Бързите кредити и свръхзадлъжнялостта (2026)

Статии

Анкета

Откъде предпочитате да вземете пари назаем?

Начало > Финанси > Други

Тест

Бързите кредити и свръхзадлъжнялостта (2026)

Публикуван на: 29/09/2026 Последна редакция: 01/10/2026

Асоциация „Активни потребители“ получава сигнали от хора, които са взели бърз кредит, за да платят сметките си, и са върнали много повече, отколкото са заели. Надвзетото рядко идва от лихвата. То идва от добавки към договора: възнаграждение за поръчител, неустойка за това, че потребителят не е осигурил поръчител, такса за „експресно разглеждане“. Когато длъжникът спре да плаща, дългът често се продава на колектор и се събира през съда.

Накратко

Седем извода

1. Бързият кредит расте в страна, в която почти всеки пети е в просрочие. В просрочие по сметки, наем или вноски са 18,2% от хората у нас срещу 9,2% в ЕС (Евростат, ilc_mdes05, 2025 г.); от 2019 до 2024 г. България е втора в ЕС. Просрочието е по сметките: по вноските по кредити сме под ЕС.

2. 31 кредитора са практически целият пазар на бързия кредит. Те имат 705,9 млн. лв. приходи за 2024 г. и 415,5 млн. лв. нетна печалба за 2021–2025 г. УниКредит Кънсюмър Файненсинг, небанковият кредитор от банкова група, е извън базата и се показва отделно: сам той печели повече от всичките 31.

3. Лихвата е една трета от приходите, добавките са поне 292,2 млн. лв. за година. Лихвата е 32,7% от приходите на 15-те кредитора с разбит състав. Поръчителството и неустойките, платени от потребителите, са поне 292,2 млн. лв. за 2024 г. (без УниКредит).

4. Таксата за поръчител се връща при кредитора. Кредитополучателите на Изи Асет Мениджмънт са платили за 2024 г. 104,1 млн. лв. на дъщерния му поръчител Файненшъл България, а 66,6 млн. лв. са се върнали при Изи Асет. Групата сама пише за „неоснователни искания“ на кредитора към поръчителя (2020–2022 г.).

5. Съдът отменя всеки месец, но за един договор. В публикуваните решения за 2025 г. потребителят печели изцяло или отчасти 90,3% от исковете си. Искът срещу поръчителството на Изи Асет е уважен в поне 475 от 487 решения, през всеки месец.

6. Нарушението се изплаща, а отчетите мълчат. Присъденото и глобите за година са около 2,8% от добавките. Само 11 от 234 кредитори, поръчители и колектори дават в отчета си число за делата. Сити Кеш пише, че „няма предявени … правни искове“, а срещу него има 727 иска за 2025 г.

7. Кредиторите могат да съществуват, ако кредитират отговорно. Загубите им от кредити са около 57 пъти повече, отколкото при банките: банковата система обезценява за година около 0,6% от кредитния си портфейл, небанковите кредитори — 34,2% (2024 г.). Неудобното първо: общо небанковите печелят на капитала колкото банките (18,2% срещу 16,0% за 2024 г.). Браншът е прав, че при законна цена днешният модел губи — но заради скъпата си машина (издръжка 48,6 лв. от всеки 100 лв. приходи), не заради цената. Типичният кредитор печели 23,6%; тримата бързи кредитори с лихвен модел остават на печалба и без добавки (а УниКредит Кънсюмър Файненсинг прави същото в голям мащаб), а задържаната печалба покрива целия ръст на кредитите.

Пет водещи предложения

1. Лиценз и надзор от БНБ (П3). В 20 от 28 държави надзорът е при централната банка или финансовия надзор, а заличаването по законопроекта не стига до нито един от 32-та най-големи кредитора (вписани са при БНБ). КЗП проверява договорите и сезира БНБ.

2. Публичен регистър на неравноправните клаузи (П1). Отменената от въззивен съд, ВКС или по колективен иск клауза се вписва и се спира в новите договори.

3. Съдът уведомява КЗП; три решения срещу един кредитор за година водят до задължителна проверка (П2).

4. Санкция, която отнема облагата (П5): до 4% от оборота при системни нарушения и публикуване с името.

5. Кредит без оценка на кредитоспособността е нищожен (П7).

Съдържание

1. Кой печели от бързите кредити: 31 най-големи фирми за пет години

2. Банката губи 60 стотинки от 100 лв., бързият кредитор – 34 лв.

