Начало

Вярно – Невярно: 7 мита за антибиотиците

      Някои ги смятат за чудотворното оръжие за всички инфекции - други ги намират за рискови. Опасни лекарства, които да се избягват, или мястото им е във всяка аптечка? Кога те помагат - и какво се случва, когато бактериите станат резистентни към тях? Експертите на германската потребителска организация изясняват отговорите на тези въпроси.

Мит 1 – Антибиотиците помагат в борбата с настинката

     Това е погрешно схващане.

     Инфекциите на дихателните пътища като възпалено гърло, хрема, кашлица и бронхит се причиняват предимно от вируси. Антибиотиците не помагат срещу това, а само срещу бактериите. Дори истинският грип, при който симптомите на настинка и високата температура обикновено се проявяват концентрирано и масивно, е вирусно заболяване. Пациентите обикновено се възстановяват сами, дори ако това отнеме повече от седмица. Почивката, пиенето на много течности и лекарствата за настинка без рецепта често помагат. Понякога обаче, бактериите се настаняват в стресираната от настинка или грип тъкан. Признаците могат да включват гнойни сливици или зеленикави храчки. Тогава трябва да посетите лекар. Той може да използва и лабораторни методи - като бързи тестове за стрептококови инфекции - или антибиограма. За да направи това, той взема проба от пациента.


Мит 2 – Антибиотиците ме правят резистентен
     Това не е правилно формулирано, но е важно.

     Човешкото тяло не свиква с антибиотиците, но бактериите - да. Някои стават резистентни (нечувствителни) към лекарствата. Това често се случва поради случайни мутации в генома на патогените, които те предават на потомството си. Устойчивите микроби могат да причинят сериозни инфекции, тъй като лекарствата, които първоначално са били полезни, вече не са ефективни срещу тях. Следователно антибиотиците не трябва да се приемат ненужно, за да останат ефективни. Селскостопанските животни също получават антибиотици, понякога профилактично, без нужда. Съответно, резистентни микроби нерядко се откриват в много месни проби, като например в германския тест на пилешки бутчета през 2021 г. Оттам патогените могат да се разпространят при хората. Кухненската хигиена е ключова, например: измиване на ръцете преди и след приготвяне на храна и добра термична обработка. Това убива микробите – включително резистентните.


Мит 3 – Във всяка аптечка трябва да има антибиотици
     Неправилно.

     Антибиотици трябва да се приемат само с причина и рецепта. Лекарят да реши дали е необходим антибиотик – и срещу кои бактерии. Поради това пациентите не трябва да съхраняват остатъците от антибиотици и в никакъв случай да не ги дават на други хора. Дори ако някой страда от много подобни симптоми, причината може да е от други патогени. Старите или излишните лекарства не се изхвърлят в канала или тоалетната. Пречиствателните станции не ги отстраняват напълно. Тогава те могат да замърсят водни тела, животни и растения. Антибиотиците, например, могат да насърчат образуването на резистентни бактерии в природата. Лекарствата могат да се изхвърлят по-безопасно с битовите отпадъци, които обикновено се изгарят, но по-добре е да се предават в пунктовете за събиране на опасни отпадъци.


Мит 4 – Антибиотиците са опасни лекарства
     Обикновено не са.

     Антибиотиците сами по себе си не са по-рискови от другите лекарства. Въпреки това, те могат да причинят странични ефекти. По-леките симптоми включват стомашно-чревни проблеми като диария и повръщане. Всеки десети подозира, че е алергичен към пеницилиновата група антибиотици. Всъщност, според проучване в специализираното списание Jama, това засяга само един на всеки двеста. Флуорохинолоновите антибиотици могат да причинят сериозни странични ефекти като разкъсани сухожилия, увреждане на нервите и психични заболявания. Тези антибиотици с активни съставки ципрофлоксацин, левофлоксацин или офлоксацин доскоро се предписваха много често.
     Стотици различни видове бактерии живеят в червата на човека. Те предоставят на тялото ценни услуги, например в храносмилането. Антибиотиците често не правят разлика между полезни и вредни микроби, така че засягат и здрави чревни обитатели. След лечение колонизацията обикновено се възстановява, най-често с помощта на прием на пробиотици. Някои експерти препоръчват също, да се яде много кисело мляко или туршия заради бактериите, които съдържат.
     При малките деца чревната флора все още се развива. Ако често им се дават антибиотици, това може да има отрицателно въздействие, дори в дългосрочен план. Възможните последствия включват затлъстяване и астма, предполага проучване в списание Nature Communications от 2016 г. Рискът е особено висок при макролидни антибиотици като еритромицин. Разбира се, това не е причина да не давате антибиотици при спешни случаи. Въпреки това родителите и лекарите трябва внимателно да преценят дали наистина е необходимо. В случай на респираторни инфекции, които се срещат особено често при деца, обикновено е безполезно.


