Начало

Потребителско право

Коментар

правото на безопасност

Във все по-глобализиращата се икономика рисковете от придобиване на опасни продукти се увеличават. Това поставя въпросът за ефективен контрол на безопасността. Основната отговорност е на този, който пуска стоката на пазара, но не трябва да се разчита само на това, тъй като на пазара могат да участват е недобронамерени производители. Затова държавният контрол трябва да бъде добре организиран, да внася респект у производителите и доверие у потребителите. Много още трябва да се направи за информирането на потребителите за контролната дейност на институциите.

правото на информация

Търговецът винаги знае повече за предлагания от него продукт от потребителя. Това създава информационна асиметрия и предпоставя риск за потребителя, да не закупи продукт, който в най-голяма степен отговаря на неговите потребности. Поради тази причина, законодателно е установена задължителна информация, която трябва да съпътства стоките и услугите на пазара. Тъй като тя не е достатъчна за разкриване на качествата на продуктите, ние провеждаме сравнителни изпитвания на качеството им. Колкото повече потребители се допитват до нашите резултати, толкова повече ресурси ще имаме да тестваме още продукти.

правото на избор

В България все още има сектори, в които потребителите нямат никакъв избор и в които монополите диктуват условията, макар и зад паравана на държавни регулаторни органи призвани да компенсират естествените недостатъци на монопола. Въпреки че формално е въведена конкуренция в енергетиката, на практика не можем да избираме доставчика си на електроенергия, например. Правото на избор на потребителя се възпрепятства и от нелоялни търговски практики - в някои банки за да си закриете сметката могат да ви поискат такса от 70!!! лева.

правото да бъдеш чут

Държавните институции в България все още не разбират значението на това право и в повечето случаи взимат своите решения, без да се консултират с потребителските организации или го правят формално. Всякаква форма на диалог с гражданското общество е считана за неконструктивна и дори досадна. Ето един пример: Националният съвет за защита на потребителите е свикван от министъра на икономиката само веднъж за последните четири години, въпреки че законът изисква това да става най-малко три пъти годишно.

правото да бъдат задоволени основните потребности

Това право е насочено основно към най-бедните държави в света, но дори и в България, която е член на Европейския съюз сме свидетели на почти постоянната липса на вода в доста селища.

правото на обезщетение

В България това право все още е само на хартия. Единични са случаите, в които български потребител е бил обезщетен за нанесени му вреди. Проблемна е и съдебната практика, да не се присъждат обезщетения за неимуществените вреди претърпени от потребител с нарушени икономически интереси. Например, ако си купите дефектен телефон връщането на неговата стойност не е достатъчна компенсация за вредите, които сте понесли. Къде остават загубеното време, нерви и пропуснати ползи от неработещия уред?

правото на образование

Макар и бавно потребителското образование си пробива път и в България. За съжаление, не благодарение на, а въпреки действията на българската държава. Вече три години асоциацията ни разпространява в училищата по 60 000 копия от Европейския дневник. Интернет страницата ни се посещава от над 30 000 потребители месечно, което ни дава увереност, че и българските потребители все повече се интересуват от правата си.

правото на здравословна околна среда

Все повече продукти на пазара се кичат с определения като "ЕКОЛОГИЧЕН" или "ЕКО". В повечето случаи това са едностранни твърдения на производителите, за които не е много ясно с какво са подплатени. Отговорността за по-чиста и здравословна околна среда е и наша и нищо хубаво не ни чака, докато продължаваме безразборно да изхвърляме боклука си.