Начало

Вярно – невярно: Ще станем ли дигитални роби?

       В брой 27 на бюлетина ви запознахме с ширещите се из мрежата „предупреждения“, че ни се подготвя дигитално робство с предстоящата електронизация на обществени и лични услуги, с планираното въвеждане на еврото и неговата електронизация. На същата „заплаха“ са обърнали внимание и експертите от Factcheck.bg, която този път е породена от обявената смяна на настоящите лични карти в България с такива, които съдържат електронен чип с биометрични данни. Коментират се заплахите от мрежите: „Налагането на чипове в личните карти е тотално следене на всички нас“ и „Народа ще бъде поставен в дигитално робство без да бъде питан“. Ето какво показва анализът на експертите.

Какво се знае за новите лични карти?

      МВР уточнява, че няма да бъдат подменени всички лични карти наведнъж. В случай на изтичане на валидността на документа, новоиздаденият ще бъде с чип и биометрични данни по модела на международните паспорти. С биометричните данни в личните карти българските граждани ще могат по-лесно да преминават граничните пунктове – през обособените машини, които разчитат автоматично данните от документа при гранична проверка. Новите лични карти ще имат и допълнителна защита от фалшификация, като например метализирана снимка на гърба на документа. Очаква се заедно с издаването на новите лични карти, биометричните и други дигитализирани данни за гражданите да се добавят и в мобилно приложение. Целта е да се улесни използването на електронните услуги на държавната администрация. Обществената поръчка за проекта, която беше обявена още през 2018 година, е спечелена от германския консорциум „Mюлбауер Ай Ди Сървисиз“. Дружеството е изработвало лични документи за редица други държави, сред които Швейцария, Индонезия, Босна и Херцеговина и Грузия. От„Мюлбауер“ обясняват, че събирането на биометрични данни включва снимка на лицето, пръстов отпечатък, снимка на ириса на окото и подпис.

Какво представляват биометричните данни?

      Биометрични идентификатори представляват лични данни, получени в резултат на специфична техническа обработка, свързана с физическите, физиологичните или поведенческите характеристики на даден човек. Тази информация позволява лесното извършване на уникалната идентификация на това лице –  например изображения на лицето или данни за пръстови отпечатъци. Как скенерите разпознават човека от тази информация? Сканират се отличителни белези на лицето на съответния човек – например разстоянието между очите, носа, устата и ушите. Скенерът разпознава човека в голяма степен и по ириса на окото, информация за който се съдържа в биометричната снимка, която е направена при издаване на документа. Чипът, който ще бъде въведен и за личните карти е т.нар. чип за радиочестотна идентификация. На него има стандартната за документи информация – името, адреса, националността, пола на човека и кога изтича документът. Освен това на този чип има и дигитална версия на снимката на документа – така лицевото разпознаване на граничната проверка проверява идентичността на човека. Такива чипове вече има на задграничните паспорти в България. 

      Регламентът на Европейския съюз за биометричните данни за лични документи изрично пояснява, че биометричните характеристики в паспортите и документите за пътуване ще се използват само за проверка на автентичността на документа и на самоличността на притежателя. Човекът пък винаги има право да провери личните данни, които се съдържат в личния документ и, когато е уместно, да поиска поправка или изтриване. Събирането и съхраняването на биометрични данни се извършва изключително за целите на издаването на паспорти и документи за пътуване, пише в регламента.

Може ли да ви следят чрез чипа на личните документи? 

      Някои чипове за радиочестотна идентификация могат да бъдат разчетени от разстояние. Онези, които се поставят в личните документи обаче, могат да бъдат прочетени максимум на разстояние от 10 сантиметра. Всички тези чипове се изработват съгласно международния стандарт на Международната организация за стандартизация за личните документи ISO/IEC 14443, в който са заложени и правила за разчитането на чиповете. Чиповете за радиочестотна идентификация, използвани в лични документи, са „пасивни“, тоест данните на тях могат да бъдат разчетени, само когато са доближени до специален четец – какъвто е този на граничните проверки. Да се следи човек през електронния чип в личната му карта е практически невъзможно, тъй като от разстояние данните в този чип изобщо не могат да бъдат прочетени. 

Изводи:

• Чиповете в новите лични карти с биометрични данни не позволяват следене от разстояние; Никой няма да бъде принуден да смени валидния си личен документ, новите ще бъдат издавани само ако старият документ е изтекъл;
• Официален срок за въвеждането на новите документи все още няма;
• Биометричните данни при лични документи не са нещо ново – българските задгранични паспорти вече съдържат тези данни.

Научете повече на: Factcheck.bg