Начало

Хранителните претенции

Хранителните претенции

В наши дни етикетите на храните се надпреварват да ни продават повече чрез здравни, диетични екологични и какви ли не още претенции. Ето някои от по-често срещаните заблуди.

            Хранителните твърдения са изложения или други маркетингови техники, използвани от производителите с цел да примамят потребителите към закупуване на даден продукт. Най-често те се отнасят към хранителното съдържание на продуктите, например „ниско съдържание на мазнини“, „високо съдържание на фибри“, „занижено съдържание на мазнини“ и т.н.

Докато много от тези твърдения могат да подтикнат  хранителната индустрия да произвежда по-здравословни храни посредством значими промени в съдържанието, същото не може да бъде казано за продуктите с етикети, които гласят „сега с Х% по-малко“. Такава идея беше лансирана от хранителната индустрия в Европа и предложена за включване в европейското законодателство.

По-долу накратко сме описали причините, които ни карат да се противопоставим на една от идеите за обозначаване на хранителните твърдения.

1.Информация за потребителя или маркетингов инструмент?

            Твърденията влияят на възприятията на потребителите за "здравословност" на храни, на техните решения за покупка, както и на моделите на потребление. Чрез твърдението, касаещ хранителни вещества - намалението от едва 15%, няма да помогне на потребителите да правят здравословен избор на храна.

2. Прекалените твърдения убиват твърденията!

            Производителите на храни вече свикнаха да използват прекалено много факти за хранителните качества на продуктите си с цел по-добра комуникация с клиента. Да бъдат сравнени такива продукти с по-здравословни се превърна в истинско предизвикателство. Новите изисквания за „Х% по-малко“ само ще засилят потребителското объркване.

3. „Занижено съдържание“ срещу „15 % по-малко“: кое ще изберете?

            Твърденията за „занижено“ съдържание изискват най-малко 30% (или 25% за сол) занижено съдържание, но на етикета откриваме единствено „занижено съдържание“ – без цифри. Така, когато ни се налага да избираме между такива продукти и продукти с „15%“ или „20% по-малко“, потребителите може би биха предпочели втората опция, тъй като биха интерпретирали цифрите като по-ясно обозначаващи занижението.

4. Награда за най-зле представилите се.

            Надписи върху етикетите като „по-малко мазнини“ или „с ниско съдържание на захар“ сравняват въпросния продукт с други продукти от същата категория, докато „сега с Х% по-малко“ сравняват продукта... с предишната му рецепта. Потребителите често се подлъгват и купуват продукти, за които смятат, че са по-здравословни, а това всъщност далеч не е истина.

5. „Х % по-малко“... Но все пак доста!

            Дори след 15 процентно понижаване на дадени компоненти, някои храни са все още богати на мазнини, въглехидрати и сол. Малките понижения са лесно постижими за повечето производители и е вероятно етикети като „с  15% по-малко“ да се появяват върху опаковките на продукти по целия пазар.

1. Проучване от 2005 г, поръчано от Организацията на Европейските Потребители показва, че гаранции за хранителното съдържание на отделни продукти лесно повлияват клиентските възприятния за „здравословността“ на храните, а от там и техните решения за покупка и консуматорските им модели. Важно е да се отбележи, че подобни етикети са позволени само ако отразяват истинска и значима хранителна полза. Да се оторизират етикети за хранителни занижения като 15% (срещу сегашните 30%) би било крачка назад.

2. „Занижени“, „с по-малко“, „с ниско съдържание на„ - няколко примера на многото хранителни твърдения, които европейските производители вече могат да използват, за да комуникират успешно със своите клиенти. За някои потребители, които не са изцяло наясно със значението на такива етикети, сравнението на хранителните съдържания, както и направата на съзнателен избор може да се окаже истинско предизвикателство. Така, новите гаранции за „Х% по-малко“ само ще увеличат объркването.

3. Днес, за да се направи твърдение върху етикета за „занижено съдържание“, европейските закони изискват минимум 30% (или 25% за сол/натрий). Очевидно обаче повечето клиенти не знаят това, тъй като върху етикетът се споменава единствено, че съдържанието е „занижено“.  Така, когато видим етикети „15% по-малко „ или „20% по-малко“, е възможно грешно да интерпретираме занижението като по-голямо от това на храните с етикет „занижено съдържание“!

4. Твърдения като „занижено съдържание на мазнини“ или „с ниско съдържание на захар“ сравняват продукта с други храни. Това се прави като превантивна мярка, за да не се появява етикетът „занижено“ върху продукти, които имат по-висока концентрация на сол, наситени мазнини или захар или други подобни храни дори след промяна на химическото съдържание. От друга страна, твърдения като „с Х% по-малко“ сравняват храните единствено с техните предишни рецепти. Така клиентите могат да бъдат примамени да купят продукти, за които вярват, че са по-здравословни, което няма да е вярно.

5. Дори след 15 процентно занижение на определени хранителни вещества много храни все още ще имат високо съдържание на мазнини, захар и/или сол, но като се има предвид, че не сме виждали предишния хранителен профил, нищо не би попречило на производителите да сложат такъв етикет. Тъй като малките занижения са лесни за постигане от производителите, „с Х% по-малко“ е възможно да се появява върху все повече етикети на продукти на пазара, включително и върху опаковките на нездравословни продукти.

Изисквания за използването на някои хранителни твърдения: