• Начало     |
  • English     
  • Login with Facebook
  • |    Забравена парола?
  • |    Регистрация

Начало

Начало

 

Пазарска кошница: 0 неща Плащане

  • Евро
    • Всичко за еврото
    • Всичко за еврото (част 2)
    • Всичко за еврото (част 3)
    • Напред към еврото!
    • Цифрово евро VS плащания в брой
    • За еврото накратко
    • Истината за референдума за еврозоната
    • С вашите въпроси за еврото (част 4)
    • Митове и факти за еврото в България
    • Кой отново плаши с приемането на еврото
    • Еврото: Права и защита на потребителите
    • Откъде да получа информация?
    • Кога и как ще плащаме за стоките и услугите?
    • С вашите въпроси за еврото (част 5)
    • Цифровото евро – помощник или „дигитално робство“?
    • За парите в личния портфейл и в държавата
    • Рекордна подкрепа за еврото
    • Фантом ли е спекулата?
    • Кога да сменим левовете в евро
    • Двойното обозначаване на цените- част 1
    • Kакво се случва с небанковите финансови услуги?
    • Конкуренция в действие - турската платформа за сравнение на цени
    • Двойното обозначаване при банки и финансови институции
    • Двойното обозначаване на цените- част 2
    • Какво трябва да знаем за прехода към новата валута?
  • Храни
    • Кисело мляко
    • Месни продукти
    • Кашкавал
    • Краве масло
    • Напитки
    • Сирене
    • Мед
    • Хляб
    • Плодове и зеленчуци
    • Други
  • Здраве и козметика
    • Лекарства
    • Вода за уста
    • Слънчева защита
    • Тютюнопушене
    • Козметика
    • Здравно осигуряване
    • Други
    • Други
    • Колективните искове в полза на потребителите.
    • Генеричните лекарства: как да спестим пари в аптеката
    • Антибиотици и здраве
    • Край на неетичното промотиране на лекарства
    • Играчка под елхата
    • Внимание! Как малките батерии могат да станат опасни за децата
  • Финанси
    • Банки
    • Други
  • Деца
    • Храни
    • Интернет
    • Столчета за кола
    • Дрехи
    • Играчки
    • Други
    • Детски колички
  • Домакинство
    • Климатици
    • Батерии
    • Парфюми
    • Облекла и обувки
    • Прахосмукачки
    • Бяла техника
    • Ютии
    • Други
  • Техника
    • Фотоапарати
    • Телевизори
    • Медиа плейъри
    • Мобилни телефони
    • Принтери
    • Монитори
    • Компютри
    • Видеокамери
    • Електронни книги
    • Други
  • Услуги
    • Транспорт
    • Спорт и отдих
    • Комуникации
    • Интернет
    • Реклами
    • Кампании
    • Топлоснабдяване
    • Електроенергия
    • Телевизия
    • Водоснабдяване
    • ПРОУЧВАНЕ Социалната отговорност на супермаркетите (2014)
  • Еко
    • Статии
  • Други

    • COVID 19
    • Коментар
    • Статии
    • Пазаруване в Сърбия
    • Лични данни
    • Актуално
    • Бюлетин 2016-2024
    • Бюлетин 2025

  • Седмичен бюлетин брой 1 (525)
  • Седмичен бюлетин брой 2 (526)
  • Седмичен бюлетин брой 3 (527)
  • Седмичен бюлетин брой 4 (528)
  • Седмичен бюлетин брой 5 (529)
  • Седмичен бюлетин брой 6 (530)
  • Седмичен бюлетин брой 7 (531)
  • Седмичен бюлетин брой 8 (532)
  • Седмичен бюлетин брой 9 (535)
  • Седмичен бюлетин брой 10 (536)
  • Седмичен бюлетин брой 11 (537)
  • Седмичен бюлетин брой 12 (538)
  • Седмичен бюлетин брой 13 (539)
  • Седмичен бюлетин брой 14 (540)
  • Седмичен бюлетин брой 15 (541)
  • Седмичен бюлетин брой 16 (542)
  • Седмичен бюлетин брой 17 (543)
  • Седмичен бюлетин брой 18 (544)
  • Седмичен бюлетин брой 19 (545)
  • Седмичен бюлетин брой 20 (546)
  • Седмичен бюлетин брой 21 (547)
  • Седмичн бюлетин брой 22 (548)
  • Седмичен бюлетин брой 23 (549)
  • Седмичен бюлетин брой 24 (550)
  • Седмичен бюлетин брой 25 (551)
  • Седмичен бюлетин брой 26 (552)
  • Седмичен бюлетин брой 27 (553)
  • Седмичен бюлетин брой 28 (554)
  • Седмичен бюлетин брой 29 (555)
  • Седмичен бюлетин брой 30 (556)
  • Седмичен бюлетин брой 31 (557)
  • Седмичен бюлетин брой 32 (558)
  • Седмичен бюлетин брой 33 (559)
  • Седмичен бюлетин брой 34 (560)
  • Седмичен бюлетин брой 35 (561)
  • Седмичен бюлетин брой 36 (562)
  • Седмичен бюлетин брой 37 (563)
  • Седмичен бюлетин брой 38 (564)
  • Седмичен бюлетин брой 39 (565)
  • Седмичен бюлетин брой 40 (566)
  • Седмичен бюлетин брой 41 (567)
  • Седмичен бюлетин брой 42 (568)
  • Седмичен бюлетин брой 43 (569)

Дарение

Подкрепете Асоциация Активни Потребители чрез дарение през платежната система PayPal

Дарете

Анкета

Откъде предпочитате да вземете пари назаем?

Семейство и приятели
Потребителски кредит от банка
Кредитна карта
Фирма за бърз кредит

Гласувай

Начало > Други > Бюлетин 2025 > Седмичен бюлетин брой 43 (569)

Още по темата:

Кои съставки в парфюмите причиняват алергии?
ТЕСТ Спирали за очи (2012)
Има ли безвредна козметика?

Кампания

Седмичен бюлетин брой 43 (569)

Публикуван на: 24/10/2025
Tweet
photo

   Вашите права: Отървете се от досадните оферти за бързи кредити       

      Натрапчивите оферти за бързи кредити могат да бъдат ограничени по силата на законовото ни право. Какво трябва да знаем?

      Много потребители се оплакват, че след като веднъж са ползвали бърз кредит, фирми кредитори системно ги бомбардират с оферти за нови кредити. Един ден ще е имейл, на другия обаждане по телефона, а на третия - съобщение във Вайбър. Обажданията са толкова чести и досадни, че все повече хора ни питат как могат да се отърват от това. Всъщност е доста лесно, защото имаме правото да бъдем забравени по Закона за защита на личните данни и Общия регламент за защита на личните данни, който действа директно на територията на България.

Прочетете цялата статия

 

   Ново! Парите – незабавно!   

     На 9 октомври влязоха в сила новите правила на ЕС за незабавните плащания в страните от еврозоната, към които трябва да се присъедини и България. Преводите в евро ще стават за секунди и ще се осъществяват денонощно, в делнични и почивни дни. От януари тази година доставчиците на платежни услуги в еврозоната са задължени да предлагат на своите клиенти възможност да получават незабавни плащания в евро. Сега те са задължени да предлагат на своите клиенти услугата за изпращане на незабавни плащания в евро, като добавят проверка на получателя (VoP). Това прави незабавните плащания по-широко достъпни и по-безопасни. ЕК изразява очакване промяната да даде тласък на европейската икономика и донесе големи ползи, тъй като преводите в евро вече няма да отнемат дни и това няма да струва по-скъпо. Банките и другите доставчици на платежни услуги не трябва да налагат по-високи такси за незабавно плащане от тези за обичаен кредитен превод. Преди да се извърши плащане, доставчиците трябва безплатно да проверят дали името на получателя съответства на предоставения IBAN. От януари 2027 г. доставчиците на платежни услуги извън еврозоната ще трябва също да позволяват на своите клиенти да изпращат и получават незабавни плащания в евро, като проверяват получателя.

 

Какво представляват незабавните плащания?

     Живеем в свят, в който съобщенията достигат до нас мигновено, и въпреки това може да отнеме до цял работен ден, за да бъде завършено електронно плащане в ЕС. А ако наредим електронно плащане през почивни или празнични дни, възможно е то изобщо да не се отправи към получателя до следващия работен ден. При незабавните плащания прехвърлените пари стават достъпни на сметката на получателя само след няколко секунди – 24 часа в денонощието, 365 дни в годината. Европейските доставчици на платежни услуги се споразумяха за общ набор от правила и стандарти за извършване на незабавни плащания – Схемата за незабавен SEPA кредитен превод. SEPA означава Single Euro Payments Area – единна зона за плащания в евро. Каква е целта на SEPA? Всеки да може да извършва плащания в евро до всекиго, навсякъде в Европа, също толкова лесно, сигурно и ефикасно, както и в собствената си държава – било то чрез директен дебит, карта или (незабавен) кредитен превод.

     Макар че използването на незабавни плащания непрекъснато нараства, не всеки в Европа има еднакъв достъп до такава услуга. Това се променя с Регламента за незабавните плащания. Според този законодателен акт таксите за незабавни плащания не бива да надвишават вече прилаганите за обикновените кредитни преводи със същите характеристики и същия канал на изпращане. Изискванията са въведени с цел да се гарантира всеобща достъпност на незабавните плащания за потребителите и бизнеса.

 

Какви са ползите от незабавните плащания?

     Чрез незабавните плащания можете да изпращате и да получавате електронни плащания в евро навсякъде и по всяко време. В някои държави вече е възможно да изпращате незабавни плащания чрез мобилния си телефон. Що се отнася до бързината и удобството, това е подобно на използването на пари в брой. Така, ако излезете с приятели и поделите сметката за вечерята, или ако заемете на някого от тях пари за вечерта, всичко става бързо и лесно. Повечето такива услуги обаче функционират само на национално ниво и не могат да се използват за плащания към потребители в други държави.

     Незабавните плащания създават платформа за по-нататъшни иновации от страна на доставчиците на платежни услуги и на бизнеса и осигуряват по-добра оперативна ефикасност. Те улесняват създаването на допълнителни варианти за цифрови плащания и допълнителни функционалности, подобрявайки удобството за потребителите и внасяйки повече конкуренция в сектора на плащанията.

     За да бъде по-лесно за доставчиците на платежни услуги да предлагат незабавни плащания, ЕЦБ разработи нова услуга, която им дава възможност да извършват незабавно сетълмента на плащанията – сигурно и по всяко време на денонощието. Услугата TARGET сетълмент на незабавни плащания (TIPS) е въведена през ноември 2018 г. Тя позволява на доставчиците на платежни услуги да обработват незабавните плащания, извършвани от клиентите им, към който и да е получател, навсякъде в Европа.

 

   С вашите въпроси за еврото: Истината за Хърватия   

     Покрай съпротивлението и протестите срещу приемането на европейската валута в България се наслушахме на какви ли не страхотии за поражението й върху живота на хората в Хърватия, която влезе в еврозоната последна – през 2023 г. Поскъпване в пъти! Сриване на доходите! Неконтролирана инфлация! Загуба на суверенитет! Направо да ги ожалиш хърватите!  

 

И все пак, каква е истината?  

     Разкрива я управителят на Хърватската национална банка Борис Вуйчич в интервю за БТА. Най-краткият му отговор е: Хърватия получи това, което очакваше, от приемането на еврото.

     На първо място, посочва Б. Вуйчич, бе отстранен рискът, произтичащ от промени във валутните курсове. Преминаването към еврото в крайна сметка допринесе за повишаване на кредитния рейтинг на страната, а това на свой ред намали разходите по обслужването на дълга й. Друга голяма полза е премахването на разходите за превалутиране при трансакции с търговските партньори на страната, повечето от които са членки на еврозоната. Не на последно място, туризмът също печели от въвеждането на единната валута, засилвайки привлекателността на Хърватия за туристи от страни от еврозоната и облекчавайки бизнеса. 

