Начало

Седмичен бюлетин брой 8 (481)

   Потребителите и цифровите услуги през 2023 г.   

      На 19 февруари Българска национална асоциация „Активни потребители“ организира кръгла маса на тема „Представяне на CDE Index за 2023 в България и дискусия относно целите на цифровото десетилетие до 2030“. На нея бяха представени данните и анализ за България от експерти на Euroconsumers и за актуалното развитие на цифровата среда и управление в страната.

     Според разработената Национална стратегическа пътна карта, до 2030 г. 80% от българите между 16 и 74 години трябва да притежават основни цифрови умения. Целите на пътната карта са: да се осигурят цифрови обществени услуги за гражданите и за предприятията; достъп до е-здравни досиета; достъп до средства за е-идентификация. 

Какво показват данните от анализа

     В България потребителите се чувстват най-овластени по показателя „Общност и комуникации“ и заемат трето място в класацията за „Информация и медии“.

• 38% от респондентите в България използват поне 20 от 40-те изследвани цифрови услуги.
• 67% от българските потребители, участвали в проучването, смятат, че след десет години потреблението ни ще се извършва предимно по дигитален път.
• Най-малко 70% от анкетираните в България предпочитат цифровите услуги, които използват, отколкото алтернативния офлайн вариант.

     Най-овластяващи цифрови услуги за 2023 г. са: • Социалните медии, • Платформите за незабавни съобщения и имейл, • Видеоразговори с конкретно лице или с група хора. А най-малко овластяващи цифрови услуги са: • Автоматично превключване към най-удобния доставчик на енергия, • Платформи за колективно финансиране на културни и артистични проекти, • Използване на платформи за сравняване на доставчиците на енергия на база различни аспекти.

     2023 г. спрямо 2022 г.: Индексът за цифрово овластяване на потребителите поддържа стабилни резултати със значителни подобрения и малко на брой недостатъци. През миналата година са се подобрили най-много: Peer-to-peer плащанията (+4.7), Получаване на електронни рецепти за лекарства (+4.5) и Запазване на консултация с лекар (+4.2).  В същото време има и цифрови услуги, които са намалили обема си: Онлайн библиотечни услуги и електронни книги (-3.8), Електронно пациентско досие (-3.6) и Достъп и контрол на училищното досие на децата (-2.3). 

Информираност и доверие 

     Информираността и доверието са от ключово значение за увеличаване използването на цифрови услуги в България. 40% от потребителите, които не са следили по дигитален път енергийното си потребление през последните 2 години, не са го направили, защото не са знаели, че е налична подобна услуга. 27% от потребителите, които не са използвали услуги за проверка на факти, за да проверят истинността на определена информация през последните 2 години, не са го направили, защото не са знаели, че е възможно. Услугите, за които потребителите споделят, че липсата на доверие към доставчика е основна причина да не използват цифрови услуги, са: 11% за банкови сметки онлайн, 8% за закупуване на продукти онлайн, 6% за социални медии.  

Устойчивост

     Цифровите услуги могат да ни помогнат да открием устойчиви решения за планетата, но трябва да се погрижим това да не е за сметка на безопасността на онлайн потребителите. Само 40% от анкетираните потребители проверяват дали са получили фишинг и измамен имейл, а 76% от тях избягват да отварят прикачени файлове към имейли, изпратени от неизвестни податели. Когато потребителите използват цифрови услуги, те подобряват устойчивостта на потреблението от ежедневните си стоки и услуги.

     Анализът показва, че най-устойчивите цифрови услуги в България са: Подаване онлайн на данъчни декларации (31% от анкетирани в България ), Подаване онлайн на искане относно документи или удостоверения към държавните органи (25% от българските респонденти), Използване на платформи/решения за споделена мобилност (15% от българските анкетирани). Докато най-малко устойчиви у нас са: Купуване на продукти (86% от анкетираните), Използване на социални медии (92% от анкетираните), Комуникация с фирми или с доставчици на потребителски услуги чрез чатове на живо (52% от българските респонденти)  

   Време е за рециклиране   

     Електронните устройства и електрическото оборудване определят съвременния живот — от перални машини и прахосмукачки до смартфони и компютри, като е трудно да си представим живота без тях. Но отпадъците, които генерират, се превръщат в пречка пред усилията на ЕС за намаляване на екологичния му отпечатък и за въвеждане на правилата на кръговата икономика.

