Начало

Индекс за цифрово овластяване на потребителите 2023

      В България потребителите се чувстват най-овластени по показателя „Общност и комуникации“ и заемат трето място в класацията за „Информация и медии“

• 38% от респондентите в България използват поне 20 от 40-те изследвани цифрови услуги.
• 67% от българските потребители, участвали в проучването, смятат, че след десет години потреблението ни ще се извършва предимно по дигитален път.
  • Най-малко 70% от анкетираните в България предпочитат цифровите услуги, които използват, отколкото алтернативния офлайн вариант.

      Най-добре приетите цифрови услуги на 2023 г. в България са социалните медии, платформите за незабавни съобщения и имейл и видеоразговори с конкретно лице или с група хора

      Най-ниско оценените цифрови услуги за 2023 г. в България са автоматично превключване към най-удобния доставчик на енергия, платформи за колективно финансиране на културни и артистични проекти, използване на платформи за сравняване на доставчиците на енергия на база различни аспекти.

Резултати за България за 2023 спрямо средното за 10 държави

2023 г. спрямо 2022 г. 

      Индексът за цифрово овластяване на потребителите поддържа стабилни резултати със значителни подобрения и малко на брой недостатъци.

      Цифровите услуги, които са се подобрили най-много в сравнение с миналата година, са Peer-to-peer плащанията (+4.7), Получаване на електронни рецепти за лекарства (+4.5), Запазване на консултация с лекар (+4.2).

      Цифровите услуги, чието овластяване е намаляло през последната година, са Онлайн библиотечни услуги и електронни книги (-3.8), Електронно пациентско досие (-3.6), Достъп и контрол на училищното досие на децата (-2.3).

Информираност и доверие

      Услугите, за които потребителите споделят, че липсата на доверие към доставчика е основна причина да не използват цифрови услуги, са: 11% за банкови сметки онлайн, 8% за закупуване на продукти онлайн, 6% за социални медии.

Устойчивост

      Когато потребителите използват цифрови услуги, те подобряват устойчивостта на ежедневните си стоки и услуги.

В обобщение най-устойчивите цифрови услуги в България са:

 • Подаване онлайн на данъчни декларации (31%)  

 • Подаване онлайн на искане относно документи или удостоверения към държавните органи (25%).

 • Използване на платформи/решения за споделена мобилност (15%)  

Най-малко устойчиви са:

• Купуване на продукти (86%)

• Използване на социални медии (92%)

• Комуникация с фирми или с доставчици на потребителски услуги чрез чатове на живо (52%)

Пълните резултати на Индекс за цифрово овластяване на потребителите за 2023 година, можете да намерите на  - https://index.cep-project.org/

_________________________________________

Методология на индекса

      След като бяха идентифицирани цифровите услуги, взети предвид при изготвяне на индекса, и тяхното значение при оценяване на цифровото овластяване на потребителите, беше организирано онлайн проучване за събиране на данни относно опита на потребителите и оценката на цифровите услуги. Проучването беше проведено два пъти в избрани 10 държави, като първият кръг беше проведен през септември 2022 г., а вторият - през септември 2023 г. с цел оценка развитието на индикаторите. През септември 2022 г. в проучването са участвали общо 18 861 анкетирани на възраст между 18 и 74 години, а през септември 2023 г. броят им се увеличил до 20 103. Извадките бяха предварително стратифицирани, а след това и претеглени, за да отразяват разпределенето на интернет потребителите в страната. В обхвата на проучването не попадат цифрови измами или въпроси, свързани с неприкосновеността на личния живот. 

      Втората фаза на проекта беше онлайн проучване, направено в 10 държави: Белгия, България, Дания, Германия, Италия, Испания, Полша, Португалия, Франция и Швеция. Във всяка от тези страни въпросникът беше адресиран до извадка от 2000 интернет потребители във възрастовия диапазон от 18 до 74 години.

      За целите на този проект „потребител на интернет“ е физическо лице, отговарящо на поне на едно от следните условия:

• използване на интернет браузър за търсене на продукти, услуги или информация   онлайн за лични цели поне веднъж седмично;
• проверка на личен имейл акаунт поне веднъж седмично.

      Индексът обхваща 10 сфери на потребление: Управление & публична администрация, Пари & инвестиции, Информация & медия, Жилище & битова енергия, Мобилност & туризъм, Образование & обучение, Здравеопазване, благосъстояние & спорт, Общество & комуникации, Култура & развлечение, Пазаруване.

      Всяка национална извадка беше предварително стратифицирана въз основа на взаимосвързани квоти по възраст, пол и географска област, а след това и претеглена въз основа на взаимосвързани квоти по възраст, пол, географска област и образователно ниво. Тъй като данните относно разпределението на целевото население не бяха налични за всички страни, беше проведено предварително CATI проучване на цялото население.

      Проучването беше проведено през първата половина на септември 2022 г. и септември 2023 г. чрез метода CAWI (компютърно подпомогнато уеб интервюиране).

      Данните бяха анализирани от Отдела за статистическо проучване на потребителите, като се използва SPSS. Наред с информацията, необходима за изчисляване на индекса, въпросникът е предназначен за събиране на данни за сегментиране на резултатите и задълбочен анализ (избори и нужди на потребителите, бариери пред достъпа до цифрови услуги и др.).