 

Инфлационен ефект

     Преминаването към еврото има известен инфлационен ефект, но той е много слаб – според изследвания на Хърватската национална банка, Евростат и Европейската централна банка то ускорява инфлацията с 0,2 до 0,4 процентни пункта. В случая на Хърватия обаче влизането в еврозоната съвпада по време с период на цялостно висока инфлация – страната се присъединява към валутния съюз на 1 януари 2023 г., а максимумът на инфлацията е през ноември 2022 година. След това инфлационният темп непрекъснато се забавя. Отчитаното напоследък ново повишение се дължи на фактор, който няма нищо общо с еврото – дължи се на силното вътрешно търсене, породено от това, че темпът на икономически растеж на Хърватия е 3-4 пъти над този на еврозоната, много по-бързо растат също така заплатите и се увеличават работните места, обяснява управителят на централната банка. 

     Периодът на висока инфлация има и положителен ефект – допринася за намаляване на държавния дълг на страната. Само за последните четири години държавният дълг се е свил от 87 на 57 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) или с 30 процентни пункта.

Инфлацията увеличава приходите, а същевременно не всички разходи са индексирани според инфлацията, което означава, че не нарастват със същия темп. Най-важният фактор обаче е бързият икономически растеж.

     "Успяхме да постигнем висок растеж след ковид пандемията, също като много други, но успяхме и да го запазим. Това определено помага да се намали равнището на държавния дълг спрямо БВП. Много е трудно това да бъде постигнато, ако имате слаб растеж. Така доказахме, че подобно намаляване на дълга е възможно, сега остава да поддържаме ниво под 60 процента от БВП и бюджетен дефицит под 3 процента“. 

 

Подготовката за прехода

     За Хърватия преходът от национална валута към евро в голяма степен е гладък благодарение най-вече на добрата подготовка. Много е важно, напомня Б. Вуйчич, финансовите институции, бизнесът и гражданите да са подготвени за промяната. В очакване на новата валута Хърватската национална банка раздава 900 000 стартови пакета с евромонети, банките успяват да заредят в евро две трети от банкоматите още от 1 януари, веднага към евро преминават и плащанията с банкови карти. Именно подготовката е основното предизвикателство. Вече в еврозоната, Хърватия получава място в процеса на вземане на решения на ниво Европейска централна банка.

     Изводът на хърватския гуверньор е: "Приемането на еврото е добро решение. Ние спечелихме от него, вие също ще спечелите. Сега остава само да се подготвите за 1 януари, така че всичко да премине гладко. Сигурен съм, че България може да се справи много добре". 

 

Какво казва официалната статистика 

  • Анализ на ЕЦБ показва, че в Хърватия цените на около 65% от продуктите не са се променили след преминаването към еврото. Цените на 25% от стоките намаляват, а само при около 10% се увеличават. Това води до финалната оценка, че смяната на куна с евро не е повлияла на инфлацията в страната.  
  • В Хърватия 76% от анкетираните граждани признават положителното въздействие на еврото, като се акцентира върху ръста на чуждестранни инвестиции поради сигурната и стабилна валута.
  • През миналата година ръстът на хърватската икономика е сред най-големите в ЕС с 3,8%.
  • Безработицата в Хърватия достига най-ниските си нива откакто се води статистика през 1996 г.
  • Най-важното може би е, че заплатите са се увеличили с 30% след смяната на куната с еврото.
  • Националната банка изчислява, че страната спестява около 160 милиона евро годишно само от такси за превалутиране и трансакции.
  • Брутна минимална заплата (2025): 1115 евро. Нетна минимална заплата (2025): Около 892 евро (след данъци и осигуровки).

