Начало

Как контролира Европа и какво пропуска законопроектът

       В 20 от 28 европейски държави фирмите за бързи кредити са под надзора на централната банка или на финансовия регулатор. У нас те само се вписват в регистър. Законопроектът за потребителския кредит, приет на първо четене на 23 септември 2026 г., дава на КЗП право да заличава кредитори за системни нарушения – но само от своя регистър, в който нито един от 32-та най-големи кредитора не попада.

       Асоциация „Активни потребители“ сравни контрола над небанковите кредитори в 28 държави – всички други държави от ЕС, Норвегия и Великобритания – в проучването си „Бързите кредити и свръхзадлъжнялостта“.

Кой осъществява надзор в Европа?

       В 20 от 28-те държави небанковите кредитори са под надзора на централната банка (7 държави) или на финансовия надзорен орган (13 държави). В Хърватия новият закон, а в Испания законопроект ги поставя под централната банка. Само в Латвия и Словения кредиторите, различни от банки, попадат при органа по защита на потребителите или при пазарната инспекция, а в Латвия вече се обсъжда да се прехвърли надзорът към централната банка.

       Посоката е една. Финландия прехвърли надзора към финансовия регулатор от 1 юли 2023 г., Полша – от 1 януари 2024 г., с изискване за капитал от поне 1 млн. злоти и глоби до 15 млн. злоти. Естония – от 15 юли 2025 г., след като сметната палата установи, че рискът кредитор да бъде наказан е много малък. В Швеция дружествата за потребителски кредит трябваше да получат лиценз до 31 юли 2026 г. В Чехия от 2016 г. е нужен лиценз от централната банка.

Санкции, които се усещат

       Шведският финансов надзор наложи на Avida Finans 20 млн. крони за кредити без реална проверка на платежоспособността. Нидерландският AFM глоби Tinka с 1,75 млн. евро за безотговорно кредитиране. Латвийският орган по защита на потребителите глоби 4finance с 285 000 евро и ViziaFinance с 295 000 евро за непълна проверка на платежоспособността. Чешката централна банка отне лиценза на Fair Credit Czech.

       У нас за нарушение на ограничението на цената законопроектът предвижда от 3 500 до 10 000 евро, а при повторно нарушение – до 20 000 евро. За сравнение: само неустойките на Сити Кеш за 2024 г. възлизат на 78,9 млн. лв.

Урокът от Румъния

       Румъния ограничи общите разходи по кредитите на небанковите кредитори от 11 ноември 2024 г. Контролът обаче остана поделен: органът по защита на потребителите проверява и глобява, а централната банка определя правилата. Резултатът: органът по потребителите е проверил 573 небанкови кредитора и е установил нарушения при 326 от тях (56,9%), с глоби общо 1,47 млн. леи – средно около 5 700 леи на глоба. Към края на 2025 г. около 450 000 души са в просрочие при небанкови кредитори срещу около 240 000 при банките; необслужваните кредити са 23,1% при небанковите срещу 4,01% при банките. А практиката се премести в револвиращата кредитна линия, при която минималната месечна вноска е ниска, а на падежа цялата сума става изискуема наведнъж.

       Изводът: ограничение на цената без надзор не ограничава практиката, а сменя продукта. У нас преместването вече се вижда – цената минава към свързан поръчител.

Какво се предвижда в законопроекта?

       И 32-та потребителски кредитора от 50-те най-големи небанкови дружества са вписани в регистъра на БНБ по чл. 3а от Закона за кредитните институции. Законопроектът ги изключва от регистъра на КЗП, а заличаването за системни нарушения е заличаване от регистъра на КЗП. Следователно най-тежката мярка не засяга нито един от тях. КЗП може да ги проверява и глобява, но не и да ги заличи. Как нарушенията стигат до регистъра на БНБ, законопроектът не урежда – казва само, че КЗП и БНБ „обменят информация и си сътрудничат“.

       Веригата на контрола е прекъсната на три места. Съдът не изпраща решенията си на КЗП, а тя „може“, но не е длъжна да проверява. Разпореждането спира нарушението занапред, но не връща надвзетото. Заличаването след три нарушения засяга само регистъра на КЗП, а кредиторите при БНБ остават. В мотивите на законопроекта е посочено: „един от основните проблеми е недостатъчният контрол и слабото правоприлагане.“

Какво предлагаме?

• Лиценз и надзор от БНБ за небанковите кредитори, отнемане на лиценза при системни нарушения. КЗП проверява договорите и сезира БНБ.
• Съдът уведомява КЗП за решенията, с които обявява клаузи за нищожни.
• Санкция, която отнема облагата от нарушението, а при системни нарушения – процент от оборота.

       Директивата на ЕС допуска въвеждането на лиценз или регистрация – изборът зависи от нас. Въпросът не е в правото на ЕС, а в това дали регистрацията е достатъчна, за да се спре практиката.

Източник: проучването на Асоциация „Активни потребители“ „Бързите кредити и свръхзадлъжнялостта“ (септември 2026 г.); законодателството и регулаторите на 28 европейски държави; законопроект № 52-602-01-41 и мотивите към него; ANPC и AGERPRES (Румъния); регистърът на БНБ по чл. 3а ЗКИ.