3. Лихвата е една трета от приходите. Останалото са невърнатите кредити

4. Една линия, три дружества: кредиторът, гарантът и колекторът

5. Съдът отменя всеки месец, но само за един договор

6. Отчетите мълчат, нарушението струва едва 2,8%

7. Почти всеки пети у нас е в просрочие – по сметките, не по кредитите

8. Как контролира Европа и какво пропуска законопроектът

9. Могат ли фирмите за бързи кредити да съществуват законно?

10. Заповед за изпълнение: един месец решава почти всичко

11. Какво предлага „Активни потребители“ по закона за бързите кредити: десет промени

12. Дългът се продава, цената не се казва, колекторът съди за всичко

13. Защо бързите кредити са толкова скъпи: рискът го плащат тези, които връщат, а загубата се продава на своя фирма

Как тествахме

Методология на проучването

Период на проучването: септември 2026г.

В проучването са включени:

50-те най-големи небанкови финансови дружества. В това число:

Потребителски кредитори — бързи кредити и кредити на вноски (31) - Изи Асет Мениджмънт, Сити Кеш, Аксес Файнанс, Кредирект, Кредисимо, Профи Кредит България, Вива Кредит, Стик-Кредит, Креди Йес, АЙ ТИ ЕФ Груп, Виктория 111, ТИЕМ Финанси, ЮтеКредит България, Микро Кредит, Вивус.бг, Кеш Пойнт България, Би енд Джи Кредит, Финтрейд Файнанс, НетКредит, Адессо Кредит България, Теру Кредит, Корект Кредит Груп БГ, Фератум България, Моят Кредит, Инвест, Кредита, НД Мениджмънт, Панкредит, Кредит Тръст, Изи Финанс, Кеш Кредит Мобайл

Небанков кредитор от банкова група (1) - УниКредит Кънсюмър Файненсинг (Само за сравнение, отделно: дава главно кредити на изплащане и по карти и сам е по-голям от всичките 31)

Поръчители (2) - Файненшъл България, Ай Тръст

Колектори (12) - АПС Бета България, Фронтекс Интернешънъл, Мост Финанс Мениджмънт, Финкол, С. Г. Груп, Колект БГ, Агенция за контрол на просрочени задължения (АКПЗ), МакроАдванс, Капман Дебтс Мениджмънт, ЕОС Матрикс, БЕСТ Кепитъл България, Агенция за събиране на вземания

При съдебната практика се обхващат всички кредитори, поръчители и колекторски фирми, срещу които има публикувани решения за 2025 г., независимо дали са сред 50-те най-големи.

Използвани методи

Анализ на законодателството — законопроектът за потребителския кредит, действащите Закон за потребителския кредит и Закон за защита на потребителите, Гражданският процесуален кодекс, Законът за корпоративното подоходно облагане, Директива (ЕС) 2023/2225 с поправката от 22.09.2026 г. и Директива 93/13/ЕИО.

Анализ на годишните финансови отчети и на докладите за дейността на 50-те най-големи небанкови финансови дружества за 2021–2025 г. (Търговски регистър), с бележките към тях и консолидираните отчети на групите.

Сравнение с банките по данните на БНБ („Банките в България“): доходност на капитала, разходи за обезценка към кредитите, необслужвани кредити.

Анализ на съдебната практика — публикуваните решения на районните съдилища за 2025 г. в Единния портал за електронно правосъдие, въззивните решения за същата година и решенията на Съда на Европейския съюз (EUR-Lex). Публичният списък на решенията не е пълен, затова всички съдебни числа се дават като минимум.

Сравнение на отчетите със съда — какво пише всяко дружество в последния си отчет за делата срещу себе си и колко иска на потребители има срещу него.

Статистически данни — Евростат (EU-SILC), БНБ и годишните доклади на Комисията за защита на потребителите.

Сравнително право — надзорът над небанковите кредитори в 28 европейски държави по пет признака, както и изследването за Европейската комисия за свръхзадлъжнялостта (2023 г.).

Преглед на писма на колектори до длъжници, с които разполага асоциацията — какво научава длъжникът, когато дългът му е продаден.

За данните важат четири правила. Икономическите числа са само от публични източници. Съдебните числа са само от публикувани съдебни актове. Не се дават номера на дела, имена на физически лица и лични данни. Имената на кредиторите, поръчителите и колекторите се дават с точното число и с източника му.

Коментари ( 0 общо )

anonymous

Начало

Финанси

Други

Дарение

Дарете

Анкета

Бързите кредити и свръхзадлъжнялостта (2026)

Коментари ( 0 общо )

Aktivnipotrebiteli.bg:

За Активни потребители: