Начало

Седмичен бюлетин брой 51 (473)

Уважаеми потребители,

Уважаеми читатели на сайта на Асоциация Активни потребители,

Уважаеми приятели и колеги,

Най-искрено ви поздравяваме с настъпващите Рождественски и Новогодишни празници! Желаем ви от сърце светли дни, много топлина и обич във вашите домове, здраве и берекет, заслужена почивка и още сили за нови идеи в защита правата на потребителите в България!

И в тези предпразнични и празнични дни да не забравяме основните права на потребителите:  - право на информация за стоките и услугите;
- право на защита срещу рискове от придобиването на стоки и услуги, които могат да застрашат живота, здравето или имуществото им;
- право на защита на икономическите им интереси при придобиването на стоки и услуги при нелоялни търговски практики и способи за продажба, неравноправни договорни условия и предоставянето на гаранции за стоките;
- право на обезщетение за вреди, причинени от дефект на стоки.

За правата ни няма празничен и почивен ден. Да ги познаваме и отстояваме!

Щастливи празници на всички!

   Предпразнично: Какво направихме за вас през отиващата си година   

      Дойде време за равносметка. По традиция всеки от нас, семействата, предприятията и институциите си правят оценка на постигнатото през годината, на пропуснатото и на грешките, които трябва да се поправят през Новата година. Разбира се, най-добре би било при този самоанализ кантарът да се наклони към положителните промени. В навечерието на празниците в мрежата се разпространява оценката: „2023 година беше добра. Поскъпнаха само два вида стоки – хранителни и нехранителни“. Хем шега, хем истина.

     Годината беше тежка. С нестабилността в държавата, климатичните изненади, довели до много щети и загуби на продукция, с инфлацията и „бесните“ цени. Въпреки твърденията на статистици, че цените падат и инфлацията се успокоява, потребителите усетиха по джобовете си нейното разрушително действие. И докато Държавната комисия по стоковите борси и тържищата ни успокояват, че имаме един абсолютно стабилен пазар, сиренето например, спрямо 2021 г. е поскъпнало с 27 процента. А останалите стоки?

А в това време асоциацията …

     През 2023 г. асоциация Активни потребители продължи да осъществява своята политика – да информира, да консултира и да защитава потребителите.

     През тази година публикувахме проучване на технологията, проследяваща потребителското поведение в онлайн средата – т.н. бисквитки от трети страни. Дадохме практически указания, в т.ч. видео инструкции към потребителите как да блокират бисквитките. Направихме тестове, проучвания и дадохме практически указания, в т.ч. и видео указания относно:

• качеството и състава на саламите с наименование „Бургас“;
• правилното измиване преди консумация и съхранение на зелените салати;
• ролята на сгъстителите в съвременната хранителна промишленост (в сосове, салати, кремове, лютеници и др.);
• качеството на морската вода по Южното Черноморие.

     Организирахме и проведохме поредица от обучения на потребителите, на представители на неправителствения сектор и на държавната администрация по теми, свързани с правата на потребителите, в т.ч. дигиталните права и продукти, гаранции и рекламации, правото на връщане, нелоялни търговски практики, както и по темата за колективните искове. Проведохме проучване сред потребители за екологичните познания и потребителската ангажираност с кръговата икономика, като резултатите ще обявим на нашата електронна страница в началото на 2024 г. Проведохме информационна кампания, вкл. лице в лице в един от големите търговски обекти в София, където предоставихме информационни материали и съвети на потребители.

     През годината изградихме по-близка интерактивна връзка с потребителите, като развихме своя You Tube канал, където потребителите могат да видят актуалните теми, по които сме работили и където могат да се гледат повече от 30 нови видеа на разнообразни потребителски теми. Чрез седмичния информационен бюлетин на асоциацията до потребителите, медиите и институциите достигнаха 51 броя с актуална информация за политиките на България и ЕС в сферата на защитата на потребителите, коментари и съвети на злободневни теми.

