Начало

Вредни ли са подсладителите?

Заместител на захарта или подсладител е хранителна добавка, която имитира вкусовия ефект на захарта, но често съдържа по-малко енергия при разграждане в организма.

Важен клас заместители на захарта са т.нар. високоефективни подсладители. Това са вещества, които са десетки или стотици пъти по-сладки от обикновената захар. Логично – много по-малко количество от подсладителя се ползва за подслаждане на единица обем храна, отколкото ако се ползва обикновена захар. Разликата с вкуса на захарта се описва от профила на сладост на всеки от заместителите. Често обаче вкуса на подсладителите е много различен от този на обикновената захар и поради това в практиката се ползват сложни смеси на различни подсладители, за да се постигне максимално близък вкус до този на захарта. Въпреки опитите това да се постигне, при употребата на подсладители в напитки се запазва характерния остатъчен вкус на подсладителя.

Сред познатите подсладители има синтетични и естествени. Синтетични са аспартам (Е951), ацесулфам К (Е950), сукралоза (Е955), захарин (Е954), неотам, цикламат (Е952) и др. Под естествени подсладители разбираме тези, които се съдържат в някои растения, плодове, зеленчуци и гъби – сорбитол (Е420), ксилитол (Е967), манитол (Е421), малтитол (Е965), стевия и др.

"Splenda", известна още и под техническото име сукралоза, е нискокалоричен изкуствен подсладител под номер Е955. Сукралозата е около 600 пъти по-сладка от обикновената захар и 2 пъти по-сладка от захарина. Напоследък сукралозата все повече се прилага като подсладител поради най-характерното й преимущество пред аспартама – стабилност при топлинна обработка и при широк диапазон на стойности на pH.

Алитам е изкуствен подсладител, разработен от Pfizer през осемдесетте години на миналия век. Сега в някои страни се продава под името Алкам (Alcame). Алитам е подобен на аспартама – съдържа дипептид. Алитам е по-сладък дори от аспартама, т.е. около 2000 пъти по-сладък от обикновената захар. Освен това алитамът няма лош остатъчен вкус и е по-стабилен в течности от аспартама. Другото му предимство пред аспартама е, че не съдържа фенилаланин, т.е. могат да го ползват и болните от генетичното заболяване фенилкетонурия.

Друг представител на изкуствените подсладители от второ поколение е Неотам, който е разработен от NutraSweet. Твърди се, че Неотам е подсладител, открит случайно по време на разработка на нов токсичен химикал от инженери на “Монсанто”. Неотам е от 8 000 до 13 000 пъти по-сладък от захарта, стабилен е и не се натрупва в организма. За съжаление при метаболизирането на неотам в организма се отделя метанол (метилов алкохол). Неотам е разрешен за употреба само в пет европейски страни, всичките от които пост-социалистически. Не е ясно дали в България е разрешен поради факта, че не присъства в Наредба 8 за хранителните добавки, но производителите му твърдят обратното.

Каква е ситуацията в България?

Подсладителите, разрешени за употреба при приготвяне на храни и напитки в България, се регулират в "Наредба 8 за изискванията към използване на добавки в храните" (от 16 април 2002 г.). В наредбата са посочени разрешените подсладители и максималните им концентрации. За аспартама (Е951) максиманото количество е 600 mg/l в безалкохолни напитки на база вода и ароматизирани, нискоенергийни или без прибавена захар; млека и млечни напитки или плодови, нискоенергийни или без прибавена захар. За сукралозата (Е955) максималното количество е 300 mg/l за същите храни и напитки, а максималната концентрация в други храни е 3000 mg/kg; Ацесулфам К е разрешен в дози от 350 mg/l до 1000 mg/l, като във вафлите може да е до 2000 mg/kg; Аспартамът е разрешен в концентрации до 6000 mg/kg; Цикламата е резрешен в концентрации до 2500 mg/kg; Захаринът е разрешен в концентрации 3000 mg/kg.

Една от причините националното питие на България – бозата, да не може да вкисне в продължение на две седмици, е евтината цена на подсладителите и тяхната сила за единица обем. В бозата, продавана в търговската мрежа, не присъства захар. В нея има смес от ацесулфам К, цикламат, аспартам и захарин. Знае се, че бозата се дава заедно с майчиното мляко след първия месец от раждането на бебето. Захранването на новородени с храни, богати на заместители на захарта, не е удачно поради сериозния риск за увреда на незащитените органи на бебето. Коварното при повредата на метаболизма с подсладители е, че увредата на органите, няма да се появи веднага, а след месеци или години.

Има ли основания за тревога?

Въпреки твърденията на производителите (Johnson&Johnson), сукралозата се разпада на малки количества 1,6-дихлорофруктоза, за която няма данни от провеждани дългосрочни изпитания върху хора. За да сме по-конкретни, ще дадем пример с аспартама, който е ползван повече от 20 години без да бъде потвърдено от независим източник, че притежава ефекти, които повлияват отрицателно върху здравето на потребителите. По данни от 2000 г., поглъщането на аспартам води до натрупване на формалдехид в мозъка и други органи, при условие, че формалдехидът доказано вреди на имунната система, нервната система и може да причини необратими увреждания в генетичния материал на човека.

Както всеки от измислените от човека подсладители, сукралозата има определена токсичност, когато е поета с храната. При изпитанията, проведени с гризачи, се установява намаляване на обема на тимуса, както и увеличаване на черния дроб и бъбреците. По време на изпитанията преди да бъде разрешено ползването на сукралоза в храни, се установяват и следните странични ефекти, които могат да бъдат свързани с подсладителя: атрофия на лимфни фоликули, увеличен апендикс, намален растеж на организма, намален брой червени кръвни телца, хиперплазия на бъбречното легенче, образуване на камъни в бъбреците, удължаване на периода на бременност, аборт, намалено тегло на плода и диария.

Както е известно аспартамът е от 5 до 50 пъти по-токсичен при човека, отколкото при гризачите, на които се изпитват лабораторно. Това би могло да важи и за сукралозата, а липсата на сериозни и дълготрайни тестове не успокоява потребителите на "Splenda".

Сравненията, които правим с далеч по-разпространения изкуствен подсладител аспартам, не са случайни. Опитваме се да направим паралел между поведението на контролните органи към новите подсладители като сукралозата и подсладителите от преди 25-30 години – аспартам и захарин. В началото те са разрешени за употреба и рекламирани като панацея. В последствие станаха печално известни като силни алергени и канцерогенни вещества.

От всичко описано дотук, стана ясно, че изкуствените подсладители произвеждани от химическите гиганти Dupont, Monsanto, Abott и Pfizer, не са с цел да се помогне на диабетиците по света, нито да се подобри качеството на живот на практикуващите нисковъглехидратни диети. Целта на разработката обикновено е друга, но случайно се достига до вещество, заблуждаващо рецепторите на езика за сладост. Индустрията рекламира подсладителите по няколко начина – като подвежда майките слагайки илюстрации с усмихнати деца по опаковките и рекламите; като кръщава новите подсладители с имена близки до естествените и обикновената захар; и с твърдения, че подсладителят е направен от захар, т.е. следва логичното предположение на потребителя, че той е безвреден.

Когато целта на разработката е силно токсично вещество – пестицид или инсектицид, наивно е да се очаква, че подсладителят, произведен на негова база, ще е безвреден. По-разумно е да се счита за отрова или да се подхожда към него със съмнение, както и да се ползва само в крайни случай, при изчерпване на другите възможности за подслаждане на храната.