Начало

В напреднал процес е процедурата по приемане на първите общоевропейски правила за колективна защита. Директивата за представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите стартира през април 2018 г., с цел да се гарантира по-голяма защита на потребителите в ЕС. Новите правила въвеждат хармонизиран модел за колективни искове във всички държави членки, който гарантира, че потребителите ще получат адекватна защита от масови вреди, като в същото време въвежда подходящи предпазни мерки срещу злоупотреби с предявяването на съдебни искове. Новото законодателство също така цели да подобри функционирането на вътрешния пазар чрез подобряване на инструментите за възпиране на незаконните практики и улесняване на достъпа на потребителите до правосъдие.

Основни елементи

• Във всяка държава членка трябва да е налице най-малко една процедура за представителни искове за мерки за обезщетения и преустановяване на нарушение, което ще позволи завеждането на искове на национално и европейско равнище;
• Квалифицирани организации (организации или публични органи) ще бъдат овластени и финансово подкрепени за завеждането на представителни искове за преустановяване на нарушение и мерки за обезщетение от името на групи потребители и ще гарантират достъпа на потребителите до правосъдие;
• Относно националните случаи, държавите членки ще определят подходящи критерии на национално ниво, съответстващи на целите на директивата;
• Правилата постигат баланс между достъпа до правосъдие и защитата на бизнеса от злоупотреби със съдебни искове чрез въвеждането на принципа на „загубилия плаща”, който гарантира, че губещата страна възстановява съдебните разноски на спечелилата страна;
• За да се избегнат допълнително злоупотреби със съдебни процеси, съдилищата или административните органи ще имат правомощието на възможно най-ранен етап на производството да отхвърлят случаи, които са явно неоснователни, в съответствие с националното законодателство;

Европейската комисия ще направи оценка на възможността за определянето на европейски омбудсман за колективна защита, който да отговаря за трансграничните представителни искове на европейско равнище. Обхватът на колективните искове ще включва: нарушения на търговците в области като защита на данните, финансови услуги, пътувания и туризъм, енергетика, телекомуникации, околна среда и здраве, както и правата на пътниците при въздушен и железопътен транспорт, в допълнение към общото законодателство за потребителите.

Упражняването на права върху интелектуалната собственост

При незаконно качване на филм на онлайн платформа като YouTube, притежателят на правата може да поиска от оператора пощенския адрес на съответния потребител, но не и неговия електронен адрес, IP адрес или телефонен номер. С този казус се занима Съдът на ЕС.

Казусът:

В периода 2013 - 2014 г. филмите Parker и Scary Movie 5 били качени в YouTube без съгласието на Constantin Film Verleih (CFV), притежател на изключителните права за Германия. CFV изисква от YouTube и от Google да му предоставят набор от данни за всеки от потребителите, качили филмите. Двете дружества отказват, което води до образуване на дело пред Европейския съд. При формиране на решението си съдът напомня, че Директива 2004/48 относно упражняването на права върху интелектуалната собственост предвижда съдебните органи да могат да изискват информация относно стоките/услугите, с които се нарушава право върху интелектуална собственост, по-специално относно „адресите“ на производители, разпространители или доставчици на тези стоки и услуги.

Съдът констатира, че в обичайното си значение думата „адрес“ се отнася само до пощенския адрес, но не и до електронния адрес, телефонния номер или IP-адреса. Въз основа на анализ и на други актове, се уточнява, че в никой от тях не се използва думата „адрес“ в обозначение като телефонен номер, IP-адрес или електронен адрес. Освен това, съдът напомня, че при подобен казус следва да се съобрази спазването на две различни права - правото на информация на притежателите на изключителни права и правото на защита на личните данни на потребителите.

Решението:

Със свое Решение от 9 юли 2020 г. по дело С264/19 Съдът на Европейския съюз постанови, че при качване на филм на онлайн видео платформа без съгласието на притежателя на авторското право, Директива 2004/48 не задължава съдебните органи да изискат от оператора електронния адрес, IP адреса или телефонния номер на потребителя, качил спорния филм. Задължението за предоставяне на информация се отнася само до пощенския адрес.

Опасните стоки на пазара се увеличават

Европейската комисия публикува последния си доклад за т. нар. „система за бърз обмен на информация“ - за предотвратяване или ограничаване на продажбата на опасни продукти на пазара. От доклада става ясно, че броят на действията, предприети от компетентните органи вследствие на сигнал, се увеличава всяка година, като достига 4 477 през 2019 г. в сравнение с 4050 през 2018 г. Системата за бърз обмен на информация в защита на потребителите от ЕС функционира 24 часа в денонощие, 7 дни в седмицата, съхранявайки информационния поток и безопасността на единния пазар. През 2019 г. действията за защита на потребителите от опасни продукти и потенциални вреди достигат рекордно ниво. Освен това Комисията работи с държавите членки за увеличаване на изпитванията на продуктите. Тази дейност е довела до отбелязването като опасни на още 75 стоки.

Класация на рисковете

• През 2019 г. органите от 31 участващи държави в системата за бърз обмен на информация (държавите членки на ЕС, плюс Обединеното кралство, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн) са обменили чрез системата 2 243 сигнала за опасни продукти, което е довело до предприемането на 4 477 последващи действия.
• Това представлява увеличение с 10% спрямо 2018 г. и с 63% от 2015 г. насам.
• Според представения доклад играчките представляват стоковата група, за която са подадени най-много сигнали (29% от всички сигнали), следвани от моторните превозни средства (23%), електрическите уреди и оборудването (8%).
• Голям брой сигнали са подадени и за категориите на козметичните продукти, облеклото, текстилните изделия и модните артикули, продуктите за грижа за детето и оборудването за деца.

Рисковете, за които са подадени най-много сигнали, са свързани с продукти, причиняващи наранявания (27%), като фрактури или сътресения. Вторият най-често сигнализиран проблем е свързан с химичните компоненти в продуктите (23%), следван от рисковете от задавяне при децата (13%).

В България

У нас най-рисковите стоки на пазара са детските дрехи, следвани от стоки за отглеждането на децата и електроуреди. Голяма част от тях са внос. България е на 12-то място по нотифицирани опасни стоки и на 3-то място в ЕС по реакции за противодействие.

Рискове и вируси

Редица нови сигнали са регистрирани от началото на пандемията от коронавируса. До 1 юли т.г. има 63 сигнала за предпазни маски за лице, 3 сигнала за защитни костюми, 3 сигнала за дезинфектанти за ръце и 3 сигнала за ултравиолетови лампи („палки за дезинфекция“). Между 1 март и 1 юли са предприети 10 последващи действия във връзка с предпазни маски за лице, а едно — във връзка с дезинфектант за ръце, което доведе до по-нататъшно хармонизиране на мерките срещу тези продукти и подобряване на защитата на потребителите в цяла Европа.

Координирано изпитване на продукти

Комисията публикува и резултатите от координираните действия за безопасност на продуктите (CASP). Тази дейност, която включва съвместното изпитване на продукти от Европейската комисия и избраните от държавите членки европейски органи, доведе до проверка на безопасността на 652 стоки. Продуктите, избрани за изпитване от държавите членки, включват лични транспортни средства, меки плюшени играчки, зарядни устройства, батерии, детски седалки за велосипеди и играчки тип желе (слайм). 38% от всички изпитани продукти не са в съответствие с конкретни аспекти на на безопасността. За 11% от тях — 75 продукта, е установено, че представляват сериозен риск за потребителите. Например, меките плюшени играчки са показали най-висок процент на сериозен риск — 68%, докато батериите - най-малко сериозни рискове (1%). Ако бъде установено, че даден риск е сериозен, информацията за продукта се въвежда в системата за бърз обмен на информация, за да се предотврати разпространението му на пазара.

Пазарът в цифри

• По последни данни от ББР вече 12 търговски банки отпускат на потребителите, пострадали от коронавируса, безлихвени кредити: Алианц банк, Банка ДСК, Инвестбанк, ОББ, ПИБ, Пощенска банка, Райфайзенбанк, Търговска банка Д, ЦКБ и УниКредит Булбанк. Интернешънъл Асет Банк и Общинска банка първи са усвоили финансовия си ресурс по програмата и не приемат нови искания.
• Близо 50 млн. лева са достигнали одобрените безлихвени кредити за физически лица.
• Към търговските банки, партньори по програмата, са постъпили 20 677 искания за кредити, от които потвърдени са 11 986, а обработващи се - 1701. Средната стойност на заемите е 4200 лв.
• Две трети от исканията са на лица на трудов договор, а останалата една трета са на самоосигуряващи се.
• Напомняме ви, че срокът за кандидатстване по програмата за безлихвено кредитиране е до края на 2020 година, заемите са до 4 500 лева, отпускани наведнъж или на три транша от по 1500 лева. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. Заемите са освободени от такси, комисиони и неустойки.

Календар на потребителя

За 2020 г. осигурителната вноска за пенсия е 19,8% от минималния доход, който от 1 януари е 610 лева. С Кодекса за социално осигуряване (КСО) са предвидени няколко възможности как хората  да си купят стаж, ако този, който имат не им стига, за да се пенсионират. Стаж може да се купи за времето на обучение за завършено висше, полувисше образование и докторантура, като няма значение дали са учили в редовна, задочна или вечерна форма. Важно е през това време да не са работили, а за жените и да не са ползвали отпуск по майчинство. Друга възможност е да се закупи недостигащ стаж до 5 години за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по общия ред. Времето, за което са внесени осигурителни вноски, се зачита за осигурителен стаж от трета категория, като той може да се ползва само при пенсиониране. През 2020 г. жените се пенсионират на 61 години и 6 месеца, а стажът трябва да е 35 години и 10 месеца. При мъжете са нужни навършени 64 години и 3 месеца и стаж от 38 години и 10 месеца. Повече информация на: www.pariteni.bg