Начало

Срещу енергийната бедност

Проектът „Решения за справяне с енергийната бедност“ /STEP - Solutions to Tackle Energy Poverty/ публикува първия си набор от препоръки за политики, в който очертава 13 начина за справяне с енергийната бедност. Тези препоръки са особено уместни в контекста на прилагането на пакета „Чиста енергия за всички европейци“ (съответните разпоредби относно енергийната бедност също са налични в неговия раздел  „Резултати“).

Накратко, това са мерките, които STEP поддържа:

1. Въвеждане на цялостна стратегия за енергийна бедност.
2. Гарантиране на кохерентен и последователен национален диалог по въпросите на енергийната бедност.
3. Приемане на приобщаваща дефиниция на енергийната бедност.
4. Създаване на мрежа от енергийни съветници.
5. Определяне на енергийната ефективност като инфраструктурен приоритет.
6. Осигуряване на социална подкрепа за енергийните разходи на домакинствата с ниски доходи.
7. Прилагане на минимални стандарти за енергийни характеристики на сградите.
8. Избягване на регресивните ефекти.
9. Прилагане на политики за адресиране на високите цени на горивата.
10. Осигуряване на по-евтина енергия чрез централно отопление и охлаждане.
11. Укрепване на защитата срещу прекъсване на достъпа.
12. Осигуряване на достъп до възобновяеми източници, включително за наематели и за тези, които живеят в многофамилни къщи.
13. Активно подпомагане на създаването на енергийни кооперативи с нестопанска цел – граждански енергийни общности (CEC) и общности с възобновяема енергия (REC).

Партньорите на STEP насърчават тези препоръки за политики със своите национални/местни власти. Ако се интересувате от повече подробности относно политиките за справяне с енергийната бедност, свържете се с нас. Ще се радваме на обратна връзка, ако намерите тези препоръки полезни в работата си.

На дневен ред – онлайн платформите

Последните 20 години бяха белязани от съществени изменения на света онлайн. Появиха се нови компании, нови технологии, нови начини на работа, пазаруване, запазване на място за престой или поръчване на храна и транспорт.

Директивата за електронната търговия, която е в основата на единния цифров пазар в ЕС, е приета през 2000 г., когато платформи като Amazon, Google и Booking.com прохождаха, а Facebook, Airbnb и Instagram дори не съществуваха. Европейското законодателство има да догонва развитието на онлайн технологиите и затова ЕС разработва нова правна рамка, наречена Законодателен акт за цифровите услуги. Целта е да се зададат нови изисквания към участниците на онлайн пазара, за да се гарантира по-добра и по-безопасна цифрова среда за потребителите и компаниите в ЕС.

Значението на онлайн платформите

Появата на големи онлайн платформи е една от най-значимите промени в дигиталния свят през последните 20 години. Търсачките, социалните мрежи, онлайн магазините, приложенията и сайтовете за сравняване на цени са неотменна част от съвременния живот.

Те носят редица ползи на потребителите, създават нов пазар на услуги и откриват нови възможности за компаниите и търговците. По данни на ЕК един милион предприятия в ЕС продават стоки и услуги през онлайн платформи и повече от половината малки и средни предприятия, продаващи през тях, ги използват, за да достигнат до клиенти в други държави.

Пред нови предизвикателства

Новите възможности пораждат и нови рискове. Потребителите в Европа са атакувани с оферти за нелегални стоки, дейности и съдържание. Малките фирми пък срещат трудности да навлязат на един пазар, доминиран от цифрови гиганти. Свързването на фирми с потребители дава на големите платформи достъп до огромни количества данни и им позволява да налагат стандарти във важни области на дигиталната икономика. Европейският съюз иска да поеме инициативата, да създаде правила на европейско ниво и да зададе стандарти за останалата част от света.

Парламентарната комисия по вътрешен пазар и защита на потребителите гласува своята позиция относно основни аспекти на бъдещия законодателен акт за цифровите услуги:

• Депутатите искат в обхвата на законодателството да бъдат както европейските компании, така и външни компании, продаващи стоки и услуги на европейски потребители. Освен това актът трябва да обхваща не само онлайн платформите, а всички цифрови услуги.
• Потребителите трябва да са в безопасност при пазаруването онлайн точно така, както и при пазаруването в традиционен магазин. Това, което е незаконно за продажба на търговската улица, трябва да бъде незаконно и онлайн. Платформите трябва да засилят мерките срещу търговци, предлагащи фалшиви или опасни продукти.
• Платформите трябва да разработят мерки за опознаване на бизнес клиентите си, за да проверяват и да спират съмнителни компании, продаващи опасни продукти или разпространяващи дезинформация.
• Потребителите да бъдат информирани, ако дадена услуга използва технологии с изкуствен интелект, и те следва да имат контрол и право да се откажат от нея. Персонализираното рекламиране трябва да бъде регулирано по-добре.
• Законодателството е длъжно да улеснява навлизането на пазара на нови компании и да пречи на големите платформи да ограничават достъпа.
• Правилата трябва да включват ясни насоки относно борбата срещу нелегалното и вредното съдържание онлайн.

Пазарът в цифри

• Ново анкетно проучване, поръчано от ЕП, показва, че за 39% от гражданите COVID-19 вече е оказал въздействие върху техните лични доходи, а други 27% очакват такова въздействие в бъдеще.
• 27% очакват ситуацията с COVID -19 да не окаже влияние върху личните им финанси.
• В 20 държави повечето участници заявяват, че вече имат отражение върху доходите си.
• 66% от респондентите са съгласни, че ЕС трябва да разполага с повече правомощия за справяне с кризи като коронавируса. Само 25% не са съгласни с това твърдение.

Календар на потребителя

От 1 януари до 30 юни всички, които са изпуснали 5-годишния срок, ще могат да прехвърлят своите пари от вторите пенсии в Националния осигурителен институт.

ЕК, по покана на държавите — членки на ЕС, създаде общоевропейска система за осигуряване на оперативна съвместимост в условията на коронавируса — т.нар. „портал“. Системата започна да функционира с първата серия национални приложения, които вече са свързани чрез тази услуга: Corona-Warn-App (Германия), COVID tracker (Ирландия), immuni (Италия). Общо 20 приложения, основаващи на децентрализирани системи, могат да бъдат оперативно съвместими чрез портала.

Уеб базирана платформа ще проследява движението на продуктите за растителна защита /например, пестициди и др./ от производителя или вносителя до крайния потребител на произведената продукция. Платформата ще се поддържа от Българска агенция по безопасност на храните.