• Начало     |
  • English     
  • Login with Facebook
  • |    Забравена парола?
  • |    Регистрация

Начало

Начало

 

Пазарска кошница: 0 неща Плащане

  • Евро
    • С вашите въпроси: Всичко за еврото
    • С вашите въпроси: Всичко за еврото (част 2)
    • С вашите въпроси: Всичко за еврото (част 3)
    • Напред към еврото!
    • Вярно – Невярно: Цифрово евро VS плащания в брой
    • За еврото накратко
    • Вярно – невярно: Истината за референдума за еврозоната
    • С вашите въпроси за еврото (част 4)
    • Митове и факти за еврото в България
    • Кой отново плаши с приемането на еврото
    • Еврото: Права и защита на потребителите
    • Откъде да получа информация?
    • Кога и как ще плащаме за стоките и услугите?
  • Храни
    • Кисело мляко
    • Месни продукти
    • Кашкавал
    • Краве масло
    • Напитки
    • Сирене
    • Мед
    • Хляб
    • Плодове и зеленчуци
    • Други
  • Здраве и козметика
    • Лекарства
    • Вода за уста
    • Слънчева защита
    • Тютюнопушене
    • Козметика
    • Здравно осигуряване
    • Други
    • Други
    • Колективните искове в полза на потребителите.
    • Генеричните лекарства: как да спестим пари в аптеката
    • Антибиотици и здраве
    • Край на неетичното промотиране на лекарства
    • Играчка под елхата
    • Внимание! Как малките батерии могат да станат опасни за децата
  • Финанси

    • Банки

    • Други
  • Деца
    • Храни
    • Интернет
    • Столчета за кола
    • Дрехи
    • Играчки
    • Други
    • Детски колички
  • Домакинство
    • Климатици
    • Батерии
    • Парфюми
    • Облекла и обувки
    • Прахосмукачки
    • Бяла техника
    • Ютии
    • Други
  • Техника
    • Фотоапарати
    • Телевизори
    • Медиа плейъри
    • Мобилни телефони
    • Принтери
    • Монитори
    • Компютри
    • Видеокамери
    • Електронни книги
    • Други
  • Услуги
    • Транспорт
    • Спорт и отдих
    • Комуникации
    • Интернет
    • Реклами
    • Кампании
    • Топлоснабдяване
    • Електроенергия
    • Телевизия
    • Водоснабдяване
    • ПРОУЧВАНЕ Социалната отговорност на супермаркетите (2014)
  • Еко
    • Статии
  • Други
    • COVID 19
    • Коментар
    • Статии
    • Пазаруване в Сърбия
    • Лични данни
    • Актуално
    • Бюлетин 2016-2024
    • Бюлетин 2025
  • Тест

  • Статии
  • Контролен орган

Дарение

Подкрепете Асоциация Активни Потребители чрез дарение през платежната система PayPal

Дарете

Анкета

Откъде предпочитате да вземете пари назаем?

Семейство и приятели
Потребителски кредит от банка
Кредитна карта
Фирма за бърз кредит

Гласувай

Начало > Финанси > Банки > Тест > ПРОУЧВАНЕ Банковите такси при плащания в евро

Още по темата:

Защо да плащаме с банкова карта
Сигурност за спестяванията ни
Кои са най-изгодните месечни депозити

Тест

ПРОУЧВАНЕ Банковите такси при плащания в евро

Публикуван на: 15/04/2018
Tweet
photo

Повече от година след като в България се прилага Единната зона за плащания в евро (SEPA), таксите за преводи остават високи. Само Европейската комисия ли може да реши проблема?

Почти всеки българин има близък, който живее в друга държава от ЕС. Всяка година емигрантите ни изпращат милиони евро на свои близки в България. Най-често трансферите са в евро и за тях се начисляват такси. В настоящото проучване събрахме и сравнихме таксите, които начисляват българските банки при трансгранични парични преводи в евро.

Потребителите в еврозоната ползват много ниски такси за презгранични плащания в евро благодарение на Регламента относно презграничните плащания, действащ от 2009 г. (Регл. 924/2009) и въвеждането на Единната зона за плащания в евро (SEPA). Според действащите правила в еврозоната, няма разлика между платежни операции вътре  в държавата или между отделни държави от еврозоната. Възниква въпросът до колко тези инициативи облагодетелстват и българските потребители на платежни услуги.

Какво е SEPA?

Единната зона за плащания в евро (SEPA) е европейска инициатива, с която се цели подобряване на плащанията в евро чрез използването на общи технически стандарти и бизнес изисквания. SEPA обхваща всички страни от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария и Монако, т.е. Европейското икономическо пространство (ЕИП). Изпълнението на проекта следва да доведе до прилагане на общи платежни услуги, които да заменят националните, да  въведе открити  и общи платежни стандарти, правила и практики, както и да осигури интегрирано обработване на плащанията. Разбирането на европейския законодател е, че чрез въвеждане на единна зона за плащания в евро следва да се постигне намаляване на таксите на електронните платежни услуги в евро.

