгласно която подлежащият на заплащане от потребителя лихвен процент се променя според референтния индекс, основан на ипотечните кредити на испанските спестовни каси, попада в приложното поле на Директивата за неравноправните клаузи. Съдът указва, че испанските юрисдикции следва да проверяват дали такава клауза е ясна и разбираема за средния потребител. Освен това Съдът приема, че за да се спази изискването за прозрачност по смисъл на тази Директива, съдържащата се в такъв договор клауза, в която се определя променлив лихвен процент, трябва не само да бъде понятна от формална и граматическа гледна точка, но и да позволява на среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, да разбере конкретното функциониране на начина на изчисляване на същия лихвен процент и съответно да прецени въз основа на точни и понятни критерии потенциално значимите икономически последици от такава клауза за финансовите му задължения.

При установяване на неравноправния характер на договорна клауза по смисъла на Директивата, националният съд следва да я премахне от съответния договор, като я замести с разпоредба от националното право със субсидиарен характер. Съдът приема, че при недействителност на неравноправна договорна клауза, с която се определя референтен индекс за изчисляване на променливите лихви по кредит, Директивата допуска възможността националният съд да замести този индекс с посочения заместващ индекс, ако при премахване на посочената неравноправна клауза съответният договор за ипотечен кредит не може да продължи да се изпълнява и ако обявяването на целия договор за недействителен може да изложи потребителя на особено неблагоприятни последици.

Е-услугите в полза на потребителите

Електронното управление не е мода и го доказват сегашните извънредни мерки. То осигурява на потребителите по-евтини, бързи, удобни и „прозрачни“ услуги. Изследване на ЕК за състоянието му сочи, че през 2019 г. около 25% от гражданите на България са използвали електронни услуги в контактите си с различни държавни органи. За сравнение този дял в Малта е 90, а в Естония 80. В други държави той е по-нисък – в Румъния едва 12% от гражданите ползват електронни услуги от държавните органи, а в Италия - 23%.

Кой и за какво ги ползва?

• У нас 12% от потребителите са свалили официални документи, а само 10% са изпратили попълнени документи.
• Средното ниво на ползвалите електронното управление за ЕС е 55%. От тях 34% са на възраст между 25 и 34 години, а почти половината (49%) са с висше образование. 31% са част от активната работна сила, 39% - учащи и 8% - пенсионери.

Анализ на Института за пазарна икономика показва, че България получава оценка за прозрачността в електронното управление от 48%, при средно за ЕС 62.3%, 96% за Малта, 88% за Естония и 50% за Хърватия. По показателя трансгранична мобилност на гражданите, който показва до каква степен гражданите на ЕС могат да използват онлайн услугите в други държави, България получава 31% при средна стойност за ЕС 47.5%. Достъпността до данни все още е само на ниво предоставяне на онлайн информация и то не в пълния ѝ обем.  Показателят за използване на електронна идентификация (eID) в България е 0, което означава, че електронен документ за самоличност, издаден от друга държава, не може да бъде използван у нас. По отношение на прехвърлянето на електронни документи от една държава в друга, оценката на България е 6% през 2019 г., при абсолютна липса на такава възможност за предходната година.

Отличници и изоставащи

• Данни от Единния модел за заявяване, заплащане и предоставяне на електронни услуги в България сочат, че през 2019 г. справките за обслужване на гражданите и бизнеса надхвърлят 5,6 милиона, при пълно отсъствие на такива справки две години по-рано.
• Административните структури на национално и местно ниво общо са извършили над 16 милиона справки за обслужване на гражданите и бизнеса.
• Службите на държавната администрация, към които са подадени най-много заявки за услуги през 2019 г., са Регистър за задълженията към митническата администрация, Регистър Български документи за самоличност, Класификатор на настоящите и постоянните адреси и Търговски регистър.
• Отличник по брой заявки е Община Пловдив – 70 хил. броя за една година. На второ място е Община Троян с над 10 000, следван от Хасково с 8 794 и Козлодуй с 5 476. Столична община е на пето място с едва 4 000 заявки.

Изводите на експертите са, че въпреки тенденцията все повече администрации да се включват в електронния обмен и растящия брой на предлаганите услуги, още има редица трудности пред ефективното електронно управление у нас. Нивото на дигитализацията и употребата на информационни и комуникационни технологии е с 20 процентни пункта под средното за ЕС. Голяма част от информацията е леснодостъпна за потребителите, но извършването на операции изцяло по електронен път остава ограничено. Как се прави електронно управление от полза за всички можем да се поучим от първенците в ЕС Малта, Естония и Австрия. Областта, в която ЕС показва най-голям прогрес през 2019 г., е стремежът към улесняване на потребителите за ползване на електронни услуги.

Пазарът в цифри

• В условията на епидемията НОИ предоставя услугите си по електронен път – срещу е-подпис или ПИК.
• НОИ е издал над 525 000 персонални идентификационни кодове (ПИК) за последните три години.
• Статистиката сочи, че на годишна база се наблюдава стабилно нарастване на заявките от страна на потребителите на онлайн услугите на института за получаване на ПИК.
• ПИК се издава на момента във всяко едно от териториалните поделения на институцията и само срещу представяне на личната карта. 
• Защитеният чрез ПИК достъп до електронни услуги на НОИ осигурява сигурност на информацията при справките и административните услуги, при които се ползва информация, извлечена от регистрите на НОИ и съдържаща лични данни.