Начало

Защо бързите кредити са толкова скъпи

       Фирмите за бързи кредити губят от невърнати кредити около 57 пъти повече от банките – 34,2% от портфейла за година срещу около 0,6%. Този риск не го носят те, а редовните платци: добавките към кредита са 2,5 пъти повече от загубите. А когато дългът стане несъбираем, той се отписва като загуба и се продава – често на колектор от същата група, който го търси в пълен размер.

       Браншът обяснява високата цена с високия риск. Проучването на Асоциация „Активни потребители“ „Бързите кредити и свръхзадлъжнялостта“ показва по отчетите в Търговския регистър, че рискът е висок, защото кредиторът сам го избира – и че цената му се плаща от чужд джоб.

Рискът с числа

       Небанковите кредитори са обезценили през 2024 г. 197,9 млн. лв. при 578,5 млн. лв. кредити – 34,2% от портфейла за година. Типичният кредитор губи 21,5%. Банковата система през 2025 г. е отписала около 0,6% от кредитния си портфейл. Небанковият кредитор от банкова група, УниКредит Кънсюмър Файненсинг, губи 2,3% – като банка. Разликата не е в закона, а в това на кого се дава кредит.

       Кредиторите с добавки губят повече: медианата на загубите е 36,0% от портфейла при седемте кредитора и групи, които събират възнаграждения за поръчител и неустойки, и 18,3% при 23-те без отчетени добавки. При Кредирект годишните загуби са 88,9% от портфейла, при Креди Йес – 79,0%, при Кеш Пойнт България – 63,4%.

Кой плаща риска?

       Добавките при седемте кредитора и групи са поне 292,2 млн. лв. за 2024 г., или 70,9% от приходите им. Загубите им от невърнати кредити са 116,6 млн. лв. Добавките са 2,5 пъти повече от загубите. Без добавките, при същите загуби и разходи, и седемте щяха да са на загуба – общо минус 240,2 млн. лв.

       Механизмът е прост. Възнаграждението за поръчител и неустойката се събират от хората, които плащат вноските си. Загубата идва от хората, които не ги плащат. Щом добавките са повече от загубите, цената на невърнатите кредити я поема редовният платец. Кредиторът няма причина да проверява дали човекът може да върне кредита: рискът вече е платен от другите. Затова „високата цена заради високия риск“ не е обяснение, а описание на модела – рискът е висок, защото проверка няма, а цената е висока, защото рискът се прехвърля.

       При групите това личи направо от отчетите. Ай Тръст, поръчителят на Кредисимо, взема от кредитополучателите 43,8 млн. лв. такси за поръчителство за 2024 г.; срещу тях отчита 18,9 млн. лв. обезценка и плаща 21,4 млн. лв. на Кредисимо. Рискът е прехвърлен към гаранта, гарантът е платен от кредитополучателите, а остатъкът се връща при кредитора.

Сити Кеш: 89,9% обезценени кредити и пак печалба

       Сити Кеш показва модела в най-чист вид. В края на 2024 г. натрупаната му обезценка е 124,2 млн. лв. – 89,9% от брутните вземания по кредити (138,1 млн. лв.). От продажба на вземания дружеството отчита разходи от 17,0 млн. лв. за 2022 г., 12,7 млн. лв. за 2023 г. и 6,8 млн. лв. за 2024 г. Въпреки това е на печалба – 7,9 млн. лв. за 2024 г., защото 80,8% от приходите му са неустойки. Без тях резултатът му щеше да е минус 71,0 млн. лв.

Загубата се продава на „техни хора“

       Когато кредитът стане несъбираем, кредиторът го отписва като загуба и го продава. Купувачът често е от същата група. Сред най-големите небанкови дружества в проучването има 12 колектора и 8 от тях са свързани с кредитори. „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е колекторът на групата на Изи Асет Мениджмънт, Вива Кредит и Аксес Файнанс – „Мениджмънт Файненшъл Груп“ притежава 85% от него. Кредиторите от групата му продават вземания (Аксес Файнанс отчита 1,44 млн. лв. приход от продажби на колектора за 2023 г.) и го финансират: Изи Асет има вземане по заем от колектора за 12,2 млн. лв. при собствен капитал на колектора 5,0 млн. лв. Приходите на колектора растат от 5,9 млн. лв. през 2021 г. на 14,4 млн. лв. през 2024 г.

       Продажбата има и данъчна логика. По Закона за корпоративното подоходно облагане обезценката на вземания и отписването им като несъбираеми „не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане“ (чл. 34, ал. 1). Признават се най-рано в годината, в която настъпи едно от изброените обстоятелства, а второто от тях е „възмездно прехвърляне на вземането“ (чл. 37, ал. 1, т. 2). Тоест кредиторът отчита загубата, но данъкът му намалява едва когато продаде вземането – включително на колектор от собствената си група. След продажбата загубата е призната при кредитора, а вземането се търси в пълен размер от колектора. Една и съща сума работи два пъти за групата: веднъж като призната загуба, веднъж като вземане за 100%.

       За колко се продава дългът, отчетите почти не казват. Изключението е ЮтеКредит България: 1,83 млн. лв. приход от вземания на стойност 10,75 млн. лв., или 17%. В уведомленията до длъжниците цена няма никога. А колекторът търси цялото вземане – главница, лихва и неустойка, включително онова, което съдът отменя. В публикуваните решения за 2025 г. колекторите са ищци в поне 1 271 иска срещу потребители; при исковете на кредитори и колектори съдът отхвърля поне част от претенцията в 62,9% от делата.

       Групата на Изи Асет сама е описала как се движи дългът вътре в нея. В консолидирания отчет на „Мениджмънт Файненшъл Груп“ АД за 2023 г. пише, че през 2020–2022 г. Изи Асет Мениджмънт е отправяло към собствения си гарант Файненшъл България „неоснователни искания за заплащане на парични суми, дължими от заематели на микрокредити“ и след плащането „е цедирало заемите“ на гаранта.

Един затворен кръг

       Кредитът се дава без истинска проверка, защото рискът ще го платят другите кредитополучатели. Загубата се отписва при кредитора и се продава на свързан колектор, който я търси в пълен размер от длъжника. А цената на всичко това е в договора на всеки, който плаща редовно – под формата на такса за поръчител, неустойка или „допълнителна услуга“.

       Изходът не е по-висока цена, а по-малко риск: кредит само след истинска оценка на кредитоспособността и нищожност на кредита без нея; цената на цесията, посочена пред съда; и надзор, който вижда групата от дружества като едно цяло. Това са предложенията на „Активни потребители“ по законопроекта.

Източник: проучването на Асоциация „Активни потребители“ „Бързите кредити и свръхзадлъжнялостта“ (септември 2026 г.); годишните финансови отчети на кредиторите и поръчителите за 2021–2024 г. в Търговския регистър; БНБ; Директива (ЕС) 2023/2225, чл. 18, пар. 6.