Начало

Седмичен бюлетин брой 45 (571)

  С вашите въпроси за еврото: Право на основна банкова сметка   

      В месеците преди въвеждането на еврото потребителите могат да депозират възможно най-много левови банкноти и монети в банкови сметки, където ще бъдат автоматично превалутирани на 1 януари 2026, след което безкасовите плащания ще се извършват само в евро.

Прочетете цялата статия

   Актуално: Новият Закон за несъстоятелността на физическите лица   

     Кредитирането на населението у нас расте с бързи темпове. Покрай бум-а на покупката на жилища и луксозни автомобили, провокиран от приемането на еврото, през бързите кредити, които стават все по-агресивни, до младежите, които теглят „лесни“ заеми за пътувания, телефони и купони и т.н.

• По данни на НСИ кредитите на Домакинства и НТООД са за 53.675 млрд. лв. (24.4% от БВП) в края на септември 2025 година.
• Спрямо същия месец на 2024 г. те се увеличават с 20.9% (20.8% годишно повишение през август 2025 година).
• В края на септември жилищните кредити са 30.800 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 27.6% (27.4% годишно увеличение през август 2025 година).
• Потребителските кредити възлизат на 20.941 млрд. лв. и се увеличават с 13.5% спрямо септември 2024 г. (13.6% годишно повишение през август 2025 година).

• С над 30 на сто нарастват лошите бързи заеми за година, показват данните на БНБ.
• Към края на юни 2025 г. размерът на необслужваните кредити е 526.8 млн. лева.
• Те нарастват с 30.3% (122.6 млн. лв.) в сравнение с края на юни 2024 г., а намаляват с 3.9% (21.2 млн. лв.) спрямо края на март 2025 година. 
• Бързите кредити, взети от граждани, нарастват на годишна база с 19.1% (780.8 млн. лв.) до 4.875 млрд. лева. Спрямо края на март 2025 г. те се увеличават с 4.3% (200.9 млн. лв.). 

     В същото време, според европейската статистика, страната ни е на второ място сред страните в Европейския съюз след Румъния по дял на хората, които живеят в тежки материални и социални лишения - малко над 16,5%.

     Това са все фактори, които поставят българските граждани в риск от непосилна задлъжнялост. Следващата стъпка е неплатежеспособността. А за да бъде запазена финансовата стабилност на всяка държава, от изключително значение е наличието на ефективна и добре уредена система на несъстоятелността на юридическите и физическите лица.

Спасението

     В брой 54 на „Държавен вестник“ от 4 юли 2025 г. е обнародван Законът за несъстоятелността на физическите лица, подготвян и очакван от много години. С него се въвежда възможността да бъде сложен край на спиралата на вечния дълг и физическите лица да могат да се ползват от института на несъстоятелността, подобно на уредената за търговците несъстоятелност в Търговския закон. Кой и как може да се възползва от него, съветват юристите.

Кой и къде може да подаде молба?

     Молбата може да бъде подадена само от физическо лице. Несъстоятелността на търговците е уредена от друг закон – Търговския закон, и за нея се прилага съвсем различен ред.

     Молби ще могат да се подават най–рано през април 2026 година. С приемането на закона е даден срок от девет месеца, в който да се създаде специален регистър за несъстоятелността на физическите лица.

     Компетентен да разглежда тези производства е районният съд по настоящ адрес на длъжника. По тази причина не се очаква производствата да генерират затруднения или непредвидени разходи за път. Съдът ще разгледа молбата и ако тя е основателна, ще открие производство по несъстоятелност.

     Законът предвижда възможността за откриване на производство по несъстоятелност да бъде използвана само веднъж.

Кога дълговете ми ме правят неплатежоспособен?

     Законът изисква в продължение на период от 12 месеца длъжникът да не е в състояние да изпълни изцяло или частично задължения на стойност над 10 минимални работни заплати. През 2025 година 10 минимални работни заплати са 10770 лева. Тези задължения не е задължително да бъдат натрупан дълг по един конкретен договор. Ще се приемат молби и когато сумата от 10 минимални заплати е общ дълг по повече от един договор.