Какво представляват електрическите и електронните отпадъци

     Електронните и електрическите отпадъци, или отпадъците от електрическо и електронно оборудване, обхващат различни продукти, които се изхвърлят след употреба. Те включват:

• Големи домакински уреди, например перални машини и електрически печки;
• Информационни и телекомуникационни уреди (лаптопи, принтери), потребителски уреди (видеокамери, луминесцентни лампи) и фотоволтаични панели;
• Малки домакински уреди (прахосмукачки, тостери);
• Всички останали категории, като например електрически инструменти и медицински изделия.

     Количеството електрическо и електронно оборудване, произведено в ЕС, се е увеличило от 7,6 милиона тона през 2012 г. на 13,5 милиона тона през 2021 г, а събраните отпадъци от такова оборудване са нараснали от 3 милиона тона на 4,9 милиона тона за същия период. Практиките за рециклиране се различават в отделните държави членки. Австрия е била на първо място в ЕС през 2021 г. по събиране на електронни отпадъци, като средното количество на жител се е равнявало на 15,46 кг.


Къде сме ние

     Средно в ЕС през 2021 г. са събрани 11 кг отпадъци от електрическо и електронно оборудване на жител. В България средно на жител се събират 13.56 кг електрическо и електронно оборудване. Най-много се събират в Австрия, Финландия, Франция, Белгия и Ирландия – по около 14-15 кг на човек. България е на шесто място сред страните от ЕС.

Защо рециклирането е важно

     Изхвърленото електронно и електрическо оборудване съдържа потенциално вредни материали, които замърсяват околната среда и увеличават рисковете за хората, участващи в рециклирането на отпадъци от електрическо и електронно оборудване. За да противодейства на този проблем, ЕС прие законодателство за предотвратяване на употребата на някои химикали, например олово. Много видове редки минерали, които са необходими в съвременните технологии, идват от държави, които не зачитат правата на човека. За да се избегне неволната подкрепа за въоръжени конфликти и нарушения на правата на човека, членовете на ЕП приеха правила, изискващи европейските вносители на редки земни минерали да извършват цялостни проверки на своите доставчици.


Какви мерки взема ЕС

     През март 2020 г. Европейската комисия представи нов план за действия за кръговата икономика, който определя намаляването на отпадъците от електрическо и електронно оборудване като основен приоритет. В предложението изрично се очертават непосредствени цели като въвеждане на „правото на поправка“ и подобряване на възможностите за повторно използване на продукти, въвеждането на общо зарядно устройство и насърчаване на рециклирането на електроника.

- От края на 2024 г.  повечето мобилни електронни устройства ще се зареждат с единно устройство на базата на USB тип C.
- Европейската комисия представи през март 2023 г. предложение за насърчаване на поправката на стоки. То цели да направи поправката и ремонта на продукти по-лесни и по-евтини за потребителите.
- Европейският съюз е приел правила относно събирането, обработването и рециклирането на електрическо и електронно оборудване, за да се справи с нарастващото количество електронни отпадъци.
- През февруари 2023 г. ЕК представи предложение за актуализиране на директивата с цел изпълнение на решение на Съда на ЕС относно обхвата на отговорността на производителите на фотоволтаични панели.
- До 2026 г. Комисията следва да направи преглед на директивата и при необходимост да предложи допълнителни промени, основани на цялостна оценка на нейното въздействие върху обществото и околната среда.
- През февруари 2021 г. ЕП призова за допълнителни мерки за постигане на екологична устойчивост и въглеродна неутралност до 2050 г. Препоръките включват затягане на изискванията за рециклиране и обвързващи цели за използването на материали и потреблението към 2030 г. Депутатите също така искат да бъде удължен животът на електронните продукти, като се гарантира възможността за поправката им.

   Закон в защита на кредитополучателите   

     Кандидатстващите и длъжниците на кредити се сблъскват с множество проблеми и Асоциация Активни потребители отдавна ги следи отблизо, като прави коментари и дава съвети за защита правата на потребителите на банкови заеми. Две от последните ни публикации са свързани със законово изискуемата информация, която банките трябва да предоставят на потребителите на ипотечни кредити. С тях можете да се запознаете на сайта на асоциацията.