 

И малко от нас

     Както много от държавните институции, асоциация Активни потребители се включва активно в подготовката за еврозоната, като организира и участва в срещи с потребителите от цялата страна. Истината е, че подготовката започва в по-трудна ситуация. Дезинформацията си каза отчасти думата. През първата половина на тази година, докато подкрепата на европейските граждани за еврото е 73%, у нас в същото време е 43%. През следващите месеци се увеличава докъм 50%. Българите се нареждат сред най-големите евроскептици по отношение на общата валута в ЕС, сочи проучване на Евробарометър.  

     Но защо сега, след като могат да научат истините за еврото и да зададат всички свои тревожни въпроси, българските потребители отново не са активни? Единици са тези, които откликват на поканите на МФ, БНБ, НАП, КЗК, КЗП, Активни потребители и други организации, които са дошли „на крака“ при тях, за да им обяснят какво предстои и как да се подготвят, за да бъде преходът плавен и успешен за всички. И най-вече – без загуби за самите потребители. Решението е – да проявят активност, докато е време. 

 

   „Активни потребители“ и в медиите    

Изследване на СУ и "Активни потребили": Висока концентрация на бактерии в топлата вода: Какво следва?

Бактерии в топлата вода? - изследване проверява има ли опасност за потребителите - По света и у нас 

Богомил Николов: Не е нормално цените на брашното, олиото и мляко

КЗК, КЗП, КРС и „Активни потребители“ обединяват усилия за защита на потребителите по време на „Черен петък“

 

   Пазарът в цифри     

  • Месечната инфлация през септември е -0.8%, а годишната инфлация е 5.6%.
  • Инфлацията е измерена чрез ИПЦ, като месечната инфлация се отнася за септември 2025 г. спрямо предходния месец, а годишната инфлация е за септември 2025 г. спрямо същия месец на предходната година.
  • През септември 2025 г. спрямо предходния месец е регистрирано намаление на цените в групите: „Развлечения и култура“ (-9.9%), „Ресторанти и хотели“ (-0.9%) и „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ (-0.1%).
  • Най-голямо е увеличението в групите „Образование“ (4.5%) и „Облекло и обувки“ (1.0%).

 

   Календар на потребителя   

На 24 октомври Европейският потребителски център България и Българската търговско-промишлена палата организират онлайн семинар „Предизвикателствата пред онлайн магазините“ за търговци, които желаят да оперират онлайн.

До 31 октомври продължава кампанията на Асоциация „Активни потребители“ за покупка на качествени и енергийно ефективни климатици с до 370 лв. договорена отстъпка и включен монтаж. Всички модели, част от кампанията, са получили висока оценка в независими лабораторни тестове, извършени от международни специалисти. Всеки може да се включи  чрез безплатна и необвързваща с покупка регистрация на уебсайта на кампанията.

От 1 ноември БНБ започва първоначалното зареждане на търговските банки с евробанкноти и монети. Това предвижда специална Наредба № 46 на БНБ за реда и условията за първоначално зареждане и подзареждане с евробанкноти и евромонети. След като банките бъдат заредени с новата валута, ще започне и снабдяването на търговците с необходимите стартови количества. За това снабдяване с новата валута търговците не дължат такси на банките. На практика това може да започне още през ноември, като за целта фирмите ще трябва да сключат договори с обслужващата ги банка. Банките имат ангажимента да заредят своите банкомати, така че от 1 януари 2026 г. при теглене на пари в брой да се разпространяват единствено евробанкноти. БНБ вече разполага с необходимите количества евробанкноти, които се съхраняват в нейните трезори.

КЗП прие решение за налагане на санкции на търговци, които не изпълняват задължението си по Закона за въвеждане на еврото да публикуват на своите интернет страници цените на стоките или да ги предоставят на КЗП чрез портала „Колко струва“. Размерът на всяка една от санкциите  е 30 000 лева – над предвидения в закона минимум от 10 000 лв., но под максимума от 100 000 лв., като е съобразена тежестта на нарушенията и общественият интерес. Комисията е категорична, че задължението за ежедневното подаване на данни за цените е в сила от 11 август 2025 г., и напомня, че проверки продължават, а санкциите ще се прилагат последователно. Наложените мерки не са самоцел, а целят прозрачност на пазара и защита на правото на потребителите да бъдат информирани за актуалните цени на стоките. КЗП призовава всички търговци, които все още не са изпълнили законовите си задължения, незабавно да предприемат действия за предоставяне на информацията, тъй като неизпълнението подлежи на строги санкции.

