Начало

Финансови монополисти

Хитрите банки се възползват от монополистичните си права, когато обслужват държавни институции и налагат нахално високи такси на потребителите.

Случвало ли ви се е да отидете в някоя институция, където, за да внесете такса от 2-3 лева за дадена услуга, ви взимат още 5 лева такса от обслужващата банка? Вероятно да, защото това явление придобива епидемиологични размери в държавата ни. Най-фрапиращите случаи са в съдилищата, където за копие на даден документ, което струва 10 стотинки, може да се наложи да платите още 5 лева такса на банката, която има договор да обслужва съответната институция. Подобно явление е абсурдно и довежда до огромни монополистични печалби за банките.

Банките, които обслужват държавните институции, се избират с конкурс. Кандидатите трябва да отговарят на определени условия, за да участват. Когато се сравняват офертите на допуснатите до конкурса банки, най-голяма тежест за избора на победител има факторът „най-ниска предложена цена за превод". По тази причина в офертите си банките често посочват, че изобщо няма да удържат такса за превод, ако плащането се извършва от техния клон в съответното ведомство. Защо впоследствие тази уж „безплатна услуга" започва да надвишава по размер държавната такса? След време, когато вече имат договор със съответната институция, банките се сещат, че разходите им за издръжка на офисите в сградите на различни учреждения са твърде високи. Уж за да компенсират загубите си, те въвеждат такси за превод, които периодично се увеличават. Ведомствата тихомълкомприемат промените в условията на договорите. Вместо да се откажат от банката, която се опитва да им извива ръцете и да направят нов конкурс за обслужваща финансова институция, те узаконяват принудата над гражданите да плащат надутите комисионни. Има съмнения, че с времето банковите и ведомствени ръководства създават „добри корупционни практики" помежду си, но засега никой не ги проверява и разследва. Резултатът е, че понякога гражданите плащат повече за превод на банката, отколкото е размерът на държавната такса, която трябва да внесат.

Как може да се реши проблемът? В България съществуват легално два начина за заплащане на услугите на обществените институции - с държавна таксова марка и в брой. Първият метод на практика не се използва от институциите, но той е много по-изгоден за потребителите, защото не се налага заплащането на допълнителни банкови такси. Той е и много по-удобен, защото когато внасяте документ в администрацията, за който се изисква заплащане на такса, просто залепвате нужната гербова марка върху документа и готово. Българските институции обаче, са пословични със своето нежелание да обслужват интересите на клиентите, а напротив - използват се сложни процедури, които да демонстрират господството на институцията над гражданина.

Защо комисионните на тези банки, и то само, когато се прави плащане на държавните такси, са в пъти по-високи от нормалните такси за банкови преводи, които са около 1 лев?  „Става въпрос за създаването на местни монополи от съответните държавни учреждения в полза на отделните банки, които монополи позволяват на банките произволно да си надуват цените на преводната услуга", обяснява адвокатът Георги Керелов. Той е подал жалба в Европейската комисия срещу тази практика, но още няма отговор. Според него разпределението на пазара с държавните такси между клоновете на съответните банки се извършва по корупционни схеми - шефовете на банки се разбират с шефовете на държавни институции на високо ниво, а ръководители на местни учреждения масово получават подкупи от управителите на местните банкови клонове.

Според изпълнителния директор на  Активни потребители- Богомил Николов „Съответната институция овластява банката да събира държавни такси. Тоест - банката получава поръчка в голям обем, гарантират й се приходи, следователно би трябвало да предложи отстъпки. А те правят точно обратното - хем получават гарантирани приходи и обороти, хем напомпват таксите до абсурдни размери. Не може при средна такса на повечето банки за превод или за внасяне на каса от 1-1.50 лева, те да искат 4-5 лева. Това е в пъти повече".

Според него има няколко варианта за решаване на проблема. Първият е БНБ да ограничи размера на таксите на банките. Другата възможност е държавните институции да поставят условие в договорите с банките таксата за превод да не надвишава определена сума или процент.

Третата възможност, която е регламентирана и по закон, е таксите да се плащат чрез държавни таксови марки. „Това е една практика, която почти не се използва, а в случая е много уместна. Ако имаш такса примерно от 5 лева, с нея си купуваш марка и я залепваш върху съответния формуляр. Този метод би спестил много разходи на потребителите".