     До 13 март всички заинтересовани могат да дадат мнението си по въпросите по повод на проекта на Закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити (ЗЛОККК). С него се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2021/2167 относно лицата, обслужващи кредити и купувачите на кредити и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС (Директива (ЕС) 2021/2167/. Основната цел на Директивата е хармонизация на мерките и правилата за разрешаване на проблема с високите равнища на необслужвани кредити и предотвратяването на тяхното бъдещо натрупване.

Какво да очакваме

     Законопроектът съдържа три основни групи мерки:

1. Мерки за развитие на вторичния пазар на необслужвани кредити и въвеждане на лицензионен правен режим за лицата, извършващи дейност по обслужване на кредити.

2. Мерки за допълване и усъвършенстване на съществуващия нормативен режим за купувачите на кредити.

3. Мерки за адаптиране на съществуващата нормативна рамка в Закона за потребителския кредит ЗПК и ЗКНИП с изискванията на Директива (ЕС) 2021/2167, както и разширяване на компетенциите на Комисията за защита на потребителите.

Нови правила

     за необслужваните кредити въвеждат промени в Закона за потребителския кредит (ЗПК) и в Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП). Кредитната институция ще е длъжна да предоставя на потребителя своевременно и преди всяка промяна на условията на договора за кредит – ясен и изчерпателен списък на всички такива промени, на график за тяхното въвеждане и необходимите подробности, включително наименованието и адреса на националния орган, пред когото потребителят може да подаде жалба. В действащото национално законодателство не е предвиден правен режим за осъществяване на дейността по обслужване на кредити, което създава предпоставки задълженията на всеки гражданин да бъдат събирани практически от всеки субект у нас, без възможност за институционален контрол от страна на държавата. Тази липса на законова регламентация поражда сериозни рискове от накърняване на основни права и законни интереси на потребителите чрез различни способи, включително „търсене“ на вземания с изтекла давност и произтичащи от неравноправни клаузи или приложени нелоялни търговски практики.

     С предложените законодателни изменения кредиторите се задължават да прилагат мерки за преструктуриране в разумни граници, преди да открият процедура по реализиране на обезпечението. При избора на конкретни мерки, кредиторите трябва да вземат предвид индивидуалните обстоятелства на потребителя, неговите интереси и права и възможността му да погаси кредита, включително когато договорът за кредит е обезпечен с жилищен недвижим имот, който е основното жилище на потребителя. Мерките за преструктуриране могат да съдържат определени отстъпки за потребителя, като например пълно или частично рефинансиране на договор за кредит или промяна на съществуващите в него условия, включително, наред с другото, удължаване на срока му, промяна на вида на договора за кредит, отсрочване на плащането на цялата погасителна вноска или на част от нея за определен период, промяна на лихвения процент, предложение за гратисен период, частични плащания, конвертиране на валутата, частично опрощаване и консолидиране на дълга.

Законопроектът предвижда

     лицензионен режим за извършването на дейността по обслужване на вземания по необслужвани банкови кредити. С него се въвеждат минималните общоевропейски стандарти и изисквания към дейността, гарантиращи ефективното управление от страна на купувачите, които нямат опит в обслужването на кредити или не са запознати с националните специфики на съответния местен пазар. По този начин широк кръг международни компании за управление на активи, инвестиционни фондове и други, ще могат да навлязат на българския пазар на необслужвани кредити и да допринесат значително за намаляване на рисковете от натрупване на голям брой необслужвани кредити в балансите на банките, при наличието на установени предпазни механизми за гарантиране правата на кредитополучателите. В законопроекта е въведена правна възможност за физически и юридически лица, действащи в рамките на своята търговска дейност, да придобиват такива вземания.

   Да си припомним:   

Развод с телеком – проучването ни от 2021 година показва колко реално ни струва да прекратим договор с мобилен оператор. Три години по-късно то е все така актуално.