В страните от Еврозоната срокът за въвеждане на SEPA беше 1 август 2014 г., а за тези извън еврозоната, включително България, този срок беше 31 октомври 2016 г. На 23.11.2017 г. бе публикуван Доклад на Европейската Комисия, който заключава, че като цяло Регламентът за SEPA се прилага правилно в ЕС, като за България се констататира 100% изпълнение на миграцията към SЕРА. Докладът на ЕК утвърждава постигнатата техническа оперативна съвместимост на системите за обработване на плащанията, но не съдържа анализ на пазарните последици. Ние решихме да проверим, има ли пазарен (ценови) ефект от въвеждането.

Какво усетихме от въвеждането на SEPA?

В проучването сравнихме тарифите на 20 търговски банки в България към декември 2017 г. Основната цел на това проучване е събиране, анализ и посочване на конкретни резултати във връзка с въвеждане на системата SEPA от българските банки - доставчиците на платежни услуги. За извършване на изследването е използван методът на сравнителен анализ на тарифите за лихвите, таксите и комисионите за физически лица на българските банки.

Преводи в чуждбина

Преводи в чуждбина

Какви са резултатите?

1. Тарифите са трудно разбираеми

Силно впечатление прави, че те са обемни и сложно структурирани, трудни за разбиране и не особено достъпни за непрофесионалист, какъвто обикновено е средният потребител.

2. Разнопосочни наименования на таксите

Банките подхождат различно при обозначаване на таксите. Можем да ги обособим две групи:

- Кредитни преводи обозначени/наименовани като плащания в ЕИП и плащания извън ЕИП и във валута различна от еврото в ЕИП.

- Кредитни преводи в евро обозначени изрично като преводи през SEPA в ЕИП и преводи извън SEPA, в т.ч. през системата S.W.I.F.T.

3. Цените на SEPA преводите са нелогично високи

Както вече посочихме, една от целите на въвеждането на SEPA е да се намалят разходите при трансгранични преводи. За да проверим доколко са постигнати целите на Регламента, направихме сравнение между:

1) таксите за плащания в евро в ЕИП (SEPA плащания) и

2) таксите за плащанията извън системата на SEPA (плащанията извън ЕИП и/или във валута различна от Евро).

Логично е да очакваме, че преобладаващо стойностите на първите трябва да са по-ниски от вторите. Какво установихме?

Само в 7 от 20-те банки таксите за SEPA преводи са по-ниски, което означава, че системата SEPA е постигнала положителен ефект за българския потребител.

В 13 от 20-те банки няма разлика в размера на таксите между плащания в SEPA и плащания извън SEPA. С други думи не е постигнат положителен пазарен ефект от въвеждането. Макар да са спазени изискванията за техническа оперативна съвместимост, благоприятните последици за потребителя не са налице.

4. Няма осезаемо намаляване на таксите след въвеждането на SEPA

За да оценим доколко таксите са се повлияли във времето, добавихме цената за трансгранични преводи през 2013 година при 8 банки, за които имаме данни. От тях се вижда, че при изходящите преводи в 5 банки има намаляване на таксите, в 2 банки няма промяна, а при една банка дори отчитаме повишение. При входящите такси имаме по една банка с подобрени условия и една с по-високи такси, а в останалите случаи не са настъпили промени. От тези факти можем да заключим, че въвеждането на SEPA не е постигнало значими резултати по отношение на таксите.

5. Таксуването на входящи преводи е неприемливо

Силно впечатление ни направи, че цели 10 банки събират такси при входящи преводи. В някои случаи таксата може да откаже всеки потребител от услугата. Това е напълно неприемливо, икономически необосновано и конкурентно нелогично, въпреки че е напълно законно.

Какви са решенията?

1. За наша радост малко преди да публикуваме проучването Европейската комисия обяви инициатива за изменение на Регламент 924/2009, с което се предлага изравняване на таксите за SEPA преводи в страните извън Еврозоната с тези в националните валути. С други думи, таксите за трансгранични еврови преводи (SEPA), не трябва да се различават от таксите за национални левови преводи. Например, ако искате да изпратите 100 евро от сметка в Банка Пиреос България до сметка в германска банка да речем, сега това ще ви струва 60 лева, а при промяна на регламента таксата би била 2,20 лева. По думите на подуправителя на БНБ Нина Ставрева, предложените промени трябва да станат факт от 1 януари 2019 г., но този срок може и да се отложи, ако процедурите в Европейските институции не се преминат достатъчно бързо.

2. Използване на платежна сметка за основни операции. Към настоящия момент зползването на платежна сметка за основни платежни операции при извършване на еврови преводи от и към банки от ЕИП е по-евтина услуга и по-благоприятна за българския потребител. Това е така, защото по силата на Европейска директива размерът на таксите по платежната сметка за основни операции следва да са по-ниски от средния размер на стандартните такси, събирани от потребителите за всяка от услугите, предоставяни от банките в страната  и по-ниски от най-ниския размер на таксите, които съответната банка прилага по тарифа за всяка от стандартните услуги. За целта трябва просто да си откриете и използвате такава сметка. Разбира се тази възможност трябва да бъде по широко разяснявана, а банковите институции трябва да задължително да предлагат на потребителите тази по-изгодна за тях услуга.

3. Съществуват и други платежни инструменти за извършване на преводи в чужбина, към които българските потребители биха могли да се насочат, за да преодолеят високите такси, които банките събират независимо от въвеждането на SEPA системата. Благодарение на интернет връзките потребителят може да използва множество онлайн оператори, които въвеждат иновации в областта на паричните преводи, като в момента редица компании предлагат по-изгодни и значително по-евтини услуги и възможности за международни преводи.

Как проучвахме?

В проучването са обхванати: 20 търговски банки в България, предоставящи платежни услуги на физически лица - УниКредит Булбанк АД, Банка ДСК ЕАД, Обединена българска банка АД, Юробанк България АД, Алианц Банк България АД, Първа инвестиционна банка АД, Интернешънъл Асет Банк АД, ИНВЕСТБАНК АД, Общинска банка АД, Банка Пиреос България АД, ПроКредит Банк ЕАД, Райфайзенбанк (България) ЕАД, Societe Generale Експресбанк АД, Ти Би Ай Банк ЕАД, СИБАНК ЕАД, Българо Американска Кредитна Банка АД, ТОКУДА БАНК АД, Централна кооперативна банка ЕАД, Търговска Банка Д АД, Тексим Банк АД.

Период на изследването: ноември - декември 2017 г.

Проверени показатели:

1. Цена на изходящи преводи в евро към държави от Европейското икономическо пространство.

2. Цена на входящи преводи в евро към държави от Европейското икономическо пространство.

3. Разбираемост на използваната в тарифите терминология.

4. Сравнение на тарифите спрямо 2013 година (само за 8 банки, за които имаме данни).

Методология:

Сравнителното проучване е извършено чрез събиране и анализ на съдържанието на актуалните тарифи на участващите в изследването банки към месец ноември 2017 година.
Tweet

Дарение

За да можем да доставяме още полезна информация и тестове имаме нужда от вашата подкрепа.

Дори най-дребната сума ще ни помогне да бъдем още по-полезни, защото заедно сме по-силни.

Дарете

Коментари ( 2 общо )

anonymous

anonymous

Имате някаква грешка по отношение на таксата входящ превод на ОББ.Извършвам ежемесечни преводи от страна от ЕС към ОББ и от 2008 г.до ден днешен(май 2018г.) ми се удържа такса входящ валутен превод 10 евро за суми от 0 до 1000 евро,промяна никаква.

Написан на: 31/05/2018 20:56 Докладвай този коментар


dimitardimitrov

dimitardimitrov

Това, което ползвам аз са услугите на Пейсера (институция за електронни пари с филиал в България - http://bit.ly/PayseraAccount ). Специално за физически лица имат 30 превода в евро SEPA - безплатни на месец (фирмените са платени май са по 0,15 евро на превод). Пейсера имат сметки в много български банки - аз ползвам Пощенска и превода към Пейсера е 0,50 лв., мисля, че най-евтиното е в ОББ - 0,25 лв.). Оперативата е малко сложна, но всеки ползващ е-банкиране може да се справи. Левов превод към Пейсера, превалутиране в системата на Пейсера и нареждане към SEPA. Получаването по обратния ред. Сложничко е, но е най-евтиното, което съм намерис с представителство в България. Дано да съм бил полезен. А и като идея е за сравнение на фирми за електронни пари (също се лицензират от БНБ).

Написан на: 02/04/2019 18:57 Докладвай този коментар


anonymous

anonymous


Прати

Активни потребители е член на BEUC Consumers International ICRT ANEC
RSS Активни Потребители във Facebook Активни Потребители в Twitter Активни Потребители в YouTube Активни Потребители във Vbox7

Aktivnipotrebiteli.bg:

  • Институции |
  • Нашите услуги |
  • Абонамент

За Активни потребители:

  • За нас |
  • Проекти |
  • Мисия |
  • Отчети |
  • Съобщения за пресата |
  • Издания |
  • Правила за ползване |
  • Карта на сайта

Абонирайте се за безплатния
бюлетин на Активни потребители.

Абонирай

AzonMedia