Мит 5 – Антибиотиците не са нищо друго освен химикали
     Това не е вярно.

     Повечето антибиотици са с естествен произход. Първият широко използван антибиотик, пеницилинът, идва от плесени от рода Penicillium. Микробиологът Александър Флеминг се счита за откривател. Той експериментира с бактерии през 1928 г. и случайно забелязва, че една от неговите култури е замърсена с гъбичките - точно в тази област не растат микроби. Много други антибиотици също са естествени вещества от гъбички или други микроорганизми. Някои сега са химически модифицирани или произведени изцяло синтетично. В наши дни има различни антибиотици. В зависимост от тяхната структура и начин на действие те могат да бъдат разделени на групи и имат различни точки на атака в бактериалните клетки. Някои се борят само с определени патогени - други, така наречените широкоспектърни антибиотици - с много различни видове. Ето защо е важно лекарят да избере подходящо лекарство.


Мит 6 – Ако се чувствате по-добре, можете да спрете приема на антибиотиците
     Това не е правилно.

     Много антибиотици действат бързо и веднага намаляват броя на патогенните микроби до такава степен, че пациентите почти не забелязват никакви симптоми. Това обаче не означава автоматично, че бактериите вече са напълно елиминирани. Когато лекарството бъде спряно, оцелелите могат да се размножават отново необезпокоявани, т.е. да се върнат с пълна сила. Резистентните микроби изглежда също се насърчават, ако антибиотиците се използват твърде кратко или в твърде ниска доза. Следователно пациентите трябва да приемат лекарството толкова дълго, колкото е обсъдено с лекаря. Това често означава: до края на пакета. Важни са и интервалите от време. „Веднъж на ден“ означава да го приемате приблизително на всеки 24 часа, „два пъти на ден“ или „3 пъти на ден“ на всеки дванадесет или осем часа. Така се поддържа постоянна концентрацията на антибиотика в кръвта, което е добре за ефекта.


Мит 7 – Антибиотиците не се смесват добре с мляко
     Това не е вярно като цяло.

     Това се отнася само за някои антибиотици, например активните съставки тетрациклин, доксициклин, миноциклин или ципрофлоксацин и норфлоксацин. Такива вещества могат да образуват слабо разтворими съединения с калция от млякото в стомаха и червата. Това пречи на усвояването на средствата в кръвта и ги прави по-слаби. Ето защо: Избягвайте млякото поне два часа преди и след приема му – включително богата на калций минерална вода и млечни продукти като сирене, кварк или кисело мляко. По принцип антибиотиците – без значение кои – се поглъщат най-добре с голяма чаша чешмяна вода.


Прочетете листовката

     Възможни са много други взаимодействия, затова: прочетете листовката. Понякога антибиотиците трябва да се приемат, например по време на хранене, понякога с малко разстояние преди или след това. Важно за жените: Лекарствата могат да намалят ефект на контрацептивните хапчета, например защото увреждат чревната флора и по този начин усвояването на хормоните. Затова използвайте презервативи като допълнителна защита по време на терапията, ако е необходимо. Също така не е за подценяване - някои антибиотици не са съвместими с алкохола. Например, заедно с метронидазол, той често има много по-силен ефект от обикновено. Тъй като алкохолът допълнително натоварва органите и тъканите и следователно може да попречи на възстановяването, някои лекари обичайно съветват да не се приема докато трае лечението - независимо от активната съставка.