 „Активни потребители“ и в медиите 

Euronews - Богомил Николов: Глобите към мобилните оператори нямат ефект (euronewsbulgaria.com)

Индекс за цифрово овластяване на потребителите показва къде се позиционира България - Bloomberg (bloombergtv.bg)

Богомил Николов: Мобилните оператори са глобявани 68 пъти за нелоялни търговски практики, но без ефект ᐉ Новини - Tribune.bg

Крият ли информация банките за кредитите, които отпускат - Кредитиране - www.pariteni.bg

   Пазарът в цифри   

• Европейската комисия представи зимната си икономическа прогноза..
• За България се очаква реалният БВП да нарасне с 1,9% през 2024 г. и с 2,5% през 2025 г.
• В България годишната инфлация се очаква да се забави значително до 3,4% през 2024 г. и до 2,9% през 2025 г.
• По данни на НСИ годишната инфлация в България се забави рязко през януари 2024 г. до 3,8% от 4,7% месец по-рано. Това е най-ниската инфлация в нашата страна от август 2021 г. насам.
• Средногодишната инфлация за периода февруари 2023 г. - януари 2024 г. достигна 8,4% спрямо периода февруари 2022 г. - януари 2023 г.
• На месечна база инфлацията се повиши през януари с 0,5% спрямо предходния месец, когато нарасна с 0,3%.
• За месец най-голямо е увеличението на цените в потребителската група "жилища, вода, електроенергия, газ и други горива" (повишение с 2,2%), при хранителни продукти и безалкохолни напитки (с 1,0%), в образованието (с 0,8%), здравеопазването (с 0,6%), ресторанти и хотели (с 0,4%), разнообразни стоки и услуги (с 0,5%).
• Намаление е регистрирано при цените в групата "облекло и обувки" (спад с 3,5%) и в транспорта (понижение с 1,7%).

   Календар на потребителя   

От 17 февруари Актът за цифровите услуги (DSA) се прилага за всички онлайн платформи в ЕС. Целта е да се направи онлайн средата по-безопасна, по-справедлива и по-прозрачна. Всички платформи с потребители в ЕС, с изключение на малките предприятия и микропредприятията с по-малко от 50 души и годишен оборот под 10 милиона евро, трябва да прилагат специални мерки за:

• Борба с незаконното съдържание, стоки и услуги
• Защита на непълнолетните лица
• Предоставяне на потребителите на информация за рекламите
• Забрана на рекламите, насочени към потребители въз основа на чувствителни данни
• Предоставяне на изложение на мотивите на потребител, засегнат от всяко решение за модериране на съдържание
• Предоставяне на потребителите на достъп до механизъм за подаване на жалби за оспорване на решения за модериране на съдържание
• Публикуват доклад за своите процедури за модериране на съдържание най-малко веднъж годишно
• Предоставят на ползвателя ясни общи условия
• Определяне на звено за контакт за органите, както и за потребителите.

Българската Е-комерс Асоциация (БЕА) в партньорство с Френската федерация за електронна търговия и дистанционни продажби (Fevad) и компанията за проучвания Opinion Way започват проучване за перспективите на развитие на електронната търговия през 2024 г. Целта му е да измери общите настроения на вземащите решения, техния анализ на текущата икономическа ситуация и визията им за бъдещето. Инфлация, покупателна способност, цена на енергия и суровини, европейски избори, геополитическо напрежение, олимпийски игри... какви са последствията за развитието на компаниите за електронна търговия? Кои стратегически насоки трябва да се предпочитат? Какви инвестиции трябва да се ускорят или отложат? Това са част от насоките на проучването.

В разгара на Данъчната кампания 2024 г. гражданите могат да се възползват от електронните услуги на НАП и в специално обособени за това зони с безжична интернет връзка във всеки офис на приходната агенция. В тях са разположени компютри, свързани с безплатен WI-FI. Потребителите могат да използват и собствени устройства, които да свържат с безжичния интернет, за да влязат в сайта на НАП, Портала за електронни услуги на приходната агенция или в сайтовете на други институции и общини. Служители в офисите на НАП са на разположение да съдействат на всеки клиент, ако среща затруднение при работата си с Портала за е-услуги или има въпроси, свързани с деклариране и плащане на задължения, извършване на справки, проверка на здравноосигурителен статус и др.  Клиентите, които все още не са заявили и получили ПИК от НАП, ще могат да го направят на място в офиса, след което служител ще демонстрира възможностите, които персоналният код дава.