Начало

Финансовото обучение на потребителите

Световната банка съветва да се разшири достъпа на потребителите до полезно и навременно финансово обучение.

Едва ли е необходимо да обосноваваме нуждата от финансово обучение на потребителите във финансовия сектор. Доклад на Европейския парламент от октомври 2008 г. относно защитата на потребителите посочва, че наличието на компетентни и образовани потребители спомага за развитието на конкуренцията, качеството и нововъведенията в отрасъла на банковото дело и финансовите услуги.

България е формално е включила финансовото обучение като част от законодателството за защита на потребителите, обаче то остава на хартия. Правото на обучение е провъзгласено от Закона за защита на потребителите. Въпреки това обаче отчетливо се забелязва "ниската потребителска култура" и ниското ниво на обществената информираност.

У нас има малко образователни потребителски активности, които са в процес на осъществяване. Ограничен брой вестници предлагат полезна, но фрагментирана и спорадична информация за потребителите. Министерството на образованието и науката провежда обучителна програма в основните и средните училища с учебни помагала по персонални финанси, преведени от материали на асоциации на потребителите в САЩ.

Подготвянето на ефективни програми за финансово обучение не е лесна задача. Опитът на индустриализираните страни през последните 30 години - а по-наскоро и в развиващите се страни - даде поуки за извличането на заключения относно "това, което действа и това, което не действа" в защитата на потребителите, особено по отношение на потребителската информация. За разлика от информираността, повишаването на финансовата компетентност е по-дългосрочен процес и при него - поне в индустриализираните страни - не се разбира толкова лесно кое е полезно (и какво не действа) за подобряването на финансовата компетентност на потребителите. 20 Техниките за предоставянето на финансово обучение са добре изпробвани в САЩ, Европа и в други страни през последните 30 години, но въздействието им върху нивото на финансовата компетентност все още не е ясно. Още по-неясно е въздействието им върху поведението на потребителите.

Информиране, обучение, консултиране

Трябва да се прави разлика между три различни вида програми-финансово обучение, информиране и предоставяне на консултации. Финансовото обучение осигурява встъпителна информация за потребителите, така че те да разбират общите понятия, като напр., това че всички финансови продукти имат присъщи за тях нива на доходност и рискове, като продуктите с по-висока доходност (с по-ниски разходи) са свързани с по-висок риск. Това е дългосрочна инвестиция в необходими житейски умения. Въпреки това, техническите проблеми, като напр., последствията от капитализирането на сложната лихва и нейното начисляване (както за инвестициите, така и за задълженията) също така би трябвало да се преподават и могат да бъдат част от основното обучение по математика в училищата. Финансовото обучение в образователната система обикновено се счита за официално обучение, предоставяно в училищната система. Въпреки това, неформалното обучение, предоставяно в класните стаи от професионалните асоциации или дори от надзорните агенции, би могло също така да стане ценна форма на финансово обучение.

Потребителската информираност се отнася към детайлите на финансовите продукти и техните условия. Потребителската информация трябва да се предоставя от продавачите на финансови продукти. Освен това, неправителствените организации (или в някои страни и държавните надзорни агенции) могат да събират информация от различни финансови институции и да предоставят на обществеността информация за продуктите на сравнима основа. Въпреки това, както финансовото обучение, така и потребителската информация би следвало да се разграничат от финансовите консултации.

Финансовите консултации предоставят на потребителите препоръки за инвестиционни и кредитни стратегии, както и препоръки относно специфични финансови услуги или продукти. Финансовите консултации би трябвало да се предоставят на индивидуални начала за отделните клиенти и би следвало да са адаптирани спрямо специфичните финансови цели, задачи и рискова толерантност на клиентите. Такива консултации трябва да се предоставят само от независими финансови консултанти, обучени и лицензирани за типа финансови продукти, за които дават консултации. Би трябвало да се обмисли ролята на финансовите консултанти с идеална цел, които не работят за печалба, а помагат на задлъжнели хора да се оправят с дълговете си, и им предоставят необходимите консултации.

Световната банка препоръчва на програмите за финансово обучение да се гледа като на дългосрочни инвестиции. Затова те трябва да се разработват грижливо, да се тестват щателно и да се подлагат на оценяване. Много важно е да се въведе практика за оценяването на резултатите от образователните програми и да се определят най-ефективните от тях.

Важно е също, да се извършва оценка на на финансовата компетентност на потребителите в България. За целта биха могли да се използват регулярни анкетни проучвания. Проучванията с анкетиране представляват важен инструмент за мониторинг и оценяване на програмите за обучение по финансова грамотност. Тези проучвания представляват една разумна инвестиция, с която могат успешно да се идентифицират уязвимите части на населението в България и за разработването на програмата за финансово обучение.