Начало

Производство на слънчева енергия от домакинствата

     Европейското законодателство от 2018 година насам подкрепя гражданите и им дава право да произвеждат, консумират, продават и съхраняват възобновяема енергия.

    Слънчевата енергия играе ключова роля в прехода към чиста енергия, като тя ще допринесе за намаляване на зависимостта на ЕС от изкопаемите горива. Тя е най-бързо развиващият се източник на енергия в ЕС като в същото време е евтина, чиста и гъвкава. Цената на слънчевата енергия е намаляла с 82% между 2010-2020 г., което я прави най-конкурентният източник на електроенергия в много части на ЕС.

    Страните са възприели различни модели на стимули в своите политики за възобновяема енергия през последните години. Ръстът на възобновяемата енергия през последните години е благодарение на подкрепяни от правителствата програми и схеми. Стимулите, които се прилагат за производство на соларна енергия от различните държави са разнообразни, например:

• Нисколихвени и дългосрочни заеми;
• Грантове и субсидии;
• Освобождаване от данъци и данъчни облекчения;
• Премиални гаранции - методът за продажба на произведената енергия на пазара и вземане на разликата между продажната цена и пазарната цена като премия. Може да се прилага и като гаранция с фиксирана премия. В тази система предварително определените фиксирани премии са фиксирани премии, давани на производителя, докато цената на продадената енергия достигне нивото на пазарната продажна цена;
• Net Metering - когато системата произвежда повече енергия, отколкото консумира потребителят, излишното производство се подава обратно в мрежата, а отдадената енергия се премахва от сметката на домакинството в края на месеца. Нетното измерване е достъпно в много европейски страни, включително Германия, Франция и Италия;
• FIT (Feed - In Tariff) - фиксирана цена на електроенергията (обикновено над пазарната), плащана на производителите на възобновяема енергия. Преференциалната цена се заплаща за единица (kWh) произведена и предадена в електрическата мрежа електроенергия. Това е излишната енергия, която не се използва от домакинството и се изпраща в мрежата. FIT обикновено включва дългосрочни договори от 15 до 20 години. FIT са често срещани в САЩ и по света, използвани най-вече в Германия и Япония;
• Данъчни кредити - тези кредити намаляват разходите за инсталиране на соларни системи, като позволяват на физически лица и фирми да поискат кредит върху своите данъци за част от разходите си за инсталация;
• Квотни системи - система, която изисква определена част от генерираната електрическа енергия да се доставя от възобновяеми източници.

    Освен горе изброените стимули, в Кипър например, уязвимите потребители получават помощи за изграждане на фотоволтаици при схема с нетно измерване. В същото време, в България уязвимите потребители получават директно средства за отопление от агенцията за социално подпомагане. Тези средства в районите от селски тип обикновено са изразходвани за закупуване на твърдо гориво.

    Стимулите в България за внедряване на ВЕИ в домакинствата са още в начален етап, като в началото на месец май 2023 година, България публикува първата си покана за предоставяне на грантове към домакинствата за внедряване на съоръжения за слънчева енергия.

    Целта беше да се увеличи използването на възобновяема енергия в крайното потребление в сектор домакинства, чрез предоставяне на финансиране за закупуване на слънчев инсталации за битово горещо водоснабдяване (ГБВ) и закупуване на фотоволтаични системи до 10 kWp, включително системи за съхранение на електрическа енергия.

Основни ограничения

    Развитието на собствено производство на слънчева енергия в България е ограничено от множество фактори. Ще се опитаме да посочим най-главните.

• Съществува само ограничена минимална финансова подкрепа за инсталиране на системи за възобновяема енергия като фотоволтаични системи:
• Липсата на системи за нетно измерване и фактът, че излишната енергия, генерирана от тези системи, се връща обратно в мрежата без каквато и да е компенсация, обезсърчава по-нататъшните инвестиции в инициативи за възобновяема енергия.
• Освен това липсват адекватни регулации за вземане на решения в общите имоти/многофамилни сгради.
• Енергийните общности все още не са популярни в България. Липсва дефиниция за самото понятие, нито за термина просюмер (произвеждащ потребител). Манталитетът на българите е доста индивидуалистичен, което може да е друга причина за слабото развитие на колективни инициативи.
• Друго предизвикателство е либерализацията на електроенергийния пазар и лошото състояние на топлофикационната система.
• Освен това, поради бюрократични пречки, като използването на сложен език и процедури, гражданите имат затруднения при достъпа до съществуващите мерки, което води до липса на доверие в правителството и хората не знаят за съществуващите програми за подкрепа.
• В България не са разработени адекватни дългосрочни мерки за борба с енергийната бедност.

Още информация по темата