Начало

Запознахме ви с опасния бум на пластмасите в света и стратегията на ЕС срещу тяхното нашествие. Днес продължаваме темата с други рискове от използването им.

Присъствието на микрочастици пластмаса в храните поражда опасения за ефекта им върху човешкото здраве. ЕС вече работи за намирането на решения по проблема.

Откъде идват?

Появата на миниатюрни частици пластмаса с размер под 5 милиметра може да се дължи на различни причини. Част от тях се получават при изпирането на дрехи от синтетични материали или от триенето на автомобилни гуми при шофиране. Друга част са създадени като микрогранули, които се използват в продукти за лице или пасти за зъби. Друг сериозен източник е постепенното износване и разпадане на по-големи пластмасови предмети като торбички, бутилки или риболовни мрежи.

Какво причиняват те?

През 2017 г. ООН обяви, че в морските басейни има до 51 трилиона микрочастици, близо 500 пъти повече от звездите в нашата галактика. Те лесно се поглъщат от морските животни, натрупват се и по хранителната верига достигат до хората. Микрочастици пластмаса вече са откривани в чешмяната и минералната вода, бирата и меда. Засичани са и в човешки изпражнения. Влиянието им върху човешкото здраве за момента е недостатъчно проучено, но е известно, че пластмасите съдържат добавки като стабилизатори и вещества, които имат потенциално токсичен характер. Смята се, че на ден всеки от нас приема в организма си около 5 милиграма пластмаса. По данни на СЗО рисковете за здравето могат да се разделят на три групи. На първо място има физическа опасност от самата пластмасова частица. На второ, пластмасите съдържат химикали. Друга заплаха за здравето са бактериите, тъй като се закачат за микрочастиците и така навлизат в организма. На хората се препоръчва да консумират вода, само ако са сигурни, че е от добър източник, а за производителите на бутилирана вода е важно да оптимизират процесите по пречистване и обработка. Обикновено причина за замърсяването с пластмасови частици са отпадни води. Понякога те навлизат във водата и в процеса на бутилиране и опаковане.

Какво предприема ЕС?

През септември 2018 г. ЕС одобри стратегия за пластмасите, която цели да насърчи рециклирането на пластмасови отпадъци в ЕС. Освен това депутатите призоваха ЕК да предложи забрана в ЕС на съзнателното добавяне на микрочастици в продукти до 2020 г. Те поискаха и мерки срещу отделянето на микрочастици от платове, автомобилни гуми, бои и фасове. Парламентът подкрепи и забраната на пластмасовите изделия за еднократна употреба, за които има налични алтернативи. ЕП добави към списъка с продукти за забрана и т.нар. оксоразградими пластмаси, които лесно се разпадат на малки парченца и замърсяват океаните. Франция и Обединеното кралство са направили крачка напред в битката срещу замърсяването с микропластмаси. Франция е първата страна, взела решение да забрани пластмасовите прибори, съдове и чаши за еднократна употреба до 2020 г., а от 2018 г. в Обединеното кралство влиза в сила забрана за използването на микропластмаси в козметиката и препаратите за почистване.

Нови умения за цифровата ера

ЕК публикува Европейската програма за умения, насочена към осигуряване на уменията и компетентностите на хората в активна възраст, необходими за бъдещите работни места в условията на цифровизацията. Тя се съсредоточава върху развитието на уменията на хората през целия живот. Кризата, предизвикана от коронавируса, е предизвикателство, но предоставя и възможност да бъдат ускорени процесите на придобиване на нови умения и адаптация към новите реалности и изискванията на бъдещите работни места.

Предложен е европейски „пакт за умения“, който  цели подготовка на кадри и заетост в стратегически сектори, каквито са здравеопазването, строителството, автомобилния и транспортния сектор, туризма. 56% от хората в активна възраст в Европа притежават основни цифрови умения. С предложените мерки се цели увеличаването им с 25% до 2025 г. Насърчаването на уменията в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката, включително сред жените, е също така от решаващо значение за работа с новите технологии и изкуствения интелект.

Пазарът в цифри

• Ново проучване на Евростат показва, че България е на предпоследно място в Европейския съюз по цифрова грамотност на младежите.
• У нас 58% от младите хора на възраст между 16 и 24 години могат да се похвалят с основни или над основни цифрови умения.
• След нас в класацията е Румъния, където 56% имат основни и над основни умения, а преди нас са Италия с 65% и Унгария с 68%.
• В челото по висока цифрова грамотност са младежите от Хърватия /97%/, следвани от Естония, Литва и Холандия /над 93%/ и Гърция – 92%.
• През 2019 г. четирима от петима млади европейци (80%) на възраст от 16 до 24 години имат основни или над основни цифрови умения.

Календар на потребителя

До 30 септември се подават кандидатури за учредената от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) „Награда за гражданска солидарност“. Тя има конкретна тема - „Гражданското общество срещу COVID-19“, която тази година ще замени традиционната годишна награда за гражданското общество. ЕИСК ще присъди до 29 награди, всяка в размер на 10 000 EUR, на инициативи, проведени на територията на ЕС или на Обединеното кралство. 27 награди са предназначени за проекти, изпълнявани в държавите членки, една – за кандидатура от Обединеното кралство и една за проект с трансгранична или европейска насоченост. Всички кандидатури, включително тези, представени от предприятия със стопанска цел, трябва да бъдат строго с нестопанска цел и не трябва да бъдат финансирани с повече от 50% публични средства. Инициативите трябва да са пряко свързани с COVID-19, специално да са насочени към борбата с вируса или към справянето с последиците от него. Необходимо е те да са осъществени или да са в процес на осъществяване. Допустими са и проекти, създадени преди пандемията и впоследствие адаптирани, за да отговорят на новите предизвикателства. Церемонията по награждаването на победителите ще се състои през януари 2021 г. в Брюксел.