Начало

Сметките за енергия в България и ЕС

       Токът в България е сред най-евтините в Европа, но при едни от най-ниските доходи в ЕС сметката тежи повече, отколкото подсказва цената. Това е основният извод за български потребители от доклада на ACER и CEER за европейските пазари на дребно, публикуван на 30 септември 2026 г.

Накратко

• Ток: средната единична цена у нас е 132 EUR/MWh при средно 294 EUR/MWh за ЕС-27. Годишната разходна сметка (около 387 EUR) е третата най-ниска от 23 представени пазара, но е 2,8% от медианния доход на домакинството – шесто най-високо ниво, наравно с Португалия.
• Тенденция: от 2019 г. насам тежестта на тока за домакинството в България е намаляла с 1,6 процентни пункта – най-голямото подобрение сред всички представени държави.
• Газ: при газифицираните домакинства разходът е 542 EUR, или 4,0% от медианния доход – пето най-високо ниво в ЕС, след Нидерландия, Дания, Германия и Гърция.
• Динамични договори: в модела на ACER договор с почасови цени сам по себе си не е изгоден за български домакинства (−99 EUR годишно), а печалба има само при пренасяне на потреблението към евтини часове. България е сред девет държави, в които не всички големи доставчици са предлагали такъв договор през 2025 г.
• Липсващи данни: докладът няма данни за България за интелигентни електромери, термопомпи, концентрация на пазара и видове договори.

Колко струва енергията у нас спрямо европейските домакинства

       България има ниски единични цени, но и нисък доход: медианният доход на домакинство е 13 618 EUR – най-ниският сред пазарите, включени в таблиците на доклада, при 79 238 EUR в Люксембург. Това обяснява защо докладът настоява да се следи тежестта на сметката спрямо дохода, а не само цената: държави с по-ниски цени могат да имат по-голям натиск върху домакинствата от държави с по-високи цени (доклад, стр. 10).

Разходите са изчислени от средната цена и средното потребление във всяка държава (България: 2,925 MWh ток и 7,673 MWh газ на домакинство), а не са реална сметка на конкретно домакинство. Газовите данни са само за газифицирани домакинства и не са пряко сравними между държавите с различна газификация.

Цените: защо по-ниските борсови цени не стигат бързо до сметките

       В ЕС цените за домакинствата са стабилизирани на ниво значително над предкризисното. Средната цена на тока за домакинства беше 294 EUR/MWh през 2025 г. при 224 EUR/MWh през 2019–2021 г., а на газа – 118 срещу 69 EUR/MWh. Инфлацията обяснява само част от разликата (доклад, стр. 13).

Домакинствата получават по-бавно облекчение от бизнеса. Цената на тока за бизнес клиентите спадна до 149 EUR/MWh от над 200 EUR/MWh през 2022 г., а домакинствата останаха близо до пика. Спадът на борсовите цени стига до тях със закъснение, свързано с договорите и с начина, по който доставчиците купуват енергия: през 2025 г. разликата между енергийната част от сметката на домакинствата и годишния борсов ориентир беше 41 EUR/MWh за тока и 18 EUR/MWh за газа (стр. 15, 19).

Мрежовите такси и данъците изядоха спестяванията. Мрежовите такси за ток са нараснали с една трета от 2020 до 2025 г. (от 63 на 84 EUR/MWh), тоест около 60 EUR повече годишно за домакинство с потребление както средното за ЕС (2,9 MWh). Данъците, таксите и задълженията са 28% от цената на тока и 24% от цената на газа; след 2023 г. дялът им расте, отчасти защото кризисните намаления и субсидии са прекратени. През 2023–2025 г. повишенията в мрежовите такси и данъците са погълнали почти целия спад на енергийната част при тока (стр. 17–18, 28).

Нов натиск през 2026 г. Ценовите данни в доклада са до края на 2025 г. След ескалацията на конфликта на Близкия изток в началото на 2026 г. през периода януари–август 2026 г. цените на дребно показват възходяща тенденция в 18 пазара за ток и 16 пазара за газ (бележка 11, стр. 13).

България в сравнение с ЕС. Спрямо 2019 г. цената на тока за домакинствата у нас е нараснала с 35 EUR/MWh в номинални стойности и практически не се е променила в реални (0 EUR/MWh след корекция с инфлацията). За газа растежът е 26 EUR/MWh номинално и 7 EUR/MWh реално. Това е много по-слабо от растежа в Чехия (+144 EUR/MWh номинално, +48 реално), Полша (+134 и +46) и Австрия (+112 и +40). По-нисък номинален ръст от българския имат Унгария (+3), Малта и Норвегия (по −10), Португалия и Испания (по +27), Словакия (+28) и Дания (+30). Енергийната част от сметката у нас е дори по-ниска от борсовия ориентир: разликата за тока е −31 EUR/MWh (у Унгария −81, у Полша −38, у Ирландия +101). Докладът предупреждава, че тази разлика не е печалба на доставчиците и не мери ефективността на пазара; в региона той свързва отрицателните стойности с регулирани или подкрепени цени и с концентрирани пазари (стр. 14, 20).

Динамични договори: кога се изплащат у нас

       В модела на ACER самото преминаване към договор с почасови цени не намалява сметката на българско домакинство; печалбата идва от преместването на потреблението към евтини часове, а при електромобил двата ефекта почти се изравняват.

       Докладът разделя ефекта на две: „договорна структура“ (преминаване от усреднена фиксирана цена към почасова цена без промяна в поведението) и „поведение“ (преместване на потребление към евтините часове, вече при почасов договор).

       Стойностите са за България, 2025 г., само за енергийната част от сметката (таблици 3–6 от анекса); колоната „Общо“ е сбор, изчислен от нас.

Защо договорната структура е с отрицателен знак. България е в клъстера на Източна и Югоизточна Европа, където много домакинства са на регулирани и подпомагани цени под пазарната стойност на енергията; преминаването към почасова цена оскъпява (стр. 39). Това съвпада с друго число в доклада: енергийната част от сметката у нас е с 31 EUR/MWh под годишния борсов ориентир.

Защо преместването на потреблението носи повече. Дневните ценови разлики на борсата в този клъстер са най-големите: средно 156,6 EUR/MWh през 2025 г. при 108,5 в Западна и Южна Европа и 57,7 в Северна Европа (стр. 40). За България изгодата от преместване на потреблението расте: при базовото домакинство от 14 EUR (3% от сметката) през 2020 г. на 64 EUR (11%) през 2025 г.; при електромобил от 76 EUR (8%) на 315 EUR (24%).

Какво не е включено. Моделът не отчита такса на доставчика (пример в доклада: около 72 EUR годишно при скандинавски доставчик), затова печалбите са завишени (бележка 35, стр. 37). Резултатите показват порядък и посока, не реална оферта. Рискът е реален: през 2022 г. ефектът от договорната структура за базовото домакинство у нас е −618 EUR (−109% от сметката).

Има ли оферти. България е сред девет държави (с Австрия, Хърватия, Кипър, Франция, Унгария, Ирландия, Малта и Испания), в които през 2025 г. не всички доставчици с над 200 000 клиенти са предлагали договор с почасови цени на домакинствата, въпреки правото по Директива (ЕС) 2019/944 (бележка 34, стр. 37).

Сравнение с ЕС. За средното домакинство в ЕС-27 и Норвегия докладът оценява потенциална икономия от около 20% от сметката (около 120 EUR годишно) при преминаване към почасова цена и преместване на потреблението. В Западна и Южна Европа базовото домакинство печели 23% (213 EUR), защото много клиенти са на фиксирани цени с включена премия за хеджиране. В девет държави над 80% от договорите на домакинствата са с единна фиксирана цена и срок (стр. 4, 32, 39).

Термопомпи и електромобили: съотношението ток/газ у нас е благоприятно

       Съотношението между цената на тока и цената на газа за домакинствата в България е 1,9 – под целта на ЕС от 2,5, която трябва да бъде достигната до 2030 г. По-ниско съотношение имат само Швеция (0,6), Нидерландия (1,4), Португалия (1,7) и Франция (1,8). В 15 от 24 пазара съотношението е над 2,5 (Румъния 4,2; Белгия 3,9; Унгария 3,5), което отслабва стимула за преминаване от газ към ток (стр. 24–25).

       Единичната цена обаче не показва разхода за услугата. Докладът сравнява отоплението на 9 000 kWh полезна топлина: при средни за ЕС цени газов котел (90% ефективност) струва 1 184 EUR годишно, а термопомпа (сезонен коефициент 3,0) – 880 EUR, или с 304 EUR (26%) по-малко, без оборудване, монтаж и саниране (стр. 25–26).

       Приложено върху българските средни цени от доклада (ток 132 EUR/MWh, газ 71 EUR/MWh) и същите допускания (средни цени за всички потребителски групи), изчислението на редакцията дава около 396 EUR за термопомпата (3 000 kWh) и около 710 EUR за газовия котел (10 000 kWh) – разлика от около 314 EUR годишно. Това е илюстрация, не оценка за конкретно жилище: реалният резултат зависи от тарифата, климата и състоянието на сградата.

Електрификация по цялата икономика. Делът на електричеството в крайното енергийно потребление в България е 27,5% (2024 г.) – четвъртият най-висок сред 28-те пазара в доклада, над средното за ЕС от 23,4% и под референтната цел на Европейската комисия от 32% до 2030 г. (стр. 21).

Електромобилите напредват бавно. Делът на изцяло електрическите леки автомобили в автопарка се е увеличил с 0,6 процентни пункта между 2020 и 2025 г. – сред девет пазара с ръст под 1 пункт. За сравнение: Дания +16,8 пункта, Норвегия +20,3 пункта. На ниво ЕС 17,4% от новорегистрираните коли през 2025 г. са изцяло електрически (стр. 22–23).