ЕК обяви две инициативи – Стратегия за финансова грамотност и препоръка относно спестовно-инвестиционните сметки — инструмент, който има за цел да направи инвестициите по-прости и по-достъпни за всички. Европейските потребители имат едни от най-големите спестявания в света, но те често не извличат максимална полза от тях. Ключов елемент от финансовата независимост е възможността гражданите да управляват по-добре спестяванията си и да натрупват богатство с течение на времето, включително чрез инвестиции в капиталовите пазари. Стратегията за финансова грамотност цели да повиши осведомеността на гражданите за това как по-добре да планират и използват спестяванията си и как да разбират инвестиционните рискове и възможности. Комисията ще започне общоевропейска кампания за финансова грамотност и насърчава държавите членки също да финансират подобни инициативи за осведомяване на обществеността, използвайки наличните европейски инструменти. Освен от познания, гражданите се нуждаят и от прости и достъпни възможности за инвестиции. В този смисъл обявеният пакет включва и план за спестовно-инвестиционните сметки под формата на препоръка. Комисията препоръчва на държавите членки да въведат спестовно-инвестиционни сметки там, където те все още не са налични.

Спестовно-инвестиционните сметки предоставят възможност за по-висока възвръщаемост на спестяванията, отколкото ако те останат в банкови депозити, като същевременно гражданите запазват контрол върху финансовите продукти и икономическите сектори, в които те избират да инвестират. Като прехвърлят част от спестяванията си в по-продуктивни инвестиции, потребителите могат да допринесат за финансирането на предприятията, стимулиране на икономическия растеж и създаването на работни места в Европа – което е сред целите на Съюза за спестяванията и инвестициите.

Европейската комисия оповести четвъртия преглед на изпълнението на политиките в областта на околната среда. Прегледът разглежда прилагането на законодателството в държавите членки и в ЕС като цяло и цели да повиши осведомеността на обществото за европейските правила в тази област. Разходите  поради замърсяването на въздуха и водите, влошаването на състоянието на природата и отпадъците, се оценяват на 180 милиарда евро годишно за ЕС. Това е приблизително 1% от брутния вътрешен продукт на ЕС. В доклада за България се посочва, че въпреки факта, че българското законодателство точно отразява екологичните изисквания на ЕС, прилагането му на място остава предизвикателство. Въпреки напредъка в приемането и прилагането на мерки за справяне със замърсяването на въздуха, все още има основания за безпокойство в някои части на територията със значителен брой смъртни случаи, свързани със замърсяването, и хора, живеещи в градовете, изложени на фини прахови частици. Няма напредък по принципа „замърсителят плаща“ от 2017, 2019 и 2022 г. насам. България продължава да отлага прилагането на по-справедливо изчисляване на таксите за събиране на отпадъци, въпреки че е приела необходимото правно основание преди няколко години. Въпреки известен напредък, постигнат през последните години в управлението на битовите отпадъци, все още има някои проблеми, които трябва да бъдат решени. Изгарянето на битови отпадъци представлява 3% от общо генерираните битови отпадъци, които са били изгорени през 2022 г. България все още разчита силно на депонирането, въпреки че процентът на депониране е намалял значително през последните 10 години.

Tweet
Активни потребители е член на BEUC Consumers International ICRT ANEC
RSS Активни Потребители във Facebook Активни Потребители в Twitter Активни Потребители в YouTube Активни Потребители във Vbox7

Aktivnipotrebiteli.bg:

  • Институции |
  • Нашите услуги |
  • Абонамент

За Активни потребители:

  • За нас |
  • Проекти |
  • Мисия |
  • Отчети |
  • Съобщения за пресата |
  • Издания |
  • Правила за ползване |
  • Карта на сайта

Абонирайте се за безплатния
бюлетин на Активни потребители.

Абонирай

AzonMedia