     Организирахме първата в България колективна покупка на климатици като част от нашите усилия за активизиране на българските домакинства за постигане на по-висока енергийна ефективност на българските жилища.

Активно участие

     Сътрудниците на асоциацията участваха активно в:

- поредица от семинари, дискусии, кръгли маси и други форуми, организирани от неправителствени организации и държавната администрация по теми, свързани с енергийната ефективност на жилищата и използването от българските домакинства на ВЕИ;

- международни форуми като конференции, семинари, дискусии и др. по теми, свързани с енергийната независимост, енергийната бедност, развитието на технологиите в областта на потребителските услуги и др. подобни.

Думата на потребителите

     През годината най-често задаваните въпроси и постъпили сигнали в асоциация Активни потребители са свързани с:

• Организирани от търговци презентации на продукти/услуги извън търговските обекти и неблагоприятните последици за потребителите – подписани от потребителите договори за кредит; възпрепятстване на законово установеното право на връщане на покупката; невъзможност за прекратяване на договора и т.н.;
• Замърсяване на питейната вода и на водите за къпане и задълженията на доставчиците;
• Онлайн пазаруване и проблемите пред потребителите - непознаване на правата при този вид пазаруване; непознаване на процедурата за право на връщане на закупения продукт; незнание относно дължимите разходи при връщане на продукта и т.н.

   Полезни съвети: Домакинският бюджет през празниците   

     Увлечени в подготовката за празниците – трапезата, пътуванията, зимните почивки и подаръците, разходите при някои домакинства могат да се повишат значително до края на годината. Дори по-лошо! Семейният бюджет да приключи на „червено“ или да прибегне към бързи кредити. Не бива да забравяме, че идват още по-големи разходи с началото на Новата година – за данъци, застраховки, изплащане на кредити, такси, отопление и т.н.

     Статистиката отчита, че харчим все повече за пътувания и развлечение, въпреки инфлацията. За разлика от миналото лято, потребителите у нас повишават разходите си за свободно време преди сметките през зимата да изядат доходите им. Заради допълнителните харчове, краят на годината може да се окаже истинско изпитание за семейния бюджет, категорични са и финансовите експерти. Наред с допълнителните харчове в края на лятото, за потребителите остават и традиционните месечни разходи, които също са по-високи тази есен. Така разходите при някои домакинства могат да се повишат значително. Разходите за свободното време, които са били 72 лв. на човек миналото лято, сега вече са 100 лв. Същото се случва и с парите, които българинът оставя в хотели и ресторанти.
Разхлабването на колана обаче може сериозно да застраши семейния бюджет точно сега - между поизтънелите сметки в края на лятото и очакваните нови харчове до края на годината. Това е и периодът в годината, в който просрочените дългове най-много растат, отчитат от колекторските агенции. „При вземанията също има сезонност – единият пик обикновено е точно след лятната ваканция. Другият период, в който се оказваме с празни джобове, е януари-февруари”, коментират от Асоциацията за управление на вземанията в България.
 

Някои прогнози

     Очакванията са бюджетът за подаръци да нарасне поне с 20-30% спрямо миналата година, а най-много потребители да отделят между 200 и 400 лв., за да зарадват близките си в края на годината. Най-много празнични покупки се очакват при дрехите, обувките, смарт устройствата и електроуредите, както и при играчките и по-дребните подаръци. Разходите за почивки и пътувания в края на годината също ще са по-високи, отчитат експертите в туризма.
     Когато знаете всички свои приходи и разходи, можете да разберете какъв е вашият баланс и да прецените дали можете да платите всичките си разходи и дали ви остава достатъчно за спестявания. Когато планирате бюджета си, първо трябва да определите финансовите си приоритети: ипотека/наем, газ/електричество, храна, сметки и др. След това проверете как можете да платите останалите разходи (напр. като използвате по-достъпни алтернативи) и как можете да ги намалите, ако е необходимо и възможно. Винаги първо определяйте бюджета за приоритетите си и след това планирайте изразходването на останалата част от своите приходи. Ако е възможно, използвайте автоматични плащания за фиксирани разходи. Винаги се стремете да харчите по-малко, отколкото печелите.
     За много финансови продукти, например, кредитни карти, банкови сметки и продукти за застраховки ,,Живот“, се събират такси. Не можете да избегнете някои от тях, но проверете дали има такси, които могат да се намалят или избегнат. Например, винаги питайте вашата банка за различните възможни такси и за точните такси, които се начисляват по вашата банкова сметка. По същия начин, ако имате някакви финансови инвестиции, например, инвестиционни фондове (напр. предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК)), винаги сравнявайте разходите, за да видите дали съществуват по-евтини алтернативи.