Интелигентните електромери. 16 от 25-те държави, предоставили данни, имат поне 75% покритие с интелигентни електромери при домакинствата; в Германия е 6%, в Чехия 8%, в Унгария 9%, в Гърция 2% (стр. 26–27). Интелигентният електромер е предпоставка за тарифи по часове, но сам по себе си не гарантира такива предложения.

Какво липсва за България и какво да следим

       България не фигурира в графиките за покритието с интелигентни електромери (26 пазара), термопомпите (само 9 пазара с данни), концентрацията на пазара на дребно (24 пазара) и видовете домакински договори (23 пазара). Данните в тези графики са от националните регулатори, а докладът не обяснява защо за България липсват. Практическата последица за потребителя: няма публично сравнима картина колко български домакинства биха могли да ползват часови ценови сигнали и колко избор имат реално. В ЕС в 17 от 24 пазара с данни пазарът на дребно е с висока концентрация (индекс HHI над 2 000), а при интелигентните електромери само 16 от 25 държави имат покритие от поне 75% (стр. 26–27).

       Какво да следим през следващите месеци:

• Цените в 2026 г. В 18 пазара за ток и 16 за газ се вижда повишение от януари до август. Дали България е сред тях, докладът не посочва; това се проверява в таблото с цените на ACER.
• Смяна на доставчик за 24 часа. Пакетът за енергията на гражданите (Citizens Energy Package) предвижда смяна на доставчик на ток в рамките на 24 часа до края на 2026 г. (Изпълнителен регламент (ЕС) 2026/855), заедно с по-ясна и сравнима информация в договорите (стр. 8).
• Интелигентни електромери. Предложението на Комисията (COM(2026) 600) иска поне 50% покритие до 2030 г. и 75% до 2033 г.; то все още преминава законодателната процедура (стр. 26).
• Мрежови такси. Инвестициите в мрежите растат и с тях важността на мрежовата част от сметката (стр. 7, 17).
• Динамични оферти. Дали всички големи доставчици у нас ще започнат да предлагат почасов договор и какви допълнителни продукти (например тарифи с различни цени през деня и нощта) ще се появят. Докладът посочва, че потребителите трябва да имат широк избор, не само между фиксирана цена и пълна динамична цена (стр. 44).

Приложение. Цени на тока и газа за домакинствата в европейските столици, август 2026 г.

       Типични цени за домакинство, с данъци, към 3 август 2026 г., в евроцента за kWh (c€/kWh). Подредба по цената на тока, от най-висока към най-ниска. Звездичка (*) отбелязва градове извън ЕС. Тире (–) означава, че за града няма стойност в графиката за газ.

Бележки към приложението: цените са за типична оферта за домакинство в столицата, а не средноплатена цена за страната. Те не са сравними с данните на Eurostat за 2025 г. в основния текст. Газът е показан за 27 столици, а токът – за 33. Месечната промяна за август при София е +2% за газа (поради повишение на цената от регулатора с 4,6%). Източник: HEPI (Household Energy Price Index), VaasaETT, Energie-Control Austria и MEKH, прессъобщение от 31.08.2026 г., фигури 3 и 9.

Бележки и източници

• Всички числа са от доклада. Изключение: колоната „Общо“ в таблицата за динамичните договори и илюстрацията с термопомпа за България са изчислени от нас по данните и допусканията на доклада.
• Класиранията на България (например „третата най-ниска сметка“) важат само за пазарите, показани в съответната фигура; не всички държави от ЕС са включени.
• Заглавието на фигура 4 сочи „%“, но оста е в EUR/MWh; използвани са EUR/MWh.
• Оценките за гъвкавостта са моделни и индикативни: само енергийната част от сметката, без мрежови такси и данъци; сравнението е със средна пазарна цена, а не с конкретна оферта; таксата на доставчика не е включена, което завишава печалбите.
• Разходите за газ са само за газифицирани домакинства. Данните за цените са до края на 2025 г.

Източници

• ACER и CEER, „European retail markets for electricity and gas – 2026 Monitoring Report“, 30 септември 2026 г. (62 стр.; използван е PDF файлът от работната папка; към 30.09.2026 г. страницата с мониторинговите доклади на ACER не го показва).
• Данни, цитирани в доклада: Eurostat (nrg_pc_202_c, nrg_pc_204_c, ilc_di04, ilc_lvph01, nrg_bal_c, road_eqs_carpda), ENTSO-E Transparency Platform, ACEA – регистрации на нови автомобили 2025 (линкът е от бележка 19 на доклада).
• HEPI (Household Energy Price Index) за Европа, VaasaETT, Energie-Control Austria и MEKH, „August Prices Just Released“, 31 август 2026 г. (цени по столици, приложение към статията).