Начало

Изхабените батерии

Най-после се намери кой да събира използваните батерии в България

Какво правим с изхабените батериите от цифровия фотоапарат? Хвърляме ги в кофата, те се смесват с битовите отпадъци и отиват на сметището. Там ги вали дъжд, пече ги слънце, а тежките метали и киселини, които се съдържат в тях, се просмукват в почвата и водите. Става дума за милиарди батерии по света годишно и за милиони в България. Но в Европа например батериите от около 30 години се събират по специален ред. Във всеки супермаркет има определени места за поставяне на употребявани батерии. В България няма. Тук, както е известно, боклукът се изхвърля на сметища.

Когато попаднат в подпочвените води, тежките метали се просмукват навсякъде. Попадат в кладенци, реки. Натрупват се в рибите в реките и моретата. В малки количества, но опасността зависи от региона, от количеството риба, която яде консуматорът и т.н. При замърсяване на почвата с тежки метали се трови земеделската продукция. После хората се хранят с плодове и зеленчуци, пасат добитъка си и вредата от тежките метали се умножава.

Съдържанието на отрови в различните батерии зависи от вида им – дали са литиево-йонни, никел-кадмиеви и т. н. Като цяло батериите могат да съдържат следните опасни за здравето елементи: живак, кадмий, олово, никел, магнезий, цинк, литий, желязо, сребро, живак, различни киселини и др.

Почти всички изброени съединения са канцерогенни, водят до мозъчни увреждания, хронични заболявания и са изключително опасни за бременни жени и за новородени деца. Оловото, примерно, засяга някои ензими, уврежда жлези с вътрешна секреция и др. Живачните съединения увреждат лигавиците и кожата, засягат бъбреците, централната нервна система и миокарда.

Въпреки сериозната заплаха за околната среда и за здравето на хората, въпросът с изхвърлянето на батерии е толкова встрани от общественото внимание в България, че не е достатъчно интересен дори за еколозите. Обърнахме се с въпроси за разделното събиране на батерии към сдружението от 31 екологични организации „За да остане природа в България“. Оказа, че нито един от техните експерти не се е занимавал с проблема и не може да каже какви са възможните решения. „Ние с колегите си събираме батериите в торбички и ги взимаме с нас, когато пътуваме в чужбина. Там има кошчета за разделно събиране, а в България няма. Друго не знаем“, казват еколозите.

Има батериите за еднократна употреба и акумулаторни батерии – които се презареждат. Макар да изглежда, че първите са по-разпространени, като се сметнат акумулаторните батерии във фотоапарати, камери, мобилните и настолни безжични телефони, в органайзери, лаптопи, ръчни електрически инструменти и др., само броят на акумулаторните батерии по брой ще надхвърли населението на България.

За батериите като опасен отпадък по света, а от 2006 година – и в България, има специални наредби как да се събират разделно, да се обезвреждат и рециклират. Разликата между България и повечето други държави от ЕС е, че тук, дори да искаш, няма къде да ги изхвърлиш, освен в общия боклук. На вторични суровини не приемат батерии, няма отделни кошчета, фирмите-вносители и производители не са направили пунктове за връщане на изхабени батерии (въпреки че са длъжни по закон) и др.

Според наредбата производителите и вносителите на батерии е трябвало още през 2006 година да събират по 2 грама стари батерии и акумулатори на глава от населението, през 2007 г. - по 5 г на човек, през 2008 г. - по 10 г., а през 2009 г. - по 15 г. Това означава над 100 тона батерии годишно. Въпреки това в средата на 2009 година общото количество събрани батерии от всички години е 0 тона, 0 грама на човек. А реално в момента употребяваното количество батерии на жител годишно е по-голямо от 15 г.

В другите европейски държави вносителите, производителите и търговците на батерии имат асоциации, които се грижат за опасните отпадъци – събират ги в пунктове в магазините, извозват ги и ги рециклират в специално изградени мощности.

Производителите и вносители на батерии са задължени да събират и рециклират определено количество от батериите, които пускат на пазара. За да решат този проблем, наредбата им дава три възможности. Първата е да се обединят в асоциация и да си направят колективна система (на вносители, производители, търговци) за събиране и рециклиране на батериите. Според вносители на батерии в България това е невъзможно, защото конкуренцията е жестока, а отношенията между големите в бранша са обтегнати.

Втората възможност е фирмите да плащат продуктова (еко) такса на държавното Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДОС). Тази такса през 2009 година беше 4.50 лв. на килограм батерии, а за 2010 година е 5.50 лв. За момента повечето фирми си решават проблема по този начин – плащат си на ПУДОС. Но колко плащат и дали това съответства на броя продадени батерии, не е ясно. По принцип е редно парите, които предприятието е получило от такси за батерии, да се използват за екологичното им събиране и рециклиране, но на практика средствата потъват. В годишните доклади за дейността на ПУДОС това се признава. Отчита се, че парите са отишли за пречиствателни станции, води, въздух и др., но не и за обезвреждане на изхабените батерии.

Третата възможност на вносителите и търговците на батерии е да си решат проблема с отпадъците индивидуално. На тях обаче не им е изгодно да инвестират в нова дейност – събиране и рециклиране на опасни отпадъци, в която не са специализирани и за която нямат лиценз. Такъв лиценз може да им издаде само Министерството на околната среда и водите (МОСВ), което обикновено мълчи дълго и нито одобрява, нито отказва, докато не го осъдят за „мълчалив отказ“. Затова си плащат на ПУДОС.

Фирма реши да търгува с изхабените батерии

В България има десетки фирми, които притежават лиценз за „събиране, съхранение и обезвреждане на опасни отпадъци“, включително батерии. Те обаче работят предимно с индустриални производители. Сключват договори и им извозват отпадъците. Да събират батерии за тях досега беше трудоемка и неблагодарна дейност. Наскоро обаче една от фирмите се сети и за тази ниша.

Тя е изпратила презентации на всички големи вносители, производители и дистрибутори на батерии като им предлага да събира нужното количество изхабени батерии вместо тях. Някои от вносителите вече са сключили договор с фирмата, макар и с едно на ум: „Когато си преотстъпвам задължението за събиране на изхабените батерии на фирма с лиценз за тази дейност, на мен ми отпада еко-таксата. Тя е 5.50 лв/ кг., докато фирмата ми иска примерно 2 лв/ кг., тоест – излиза ми много по-изгодно. От друга страна поемам риск. Ако компанията не си изпълни задълженията към мен, аз нося отговорност пред държавата, а не тя“, обяснява ситуацията вносител на батерии. Въпреки това той е решил да рискува и наскоро е сключил договор.

Как ще се организира събирането на батерии в България

Идеите са няколко и не се свеждат само до организирането на събирателни пунктове. Ще бъдат изработени специални съдове за събиране на портативните батерии, които ще се поставят на видни места в големите магазини, на обществени места и в сгради.

След като се съберат, батериите от бита и от индустриални предприятия, търговски обекти, административни сгради и др. ще се съхраняват временно на специални площадки. Фирмата, поела събирането им, ще ги изнася в чужбина, където има големи, ненатоварени мощности за рециклиране.