Кампания
Седмичен бюлетин брой 11 (484)
15 март – световен ден на потребителите
С решение на ООН светът отбелязва 15 март като Световен ден за правата на потребителите всяка година. Стартиран през 1983 г., Световният ден за правата на потребителите се координира от Consumers International и се признава по целия свят. Отбелязването на деня е възможност да поискаме правата на всички потребители да бъдат зачитани и защитени.
Честен и отговорен изкуствен интелект (ИИ) за потребителите - това е общата тема за Световния ден на правата на потребителите през 2024 г. Революционната технология завладя дигиталния свят като цунами, което създава много нови възможности, но и рискове за потребителите.
Прочетете пълния текст
Обучение на потребителите: защо има значение?
Пазарът, на който потребителите работят в момента, е все по-сложен. Те са изправени пред безброй продукти за избор, големи количества информация и развиващ се пазар, вкл. и онлайн. Освен това потребителите често се сблъскват с предизвикателството на претоварване с информация при закупуване на стоки и услуги, както онлайн, така и офлайн.
Прочетете пълния текст
Вярно – Невярно: „Потъва“ ли Хърватия след еврото
Инфлацията в Хърватия расте, цените „скачат“, хората - недоволни. Това са класически примери за дезинформация у нас, на фона на усилията на България да влезе в Еврозоната. Каква е истината – провери Factcheck.bg.
Български медийни публикации с почти идентични заглавия внушават невярно, че инфлацията в Хърватия се повишава в резултат от влизането на страната в еврозоната от началото на 2023 г. И публикация в „Труд“, и текст на „Обективно“, който е препечатан в много други сайтове, се позовават на обширен материал в хърватската медия „Ютарни лист“. Оттам са и цитираните данни от хърватската статистика, както и най-колоритните определения като „инфлационна драма“.
По данни на хърватската статистическа служба цените на стоките и услугите за лично потребление, измерени чрез индекса на потребителските цени, са поскъпнали със 7,8% на годишна база (спрямо август 2022 г.) и с 0,5% на месечна база (спрямо юли 2023 г.). Данните на Евростат отчитат 8,4% инфлация на годишна база в Хърватия и 0,5% на месечна. Публикациите извеждат в заглавие, че страната е втора по инфлация в еврозоната, което е така (след Словакия), но внушението, че това означава повишаване на инфлацията е невярно – данните на Евростат показват, че инфлацията на годишна база в еврозоната като цяло намалява и за август е 5,2%. Същото се отнася и за Хърватия. Преди година – през август 2022 г., инфлацията на годишна база е 12,6%. През септември достига 12,8%, което местните медии обявяват за рекорд, откакто в страната се води такава статистика – прочетете защо това не е така, обяснено от хърватския проверител на факти „Фактограф“. Следва пик от 13% през ноември 2022 г. и след него инфлацията започва трайно да намалява. Тази тенденция не се променя с влизането в еврозоната на 1 януари 2023 г.
От данните е очевидно, че не отговаря на истината твърдението на народния представител от „Възраждане“ Ангел Георгиев, че “след приемане в еврозоната, инфлацията в новоприсъединената (анексирана) държава процъфтява“. Различни Фейсбук групи и страници разпространяват споменатите вече публикации или техни препечатки в други сайтове. Прави впечатление, че много от страниците се представят като развлекателни, но предлагат „новини“ със съмнително качество. Как се разпространява дезинформация чрез клъстери от Фейсбук страници е показано в изследването на Ралица Ковачева и Никола Тулечки „Под прикритие: използване на Фейсбук страници с развлекателно съдържание за разпространение на дезинформация“ в бр. 58 на сп. „Критика и хуманизъм“. В случая с Хърватия е използван същия модел на координирано споделяне, но вместо директно публикуване на линк имаме привличащ вниманието и внушаващ тревога статус, придружен с линк в коментарите.
Внушенията, че влизането на страната в еврозоната само по себе си означава по-висока инфлация се правеха особено активно в началото на годината и вече са опровергани от Factcheck.bg. Анализ на Европейската централна банка (ЕЦБ) от март 2023 г. доказва, че смяната на валутата оказва пренебрежимо малко влияние върху цените. Данните на хърватската статистика показват, че най-голямо увеличение на цените е имало в сферата на ресторантите и хотелите (14,2%), храните и безалкохолните напитки (11,0%), дрехите и обувките (9,9%) и др.
Какво става с икономиката на страната? Само през юли миналата година страната е посрещнала 4.5 милиона туристи, предимно чуждестранни. Хърватия отбелязва силен туристически сезон, показват данните на националната статистика. Туризмът формира около една четвърт от икономиката на страната – по този показател Хърватия се нарежда на първо място в ЕС.
„Активни потребители“ и в медиите
"Сюжети от деня“ с Биляна Славчева - (bnr.bg)
Трябва да знаем това, за да избегнем проблемите с кредиторите - YouTube
Пазарът в цифри
- По последни данни на БНБ, лихвите по жилищни кредити в левове у нас към края на януари са средно 2,57 на сто. Това показва леко понижаване на лихвите, което е точно обратното на тенденциите в ЕС, където лихвите чувствително се повишават.
- Ниските лихви и повишението на доходите провокират бум на жилищното кредитиране.
- Само в рамките на една година – от януари 2023 до януари 2024 г., ново отпуснатите заеми са с 32,2% повече.
- Те стигат 635,4 милиона лева – с близо 155 милиона лева повече спрямо година назад. На месечна база – януари спрямо декември, има спад с 15,8 на сто.
- Същинската причина за запазването на лихвените нива пък се проявява от статистиката за депозити - през януари 2024 г. са били открити 63.9% повече депозити в лева, отколкото през януари 2023 г.
Календар на потребителя
На 28 март Master Events ви кани на полудневно онлайн обучение: Електронно трудово досие. Електронни трудови книжки. Актуална информация за новите предстоящи промени в КТ.
Изисквания за съхранение на електронни документи. Практически решения и ползи при внедряване на технологично решение за електронни досиета и други документи свързани с работодателя и служителите.
На 28 март Обучителен център "Темида" организира специализиран онлайн семинар на тема:
„Вътрешни правила, политики и процедури по защитата на личните данни“.
ЕП одобри създаването на електронен портфейл. Портфейлът на ЕС е за удостоверяване и достъп до публични и частни услуги, както и за съхраняване, споделяне и електронно подписване на документи. Потребителите ще имат пълен контрол върху данните си. Портфейлът ще се използва на строго доброволен принцип. Съгласно регламента, този нов портфейл за цифрова самоличност ще позволи на гражданите да се идентифицират и удостоверяват онлайн, без да се налага да прибягват до търговски доставчици (които пораждат опасения за доверие, сигурност и поверителност). Законът предвижда безплатни „квалифицирани електронни подписи" за потребители на европейския портфейл, които се ползват с най-голямо доверие и имат същия правен статут като саморъчен подпис, както и взаимодействия между портфейли, за да се подобри гладкото функциониране на цифровия обмен. Членовете на ЕП също упълномощиха портфейл с отворен код (open source), за да насърчат прозрачността, иновациите и да подобрят сигурността. Те също така определиха строги правила за регистрацията и надзор на участващите предприятия, за да осигурят отчетност и проследимост. Чрез така нареченото табло за поверителност (privacy dashboard) потребителите ще могат да имат пълен контрол върху своите данни и ще могат да поискат данните им да бъдат изтрити , както е предвидено в Общия регламент за защита на данните (GDPR). Това законодателство има за цел да овласти гражданите, като им предостави пълен контрол върху използването и споделянето на техните данни. Цифровата идентичност еволюира от просто удобство до превръщане в катализатор за гражданско участие, социално овластяване и средство за насърчаване на приобщаването в дигиталната ера.