Съвет в нужен момент
     Може би се чудите как да управлявате финансите си в условията на висока инфлация. Бихте могли да обмислите да се свържете с финансов консултант, притежаващ сертификат. Това може да ви помогне да вземате по-информирани решения. Например, за да прецените дали е необходимо да актуализирате профила си и да преоцените целесъобразността на своите инвестиции; или в случай, че искате да прекратите застраховката си „Живот“ по-рано, за да сте сигурни, че не плащате прекомерни наказателни такси. Ако срещате затруднения с изплащането на кредита си, свържете се във възможно най-кратък срок с банката или кредитора ви, за да намерите решение и евентуално да се възползвате от консултация във връзка с дълга. Това може да ви спести плащане на неустойки за просрочени задължения и да избегнете просрочия и реализиране на обезпечението. Това би могло също така да гарантира, че няма да се сблъскате с ограничения, ако желаете да изтеглите нов кредит. Имайте предвид, че повишаването на лихвените проценти от Европейската централна банка през 2022 може да окаже въздействие върху цената на кредитите през следващата година. Ако имате кредит с променлив лихвен процент, това ще доведе до увеличаване на лихвените плащания, които трябва да извършите.

   2023 г.: Цифрова България   

     През 2023 г. 88.5% от домакинствата в България имат достъп до интернет в домовете си. Запазва се тенденцията на ежегодно нарастване на домакинствата с достъп до интернет, като за десетгодишен период относителният им дял се е увеличил с 31.8 процентни пункта.

     Югозападният район e с най-висок относителен дял на домакинства с достъп до интернет (92.8%), а с най-нисък е Северозападният район - 82.6%. От домакинствата, живеещи в градовете, 91.8% разполагат с интернет връзка, а при тези, живеещи в селата, относителният дял е 77.0%. Домакинствата с деца използват по-активно глобалната мрежа, като 97.7% от тях имат достъп до интернет, при 87.1% за домакинствата без деца.

Използване на интернет

     През 2023 г. 79.8% от лицата на възраст между 16 и 74 навършени години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място. Делът на хората, които никога не са сърфирали в интернет, намалява до 11.8%. Най-активни потребители на интернет са учащите (99.3%) и лицата с висше образование - 95.6%, както и младите хора във възрастовите групи 16 - 24 и 25 - 34 години, съответно 93.6 и 94.7%. Почти няма разделение при използването на интернет по пол, като 80.5% от мъжете сърфират редовно, при 79.2% за жените.

     Най-предпочитаното устройство за достъп до интернет e мобилен телефон (смартфон), който се използва от 78.3% от лицата, следван от лаптоп - 33.5%. Удобството на преносимите устройства води до намаляване на хората, които използват настолен компютър за достъп до интернет, като относителният им дял е с 5.1 процентни пункта по-нисък в сравнение с 2021 година.

     Потребителите най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация, като 69.0% посочват, че извършват телефонни или видео разговори по интернет (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Skype, FaceTime, Messenger, Snapchat, Zoom, MS Teams, Webex), 65.4% разменят съобщения в реално време (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Messenger, Snapchat, Skype, Discord, Telegram), а 64.2% участват в социалните мрежи (напр. Facebook, Twitter, Instagram, Snapchat, TikTok и други). Най-голямо разделение по пол се наблюдава при търсенето на информация за здравето, като 50.6% от жените са използвали глобалната мрежа за тази цел, при 35.4% от мъжете.

Поверителност и защита на личната информация

     През 2023 г. 50.3% от лицата извършват дейности, свързани с управлението на достъпа до тяхната лична информация в интернет, като най-често това са:

• запознаване с декларациите за поверителност преди предоставяне на лична информация - 31.9%;
• ограничаване или отказване на достъпа до информация за географското местоположение - 21.8%;
• ограничаване на достъпа до профил или съдържание в социални мрежи, или в складово пространство в интернет - 20.2%;
• отказване от използването на лични данни с рекламна и маркетингова цел - 19.6%.

     Притеснения, че дейностите в интернет се записват с цел показване на персонализирани реклами, имат 36.0% от хората, 5.5% използват софтуер за ограничаване на възможността за проследяване на действията им в интернет, а 9.6% променят настройките на интернет браузъра си, за да ограничат броя на „бисквитките“, които се съхраняват на устройствата им.

Електронно управление

     През 2023 г. 29.7% от лицата използват глобалната мрежа за взаимодействие с административни органи и публични институции, най-често с цел:

• достъп до лична информация, съхранявана от административни органи и публични институции - 16.5%;
• изтегляне/отпечатване на официални документи и формуляри - 13.3%;
• получаване на информация (за услуги, помощи, права, нормативни актове, работно време) - 9.3%;
• подаване на данъчна декларация онлайн - 9.2%.

     При използването на предлаганите онлайн услуги от административни органи и публични институции жените са по-активни от мъжете - съответно 31.3 и 28.1%. Хората с висше образование се възползват по-често от услугите на електронното управление (59.8%), при едва 6.8% за лицата с основно и по-ниско образование.

Електронна търговия

     През предходната 2022 г. 15.1% от предприятията са продавали стоки и услуги по интернет, а реализираният оборот от електронна търговия възлиза на 6.3% от общия им оборот. Относителният дял на тези, които са осъществили продажби чрез собствен уебсайт или приложение, е 10.8%, а на използвалите електронни пазари за търговия със стоки и услуги по интернет като eBay, Booking.com, Amazon, Alibaba, eMAG, TimoCom, Glovo, Takeaway и др. - 6.2%. Електронни продажби чрез автоматизиран обмен на данни (съобщения от тип EDI) са извършили 1.7% от предприятията.

     За петгодишен период най-голямо увеличение на относителния дял на предприятията, които продават стоки и услуги чрез електронна търговия, се наблюдава при големите фирми с 250 и повече заети лица (с 9.3 процентни пункта), следвани от средните предприятия с 50 - 249 заети лица - с 4.3 процентни пункта.

     През 2023 г. 45.2% от лицата пазаруват онлайн за лични цели, като за петгодишен период относителният им дял се е увеличил повече от два пъти. Най-много са пазарувалите по интернет в Югозападния и Североизточния район - съответно 57.4 и 43.4%, а най-малко - в Северен централен район (37.3%). Жените пазаруват онлайн повече от мъжете - съответно 47.2 и 43.1%. Най-активни при закупуването на стоки и услуги по интернет са лицата с висше образование (70.4%), както и хората във възрастовата група 25 - 34 години (65.6%).

     Стоките и услугите, които най-често пазаруват потребителите по интернет, са:

• дрехи, обувки и аксесоари - 78.1%;
• услуги, свързани с настаняване (от хотели, туристически агенции, туроператори или от частни лица) - 35.9%;
• козметика, продукти за красота и здраве - 30.4%;
• доставки от ресторанти, вериги за бързо хранене, кетъринг - 26.9%;
• спортни стоки (без спортно облекло) - 25.3%;
• транспортни услуги (напр. билет за автобус, влак, самолетен полет, таксиметров превоз) - 24.6%;
• билети за културни или други събития - 22.6%;
• лекарства, хранителни добавки, витамини - 17.1%.