     Всеки може да подаде молба, но не всяка молба ще бъде разгледана. Законът не цели да се спрат плащанията по договори за кредит, а дава възможност на изпадналите в затруднение да намерят път към покриване на задълженията си. Затова и има изисквания за добросъвестност:

     Полагане на труд. От производството по несъстоятелност не могат да се ползват лица, които могат да работят, но не го правят за повече от 12 месеца. Законът не изисква единствено трудов договор, но ако не е налице трудов договор, е необходимо да е извършвана друга дейност, официален източник на доходи.

     Сключване на договори. Преди подаване на молбата човек трябва внимателно да провери какви договори е сключвал. Договори за заем, покупка на стоки или други договори, по които се дължи плащане, които са явно несъразмерни с дохода и които не са предназначени за задоволяване на основни жизнени потребности ще лишат човек от възможността да се ползва от това производство. Дарения на имущество, договори по които даденото е на стойност значително повече отколкото от полученото, както и учредяване на ипотека или залог за чуждо задължение, също лишават човек от възможността да подаде молба.

     Спазване на закона. Молби не следва да подават лица, осъждани с влязла сила присъда за злоупотреба с доверие, престъпления срещу кредиторите или за престъпления срещу финансовата, данъчната или осигурителната система. Няма да се разглеждат и молбите на лица, които са извършили нарушение на задължение за деклариране на доходи или имущество три години преди подаване на молбата.

Трябва ли да посоча всички свои дългове?

     Задължително трябва да бъдат вярно попълнени всички данни за имущество и доход. Лицата, които са представили неверни или непълни данни или неистински документи за своето имущество и доходи, няма да могат да се ползват от производството по несъстоятелност.

     Освен обстоятелства относно трудова заетост, неплатежоспособност и имущество, молбата трябва да съдържа също декларация за гражданско състояние, опис на личното имущество, пълен списък на кредиторите с техните имена, фирмено наименование, ЕИК и адрес, размер на вземанията им, обезпечения и падеж, списък на съдебните, арбитражните и изпълнителните производства срещу длъжника, списък на извършените плащания в брой или чрез паричен превод, които надвишават минималната работна заплата и получателите им през последните 12 месеца.

Безплатно ли е производството?

     Производството не е безплатно, но не всички такси се плащат при подаване на молбата. Предварително се дължи единствено държавната такса. Извън нея разходи се начисляват и за възнаграждения на синдика, за съхраняване, попълване и оценяване на имуществото на длъжника, както и средства за попълване на издръжката до размера на несеквестируемия доход. Длъжникът може да бъде освободен от заплащане на първоначалната държавна такса, но не и от последващите разноски.

Ще се отрази ли производството по несъстоятелност върху живота ми?

     След като съдът открие производство по несъстоятелност, всички нови договори на длъжника и извършването на плащания ще се одобрява от синдика. Изключение е единствено изпълнението на текущи задължения във връзка със задоволяване на жизнените потребности на длъжника – плащане на данъци, ток, вода, електросъобщителни услуги, както и разходите за храна и здравеопазване.

Ще може ли да се отсрочва или разсрочва плащането на дълговете?

     Да, чрез план за погасяване ще може да се предвиди не само отсрочване и разсрочване на плащанията за срок до три години, но и частично или цялостно опрощаване на задълженията. Длъжникът може сам да предложи план за погасяване още с молбата за производство по откриване на несъстоятелността. План може да предложи и синдикът, но със съгласие на длъжника.

   Социалните медии, ИИ и обществените настроения   

     Европейският икономически и социален комитет прие и публикува доклада „Социалните медии и алгоритмите на ИИ: гарантиране на правото на точна информация и видимостта на висококачествено съдържание в цяла Европа, особено по отношение на Източна и Централна Европа“. Кое предизвиква неговото приемане и какви изводи можем да си направим?

     Хибридната война срещу демокрацията в Източна Европа надхвърля военните действия и включва усъвършенствани кампании за дезинформация, целящи подкопаване на доверието в демократичните институции. В тези кампании, насочени към уязвимите групи от населението, се използват разделенията в обществото и се отправят индивидуализирани послания, които пораждат страх и несигурност. Ролята на социалните медии и алгоритмите на ИИ е от решаващо значение, тъй като те могат да подкрепят или отслабват демократичните норми. Належаща е нуждата от всеобхватни ответни действия за противодействие на тези заплахи, като се призовава за международно сътрудничество за укрепване на демократичната почтеност и предоставяне на възможност на гражданите да разпознават надеждната информация в една сложна цифрова среда.

