Храната: загуби за милиарди
Отминалите празници само потвърдиха традицията – преди тях зареждаме хладилници и фризери като за война, а след тях кофите за боклук преливат от неизядена и престояла храна. Според проучвания на ЕС изхвърляме средно една трета от купените продукти. По данни на Европейската комисия държавите членки изхвърлят общо около 80 млн. тона храна годишно. Загубите от това са около 143 млн. евро - по 178 кг на човек. Разхищението на храна по света носи чудовищни загуби в трилиони долари. Една трета от цялата храна се изхвърля и въпреки това участващите в хранителната верига не са в състояние да подобрят положението на 820-те милиона души, които гладуват. Неефективността на индустрията в глобален мащаб води и до факта, че 680 млн. души са затлъстели и разходите за лечение на правителствата и гражданите се увеличават все повече, пише научното списание Nature.
Системните загуби
Когато стопанствата черпят големи количества вода за напояване на културите, данъкоплатците поемат сметката за нейния недостиг, която може да последва. Същото е и при агрохимикалите и тяхното въздействие върху здравето на хората и цените, които се плащат за последствията от тях. Всички тези скрити разходи, включително и за неконсумираната храна, се равняват на 12 трилиона долара годишно. Прогнозата е те да нараснат до 16 трилиона до 2050 г. Изводът на учените е: "земята се използва, храната се произвежда, съхранява, опакова, обработва, търгува, разпространява, предлага на пазара, консумира и унищожава". И всичко това е свързано с парникови газове, климатични промени и множество допълнителни разходи.
Изходът
Коалицията за използването на храните и земята (Food and Land Use Coalition) и ООН изчисляват разходите, които правителствата и предприятията ще трябва да платят, за да преминат към по-устойчива хранителна система - между 300 и 350 милиарда долара годишно. Като се вземат предвид скритите разходи, една по-устойчива хранителна система би могла да доведе до нови икономически възможности за 5,7 трилиона долара годишно до 2030 г., компенсирайки тези 350 милиарда многократно. Например, преминаването към храна на растителна основа, съдържаща по-малко сол, захар и преработени съставки, се очаква, че може да спести до 30 милиарда долара. Но очакваните икономически ползи могат да бъдат около 1,28 трилиона долара.
А колкото до отговорността на потребителите за тези огромни разходи, изходите са лесни: да си правим сметка, когато пазаруваме и намалим торбите с храна за изхвърляне.
2020 – нова идея за храните
Чуждестранни учени предлагат на етикетите на храните да пише колко движение е необходимо за изгарянето на калориите при тяхната консумация, защото така хората ще се изкушават по-малко, съобщи БТА. Подобни етикети биха насърчили по-здравословно хранене в ерата на затлъстяването. Те ще помогнат на хората да намалят общия си дневен прием с 200 калории.
Стряскаща статистика
Например, за да изгори калориите от парче пица, човек трябва да върви четири часа. Ако изяде един шоколад, трябва да тича един час, а за пакет чипс от 180 грама - час и половина. Калориите от половинлитрова кока-кола се изразходват с 40-минутно бягане, от пакет шоколадови бисквити - с двучасово бягане, а от шоколадов мъфин - 50-минутно. Много хора се шокират, когато научат колко движение е необходимо за изразходването на калории от храни и напитки, които могат и да избегнат. Учените са анализирали за изследването си резултатите от 14 предишни труда. Противници на идеята обаче твърдят, че подобно етикетиране би било много вредно за страдащите от хранителни разстройства.
Добрата практика
Асоциация „Активни потребители“ отдавна поддържа идеята на опаковките на храните да има означения тип „светофар“ за бърза и лесна ориентация на потребителите кои продукти са опасни и кои – полезни. В Израел вече е приета подобна система. От 1 януари се променя външният вид на опаковките на хранителните продукти – производителите и вносителите отбелязват с големи червени точки на етикетите високото съдържание на мазнини, захар и натрий. Всички вносители на израелския пазар, както и местните производители на храни, са задължени да маркират продуктите си според изискванията на регламента на Министерството на здравеопазването. Законът не изисква маркиране на зеленчуци и плодове, които не са преминали обработка, а само на храни, които се използват за промишлено производство, опаковки на едро и предварително опаковани храни.
Шофиране и алкохол
Асоциация Активни потребители изпрати сигнал до Главния държавен здравен инспектор и Комисията за защита на потребителите за неразрешена реклама на водка „Extra Zytnia”.
На интернет страницата (https://zytnia.bg/) на дружеството „Платинум Брандс“ ЕООД (https://platinumbrands.bg), което се заявява, че е официалния представител на продукта за България се представя/рекламира с непряка реклама продуктът „Extra Zytnia”, която свързва употребата на алкохолната напитка с управление на превозни средства – изобразен силует на жена и лек автомобил, жена управляваща скутер. Това е пряко нарушение на Закона за здравето:
Чл. 55. (1) Забранява се пряката реклама на спиртни напитки.
(2) Непряката реклама на спиртни напитки и рекламата на вино и бира не може:
1. да е насочена към лица под 18-годишна възраст, както и да се излъчва в предавания или да се публикува в печатни издания, предназначени за тях;
2. да използва лица под 18-годишна възраст като участници;
3. да свързва употребата на алкохолни напитки със спортни и физически постижения или с управление на превозни средства
Чрез използването на неразрешена от закона реклама се осъществява и хипотезата за заблуждаваща нелоялна търговска практика, която може да се санкционира от Комисията за защита на потребителите.
Активни потребители напомня – последиците от шофиране след употреба на алкохол могат да бъдат много лоши. Например, водач участник в ПТП след употреба на алкохол винаги се счита за виновен, дори да няма пряка вина за произшествието.
Вашите права
Правото на ЕС дава възможност на потребителите, сключили договори чрез използване на средства за дистанционна комуникация, вкл. интернет, да се откажат от тях. При упражняване на правото на отказ, потребителите връщат получените продукти, а търговците им възстановяват платените суми. Европейските изисквания са въведени в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Срок за упражняване на правото на отказ
Срокът, в рамките на който потребителят може да се откаже от договора, е единен за целия ЕС и е 14 календарни дни, които се броят от деня, следващ деня на събитието. Почивните и празничните дни се включват в дните, през които срокът тече. Ако срокът изтича в празничен или неприсъствен ден, то той се удължава до края на деня на следващия присъствен ден. Денят на събитието е различен в зависимост от вида на договора и неговото изпълнение:
- При договори за услуги – датата на сключване на договора;
- При договори за продажба и изработка с предмет вещи – датата на получаване на стоката от потребителя или от посочено от него трето лице;
- При договори за доставка на вода, газ, ел. енергия, които не са в ограничен обем, на централно отопление или на цифрово съдържание, което не е на материален носител - датата на сключване на договора.
Изключения
ЗЗП регламентира някои особени случаи, при които началният момент на броене на срока за отказ се отличава от общите правила: