Начало

ТЕСТ на сирене и краве масло от „Кошница с грижа“ (2026)

       Ниските цени в кошница с грижа са предпоставка за компрометиране на качеството.

Основни констатации и изводи

• Всички изследвани 6 марки краве масло отговарят на регулаторните изисквания и са годни за консумация;

• 1 марка сирене, от тестваните 12 на „Кошница с грижа“, съответства на изискванията за бяло саламурено сирене на БДС 15:2010, т.е. представлява продукт с най-високо качество;

• При 42% от анализираните сирена се отчита необявено високо водно съдържание над 60%, а 25% (3 от 12) с вода над 65% са неразрешени за консумация.

• При една марка сирене е отчетено екстремно ниско ниво на масленост, само 5% (индикация за използване сухо мляко).

• Некоректни производители и търговци очевидно се възползват от кампанията на правителството за злоупотреба с качеството под знамето на ниските цени. Контролният орган, Българска агенция по безопасност на храните, трябва ефективно да открива и предотвратява продажбата на негодни за консумация млечни продукти, при това широко рекламирани чрез инициативата „Кошница с грижа“.

Инициативата „Кошница с грижа“

       Националната инициатива „Кошница с грижа“ е съвместна кампания на българското правителство и големите търговски вериги. Тя стартира през юни 2026 г. с цел да овладее високите цени на хранителните стоки и инфлацията в страната. Ключовите факти за инициативата са три:

• Участващите търговски вериги се ангажират доброволно да намалят цените на избрани продукти с минимум 15% спрямо редовната им продажна цена.
• Мярката има хоризонт за прилагане от поне половин година.
• Всяка верига подбира поне 30 стоки от първа необходимост.

       Инициативата обхваща най-често купуваните стоки и базови храни: хляб и тестени изделия; мляко, сирене, кашкавал и яйца; месо и месни продукти; олио, бобови култури и пакетаж; сезонни плодове и зеленчуци, като някои търговци добавят също основни стоки за лична грижа и домакинството. Сред приоритетите на „Кошница с грижа“ е също стимулиране на българското производство чрез насърчаване включването на продукти от родни фермери и преработватели. Според министерство на земеделието и храните (МЗХ) инициативата има амбицията да се превърне в национален модел за прозрачно ценообразуване, ограничаване на спекулативни практики и изграждане на устойчиви механизми за подкрепа на потребителите и стабилност на пазара. Към инициативата досега доброволно са се присъединили 14 търговски вериги.

       Въпреки благородните си намерения, кампанията бе подложена на сериозен скептицизъм от множество браншови организации, производители, търговци и потребители. Председателят на камара „Плодове и зеленчуци“ съобщи, че фермери са притискани от веригите да намаляват своите изкупни цени с 15% или повече, като така търговците прехвърлят финансовата тежест върху най-слабото звено по веригата — българските земеделци. Потребители се оплакват, че в участващите вериги е  невъзможно да се открият всичките 30 задължителни продукта с логото на кампанията. Повечето купувачи остават скептични за реалния ефект върху месечния им бюджет. Много хора споделят, че 15-процентното намаление често се прилага за продукти, които са със сезонно ниска цена, или и без това са в честа промоция, или са от най-нискокачествения сегмент.

       Паралелно с инициативата на правителството избухна скандала с фалшиво немско краве масло продавано под името на известната марка „Deutsche Markenbutter“. Вместо от немската компания Arla Foods ментето без млечна мазнина е забърквано от фирмата „Галко“ в пловдивското село Желязна с използването на отпадъчни мазнини - свинска мас, палмово масло, кокосова, соева и слънчогледова мазнина. Схемата не е разкрита от Агенцията по храните, а след сигнал от българската фирма „Ростар БГ“, която е официалният вносител на истинското немско масло у нас. Потребители и икономисти веднага коментираха, че стремежът на държавата да наложи евтини продукти чрез кампании като „Кошница с грижа“ отваря врати за подобни евтини имитации. Заради натиска за ниски цени, някои по-малки вериги и магазини са заредили продукта, подведени от ниската му стойност. Когато с непазарни мерки се създава натиск за ниски цени у търговците, често се създава засилена мотивация за подмяна на храните с нискокачествени заместители, ако не и откровени ментета.

       Активни потребители вече 20 години тестват качеството и безопасността на хранителните продукти. Преди повече от 10 години ние разкрихме за първи път търговията с фалшиво краве масло в България. С настоящето проучване искаме да откликнем на обществените очаквания и да проверим дали качеството на млечните продукти част от кампанията „Кошница с грижа“ съответства на декларираната амбиция.

Изследването

       Настоящият тест на млечни продукти на Активни потребители е осми за последните 20 години. Всеки път публикуваме принципите по които са подбирани вида на храните и конкретните марки, на производител или търговец. За този тест са селектирани 12 марки бяло саламурено сирене и 6 краве масло. Те са закупени от 10 търговски вериги от София, Варна и Тервел. Всички придобити продукти са маркирани с логото на кампанията „Кошница с грижа“. На практика ние включихме в изследването всички сирена и масла които бяха с логото на кампанията, поне тези които успяхме да открием. Поради нарушения в правилата на етикиране при няколко марки не може да бъде достоверно идентифициран производителя или друга задължителна информация. Ценовият диапазон на „Кошница с грижа“ за сирената варира от 5 до 13 евро на килограм, а за маслата от 8,95 до 15,60. Закупените продукти бяха първоначално обработени от Активни потребители – снета е информацията от етикетите и касовите бонове, след това пробите се кодират и преопаковат за да се гарантира анонимността при тестовете, и накрая се изпращат в лабораторията извършител на физикохимичните изследвания. Бяха поръчани три отделни вида анализи, с които могат да се определят основни показатели за качеството на млечни продукти. Това проучване не включва микробиологична оценка на безопасността. В тестваните масла присъстват и някои масла с наименование „Deutsche Markenbutter“, което придоби широка известност около кризата с имитиращото производство в България. В случая те са част от „Кошница с грижа“.

Резултатите

Краве масло

       В проучването са тествани 6 марки краве масло. Резултатите са отразени в Таблицата.

       Трите показателя по които са анализирани са масленост, съдържание на вода, и наличие на немлечни мазнини, което е абсолютно забранено в ЕС. В нито една от пробите не бяха открити отклонения от международния стандарт, минимум 82% за мазнини и не повече от 16% за вода. Всички марки краве масло отговарят на регулаторните изисквания. Трудно обяснима е установената значителна разлика в цената на килограм, Ако при най-евтината марка „Белица“ стойността е 8,95 евро, то най-високата е също родно производство, но там цената е вече с 75% отгоре и стига 15,6 евро. Производителят на скъпото масло е мандрата в с. Киселово, област Варна, за която в миналото беше санкционирана за предлагане на фалшиво краве масло с добавки от вода и немлечни мазнини. Надяваме се, че сегашния резултат е следствие от корекция в политиката на компанията.

Бяло саламурено сирене

       Тествани са 12 проби от този продукт, а резултатите са отразени в Таблицата:

       На практика това са всички марки с логото на „Кошница с грижа“ открити от нас в търговската мрежа в края на юли. Всички сирена са изготвени според етикетите от прясно краве мляко, като единствено сиренето Чех е с измерена много ниска масленост, което е индикация за използване на сухо мляко. Няма етикетирани ограничения, например „имитиращ продукт“ или „с повишено водно съдържание“. При три марки - Булгарче, Саяна и Габрово кодирани с номера 9 – 11 са установени пропуски в етикетите.

Българче - Няма име, рег. номер на производител и срок на годност	Саяна (BulMag; На касовата бележка е обозначено Саяна) - Няма име, рег. номер на производител и срок на годност;	Габрово - Няма срок на годност

       Хроматографският анализ не открива при нито една проба добавяне на немлечни мазнини и това показва, че сирената са произведени от краве мляко. С изключение на една проба не се установяват значителни отклонения в маслеността на пробите. Единствено при сиренето Чех е установена масленост от 5%, което е крайно ниско и не съответства на измереното сухо вещество. Най-логичното обяснение на този резултат е използването от производителя на евтино обезмаслено сухо мляко, най-нискокачествената суровина за изработка на сирене.

       Измерването на водното съдържание установява стойности в диапазона 48,5% до 71,3%. Най-ниският резултат означава най-добро качество, съответстващ на изискванията на БДС 15:2010 за бяло саламурено сирене и в тази категория се установява само един продукт (Димитър Маджаров) от 12 общо. Други шест марки се класират в диапазона от 54 до 60% вода, което означава по-ниско, но регулаторно приемливо качество на сирената. Две сирена, Лесидрен и Пастир, са с измерена вода 60 – 65%. Те са класически пример, наричан в бранша „бързозрейки“, т.е. когато продукта вместо да зрее 45 дена се пуска почти веднага в търговската мрежа. За риска от консумация на подобни продукти Активни потребители са писали многократно и можете да се запознаете в карето в края на текста. Съгласно Наредбата за млечните продукти двете марки трябва да имат на етикета задължително надпис „с повишено водно съдържание“, което не е изпълнено и представлява директно нарушение на законодателството. В три продукта се установява водно съдържание над 65%, като най-много (71,3%) е водата в продукт произведен от компанията „Чех Йосиф Новосад ООД“ и продаван във веригата Кауфланд. Както се вижда от нашата справка (виж. Таблицата по-долу), подобни храни са забранени за консумация, защото тяхната консумация е риск за здравето на потребителите.

Таблица: Сравнение на изискванията за етикетиране спрямо водното съдържание на сирената

       Анализът на цените не показва строга зависимост цена – качество. Три от четирите продукта със себестойност под 6 евро/килограм имат вода над 65%. Това са марки които не са годни за консумация. От друга страна другите 2 марки от тази категория, т.е. над 60% вода, са с цена от над 10 евро/килограм. Парадоксът е че на една цена от около 13 евро/кг се продават сирене с качество на БДС стандарт (Д. Маджаров) и доказана бързозрейка (Пастир, Вакум МП ООД).

Мрачна история

       Българската национална асоциация „Активни потребители“ следи качеството на млечните продукти от 2005 г. Тогава все още не беше публикуван действащия БДС стандарт за млечните продукти, но анализите показаха, че проблемите с качеството са малко.  Без да се връщаме много назад напомняме, че мащабните проблеми стартираха след 2010 година, когато много производители започнаха да влагат в сиренето хидрогенирани немлечни, основно растителни, мазнини. При тест на Активни потребители от 2020 година беше изследвано водното съдържание на евтини (под 9 лв./кг.) брандове сирене. Резултатът беше потресващ. При 26, от 30 марки, се установи водно съдържание от над 60%, при норма от 54%, установена с БДС, а при 16 марки водата надхвърляше 70%. Лабораторният тест от есента на 2022 г. показа, че 73% от сирената в търговската мрежа са оводнени (вода над 60%), а 25% са свръховоднени (вода над 70%). При евтините сирена (под 14 лв./кг) делът на оводнените продукти достига 85%. Тестът от 2024 година установи умерено подобрение при най-грубите фалшификации. Общият дял на сирената с над 60% вода спада леко до 58%. Свръховоднените ментета с над 70% вода намаляват рязко от 25% (през 2022 г.) до едва 5,6% през 2024 (само 2 марки).

       Настоящият тест е различен защото подборът на пробите е направен не от Активни потребители, а от търговските вериги, които сами са селектирали марките за техните „Кошници с грижа“ и носят отговорност за качеството. Резултатите от нашето проучване показват, че 42% от пробите сирене (5 от 12) имат необявено високо водно съдържание над 60%, а включително при 25% (3 от 12) са негодни за консумация – тези с вода над 65%. Дялът на оводнените продукти (над 60%) е по-нисък от последните два теста на Активни потребители, тези от 2022 и 2024, когато беше съответно 73% и 58 %. Разбира се тези цифри не могат да бъдат сравнявани директно защото тогава подборът на марките сирене беше направен от Активни потребители въз основа на преценката на риска.