Защо в центъра се поставя Източна Европа?

     Понастоящем платформите на социалните медии и алгоритмите с ИИ формират по решаващ начин обществения дебат и информацията, която виждат европейските граждани, като често подсилват сензационното или пораждащото разделение съдържание за сметка на висококачествената журналистика. Давайки приоритет на ангажираността пред точността, техният дизайн обикновено отслабва независимите гласове — особено от Източна Европа — докато поляризиращото съдържание процъфтява.

     Информационното пространство в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) е особено уязвимо. Дезинформацията — произхождаща главно от Русия, но във все по-голяма степен и от Китай — е съобразена с местните езици и съдържание и използва съществуващите напрежения и господстващото съдържание на руски език. Промените в алгоритъма, които често отразяват идеологиите на собствениците, също могат да причинят вреда.

     Въпреки че повечето съседи на ЕС — а и някои държави членки, са изправени пред тези проблеми, проучването се съсредоточава върху Източна Европа поради стратегическото ѝ значение и повишеното излагане на чуждестранно манипулиране. В цифровите пространства доминират посланията на руски език, а независимите гласове са изолирани. Популярни платформи като Telegram и Vkontakte не попадат в обхвата на регулаторната уредба на ЕС, което създава слаби места. Слабото правоприлагане и ограничените глоби означават, че спазването на изискванията от страна на платформите остава слабо. Тези регулаторни пропуски изискват целенасочени действия за защита на медийния плурализъм и демократичната устойчивост. Беларус илюстрира ясно тези предизвикателства. Репресиите, цифровата маргинализация и алгоритмичното пренебрегване се съчетават с цел заглушаване на несъгласието и укрепване на пропагандата, влияейки върху начина, по който се възприема ЕС.

     Подобна динамика се наблюдава и в целия регион на ЦИЕ, където платформите често не разполагат с местни политики, а инструментите с ИИ се обучават въз основа на ненадеждни източници. Услуги като предлаганите от Telegram, избягват надзора на ЕС. Въпреки че инструменти като Акта за цифровите услуги, Акта за изкуствения интелект и Европейския акт за свободата на медиите имат за цел да повишат прозрачността и отчетността, правоприлагането е неравномерно и продължават да съществуват пропуски. Езиковата и наративната предубеденост — например продължаващата употреба на „бивш съветски“ — допълнително изкривяват многообразието от идентичности и истории.

     ЕИСК подкрепя разработването на рамки за осигуряване на видимост на местно висококачествено съдържание от Източна Европа. Той се застъпва за по-силна медийна грамотност, алгоритмична отчетност и трансгранично сътрудничество за противодействие на дезинформацията и отстояване на демократичните ценности. Окончателната версия на доклада ще бъде представена на Европейската комисия, Европейския парламент и основните заинтересовани страни, за да се предостави информация, която да послужи при изготвянето на политиката относно цифровите платформи и почтеността на медиите.

Роля на алгоритмите с ИИ и социалните медии

     Социалните медии и цифровите платформи използват базирани на ИИ алгоритми, за да определят какво виждат потребителите на съдържание, като разчитат на показатели за ангажираност като харесвания, споделяния и време за гледане. Техники като съвместно филтриране, обработка на естествения език и обучение с утвърждение позволяват на тези системи да прогнозират и да използват максимално взаимодействието между потребителите, но често за сметка на точността и многообразието. В резултат на това често се дава приоритет на сензационно или провокиращо поляризация съдържание, което засилва стереотипите и създава информационен балон.

     Алгоритмите в платформи като YouTube, Facebook, TikTok, X и Telegram систематично показват предпочитание към съдържание, което предизвиква реакции — често сензационно или поляризиращо — като същевременно оставят на заден план нюансираните, основани на факти репортажи. Тази динамика дава възможност както естествено, така и оркестрирано включване в дискусии да изкривяват общественото разбиране, да задълбочават разделенията и да заглушават независимата журналистика и мненията на местно равнище.

