Начало

Конкуренцията - най-силното оръжие на потребителите

Защо картелите са толкова опасни за икономиката и как могат да бъдат разпознати? Какви са предимствата на либерализацията и заплахите на нелоялната конкуренция? Какво мога да направя ако подозирам, че една бизнес практика ограничава конкуренцията и зависи ли нещо от мен?

Картелите

Картел е група от сходни и независими компании, които се обединяват в цел контролиране нa цените или разделяне на пазара и по този начин ограничават конкуренцията. Участниците в картела могат да рзчитат на договорения пазарен дял и нямат стимул да предлагат нови продукти или качествени услуги на конкурентноспособни цени. Ефектът от това е, че потребителите плащат повече за по-ниско качество. Поради тези причини картелите са незаконни съгласно законодателството на България и Европейския съюз по отношение на конкуренцията и затова Европейската комисия и националните органи за защита на конкуренцията налагат големи глоби спрямо компании включили се в картел.

Картелите се незаконнни и следователно се създават тайно и доказателства за наличие на картел са трудно откриваеми. Поради това Европейската комисия от доста години прилага така наречената "политиката на снизхождение", което означава, че компанията, която първа предостави вътрешни доказателства за картели не трябва след това да плаща глобата. По този начин се дестабилизират картелите отвътре. Откакто тази политика се прилага в ЕС може да се оцени като много успешна. Повечето разкрити картели от Европейската комисия през последните години са били резултат признание от една от компаниите-членове на картела, която предоставя информация и помоли за снизхождение. Но също така и самостоятелните разследванията провеждани от Европейската комисия за разкриване на картели дават резултати. Налаганите глоби са в размер от 0.5 до 1 билион евро годишно. Тези глоби отиват в бюджета на Европейската общност и спестяват пари на данъкоплатците. Но това, което е по-важно е, че рискът от големи глоби обезкуражава компаниите да създават и да продължават участието с картели.

В България практиката за разкриване на картели е по-скромна в сравнение с европейската, но в същото време прави впечатление, че и законодателството ни не е толкова строго, колкото европейското. Съгласно българския Закон за защита на конкуренцията максималната глоба за фирма участваща в картел е 500 000 лева. Необходимо е, да се помисли за завишаване на санкциите, тъй като в някои сектори печелбите произтичащи от картелно споразумения могат многократно да надвишават евентуалната глоба.

Отварянето на пазарите за конкуренция

Услуги като траснпорта, енергията, пощенските услуги и телекомуникациите не са били винаги толкова отворени за конкуренция колкото са сега. Европейската политика в тази област от години е насочена към либерализация на пазарите чрез отварянето им за конкуренция. Сега в железопътната, електрическата и газовата индустрия операторите на мрежи трябва да предоставят честен достъп на конкурентите до техните мрежи.

В миналото в държавите-членки гореспоменатите услуги  са били предоставяни от държавни организации с изключителни права да предоставят услугите. Чрез отварянето на пазарите за международна конкуренция, потребителите могат да избират от множество алтернативни доставчици на услуги и продукти.

Чрез либерализиране на пазара потребителите се възползват от по-ниски цени и нови услуги, които са обикновенно по-ефикасни и изгодни за потребителите. Това помага за увеличаване на конкурентноспособността на нашата икономика.

Нискотарифните авиолинии Нискотарифните авиолинии започват да функционират и да с развиват в Европа благодарение на това, че Европейскта комисия либерализира този сектор на икономиката. Сега европейските потребители се възползват от по-голямото разнообразие и по-евтините услуги.

Нелоялната конкуренция

В Законодателството за защита на конкуренцията се съдържат и забрани относно действия, нарушаващи лоялната конкуренция. Сред тях най-съществено значение за потребителите имат две - въвеждане в забуждение, имитация и нелоялно привличане на клиенти.

В досегашната дейност на Комисията за защита на конкуренцията се е натрупала най-много практика в областта на нелоялното привличане на клиенти, сред които фрапиращо многобройни са случаите на организиране на томболи, свързани с продажба на дадена стока или услуга. Забранено е предлагането или обещаването на награда, чиято стойност значително надвишава цената на продаваната стока или услуга. В своята практика КЗК е възприела критерий за това кога стойността на обещаваната награда значително надвишава цената на продаваната стока или услуга. Възприето е, че "значително надвишаване" е налице тогава, когато стойността на наградата надвишава повече от сто пъти единичната цена на предлаганата стока или услуга, или е на стойност повече от десет минималната работна заплата в страната. Основният смисъл на тази забрана е да не изкривява търсенето от страна на потребителя, като насочва желанието му за покупка към конкретен продукт не заради неговите качества, а единствено заради обещаваната евентуална награда. По този начин търсенето се насочва не към по-качествените и желани продукти на пазара, а към тези, които могат да донесат бързи награди на купувача. Санкциите предвидени в закона варират от 5 хиляди до 300 хиляди лева.

Каква е ползата за потребителите?

На двата пазара (въздушния транспорт и телекомуникациите), които са били либерализирани първи, средните цени на услугите са се понижили значително.  Това не се отнася за пазари, които са били либерализирани по-късно или въобще не са либерализирани (като електричеството, доставка на газ, железопътен транспорт и пощенски услуги). На тези пазари цените са останали непроменени или са се увеличили.

Отскоро в България започна процес на либерализиране на енергийния сектор. На теория това означава, че всеки потребител би могъл сам да избира доставчика си на електроенергия, независимо от факта, че електропреносното предприятие, което достига до абоната е само едно. На практика, твърде вероятно е това да не се случи и такава възможност да стане факт само за някои големи промишлени предприятия, които да договарят доставки в големи количества. Ако искаме обаче, да усетим ползите от либерализацията, трябва да осъществим реформата в пълния й обем.

Какво може да направи потребителят

В своя всекидневен живот всеки потребител може да се озове в ситуации, в които има индикатори за съществуването на бизнес практика, която може да ограничава конкуренцията. Например, ако компании отказват да приемат поръчки от потребители от други държави-членки или няколко конкурентни компании поддържат подозрително еднакви (и високи!) цени. Това може да са индикатори за незаконни уговорки и потребителят може да информира органите за защита на конкуренцията за тях.

Към кой орган да се обърна?

Ако ситуацията пред която сте изправени е специфична и ограничена до държавата или областта в която живеете, или включва не повече от три държави-членки, може да се обърнете към националния орган за защита на конкуренцията. При съмнения, че повече държави-членки са включени, въпросът може приоритетно да се отнесе към Европейската комисия. Даже и да не сте сигурни за размера на проблема, не се колебайте да се свържете с Комисията или националния орган или потребителска организация.

Отправяне на официално оплакване до Комисията - Ако директно сте засегнати от практика, която подозирате, че ограничава конкуренцията между икономическите оператори от различни държави-членки и можете да предоставите детайлна информация, може да отправите официално оплакване до Комисията.

Информиране на националния орган за защита на конкуренцията - Комисията за защита на конкуренцията може да предприеме действия ако прецени, че законодателството за защита на конкуренцията е нарушено. Преди осъществяване на контакт е добре да проверите уеб сайта на комисията за повече информация. 

Информиране на потребителска асоциация - Като отделен потребител може да информирате потребителска асоциация за вашите наблюдения. Потребителската асоциация може да събере обобщена информацията получена от различни потребители и да направи официално оплакване до Европейската комисия или до Комисията за защита на конкуренцията.