     От пазарувалите по интернет през последните три месеца, 95.5% купуват стоки и услуги от търговци от България, 27.4% от търговци от държави - членки на ЕС, а 12.9% пазаруват онлайн от други държави. От частни лица чрез уебсайт или приложение (напр. eBay, Facebook Marketplace) купуват стоки 21.3% от потребителите. 43.8% от пазарувалите онлайн правят между една и две покупки, а 35.9% купуват стоки и услуги от три до пет пъти.

Цифрови умения

     През 2023 г. 35.5% от лицата имат основни или над основните цифрови умения. Най-висок е относителният дял при младите хора на възраст между 16 и 24 години (53.2%), а най-нисък във възрастовата група 65 - 74 години - 7.3%. Повече от половината живеещи в Югозападния район (51.5%) имат основни или над основните цифрови умения, докато в Южния централен район относителният им дял е 22.5%. Лицата, които умеят да копират или преместват файлове, са 41.5%, 30.4% могат да работят със софтуер за обработка на текст, а 26.5% се справят със сваляне и инсталиране на софтуер или приложения.

32.2% от лицата посочват, че са срещали в новинарски сайтове в интернет или в социалните медии информация, която считат за невярна или съмнителна. От тях 36.6% проверяват нейната достоверност чрез:

• проверка на източниците или намиране на друга информация в интернет - 76.5%;
• обсъждане на информацията извън интернет с други лица или чрез използване на източници извън интернет - 44.2%;
• проследяване на коментарите или участие в обсъждане по интернет - 38.9%.

Почти една четвърт от лицата (23.8%) са срещали съобщения в интернет, които считат за унизителни или враждебни по отношение на групи от хора или отделни лица. Тези съобщения са били насочени основно към политически или социални възгледи (68.4%), сексуална ориентация (46.4%) или расов и етнически произход - 44.2%. 

   „Активни потребители“ и в медиите   

 В кои месеци е най-изгодно да купуваме определени стоки | Moreto.net - Варна

  Пазарът в цифри   

• Статистиката на БНБ показва, че 2023 г. е на път да счупи всички рекорди при кредитирането.
• За 10 месеца новите ипотечни и потребителски заеми са общо малко над 4 млрд. лв.
• Ако се добавят и близо 800 млн. лв. нови бързи заеми, се оказва, че през тази година спестеното от българите в банките е със 100 млн. по-малко от взетите нови кредити. Само тези за имоти например са 2,4 млрд. лв. 
• Кредитите на домакинствата общо са 37,413 млрд. лв. в края на октомври и на годишна база се увеличават с 14,3%.
• Тези за покупка на жилища са 19,078 млрд. и нарастват с 19,2%.
• При потребителските заеми сумата е 16,658 млрд. лв. - ръст от 10,7% за година.

   Календар на потребителя   

Малките пластмасови шампоани и душ гелове по хотелите остават в миналото, а с тях си отива и опаковането на куфарите по летищата със стреч фолио. Изчезват и тънките прозрачни торбички, в които редовно прибираме плодовете и зеленчуците си, докато пазаруваме. И това не е всичко - опаковките в ЕС трябва да станат изцяло рециклируеми, а до 2029 г. разделното изхвърляне на отпадъците да се повиши до 90%.

От  3 до 16 февруари в Интер Експо Център ще се проведе Българско хорека изложение СИХРЕ.

Електроенергийният системен оператор представи проект за изграждане на национална инфраструктура от зарядни станции за електромобили в близост до подстанциите на дружеството. Проектът предвижда изграждането на близо 250 станции за зареждане на електрически превозни средства в следващите пет години. Планира се и изграждането на 11 водородни зарядни станции на входящите гранични пунктове, както и в София, Пловдив, Стара Загора и Велико Търново. Предвижда се впоследствие техният брой да стане по-голям.