Да имаме едно наум

     Тези уязвимости се използват активно от кампании за чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство, особено от страна на Русия и Китай. При такива операции се разгръщат координирани мрежи от ботове, фалшиви профили и платени инфлуенсъри, за да разпространяват разединяващи послания, често на местен език и съобразени със специфичните характеристики на платформата.

• През 2024 г. Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) е регистрирала 505 случая на чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство
• Участвали са 38 000 канала на 25 платформи
• Сред основните цели са били институциите на ЕС, държавите членки и съседните държави.

     Бизнес моделите на платформите допълнително стимулират дезинформацията. Монетизирането чрез платени реклами и кампании на инфлуенсъри не създава достатъчен стимул за премахване или намаляване на подвеждащо съдържание, особено когато тези реклами достигат до десетки милиони, както се видя при изборите за Европейски парламент през 2024 г.

     Последните данни за 2024 г. показват, че повечето големи платформи — включително Facebook, Instagram, TikTok, YouTube, X (бивша Twitter) и VKontakte — продължават да действат бавно и до голяма степен неефективно при премахването на фалшиви профили и неавтентична дейност. Дори след подаването на сигнал по-голямата част от манипулативната ангажираност остава онлайн в продължение на седмици, като от 2022 г. насам се наблюдават само незначителни подобрения.

  „Активни потребители“ и в медиите   

Богомил Николов: За бялата и черна техника това ще е един тъжен Черен петък

Богомил Николов: Тенденцията у нас е за намаляване на конкуренцията във всички сектори

Богомил Николов: През януари плащайте с карта. Анекс във връзка с еврото – не подписвайте!

Д-р Сергей Иванов: В топлата вода има 22 пъти повече бактерии

   Пазарът в цифри.  

• Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) отчита близо 1 процент увеличение на индекса на тържищните цени през седмицата.
• При зеленчуците най-рязко поскъпват  на едро тиквичките - със 17,11 на сто до 1,78 лева за килограм, и краставиците - с 14,91 на сто до 3,16 лева за килограм. По-скъпи са също доматите, който се търгуват по 2,91 лева за килограм или с 3,19 на сто нагоре.
• При червените чушки поскъпването е с 1,27 на сто до 2,23 лева за килограм, докато при зелените чушки има спад от 2,78 на сто до 1,89 лева за килограм.
• Най-значителен спад в цената се наблюдава при зрелия лук кромид, която е със 7,97 на сто надолу и той се продава по 0,97 лева за килограм. По-евтини са също картофите - с 6,19 на сто до 0,97 лева за килограм, зелето - с 5,95 на сто до 0,98 лева за килограм, и морковите - с 4,17 на сто до 1,15 лева за килограм.
• Цената на едро на кравето сирене пада с 0,67 на сто до 12,10 лева за килограм, а тази на кашкавала тип "Витоша" - с 0,03 на сто до 18,03 лева за килограм. 
• Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) е с 1 на сто надолу и се продава по 1,38 лева за кофичка от 400 гр., а прясното мляко - с 0,26 на сто до 2,31 лева за литър.
• Цената на кравето масло (пакетче от 125 грама) също е по-ниска и то се търгува по 3,13 лева за брой, което е с 1,07 на сто спад.
• Намаляват цените на ориза с 1,9 на сто до 3,30 лева за килограм, на брашното тип 500 - с 1,08 на сто до 1,46 лева за килограм и олиото – то се продава по 3,20 на лева за литър или с 4,88 на сто надолу. 
• Захарта поскъпва на едро с 2,02 на сто до 1,82 лева за килограм.

   Календар на потребителя   

До 13 ноември се приемат документи за конкурса DiscoverEU. ЕК ще предостави на 40 000 млади хора уникалната възможност да опознаят Европа с безплатно пътуване чрез DiscoverEU по програмата „Еразъм+“, посветено на 40-ата годишнина на Шенгенското пространство. Конкурсът е за младежи, родени между 1 януари 2007 г. и 31 декември 2007 г. Победителите ще получат карта за безплатно пътуване с влак в Европа. Кандидатстването става чрез попълване на кратка онлайн-викторина за ЕС, публикувана на Европейския младежки портал.

На 18 ноември от 10 часа в Гранд хотел София Европейски потребителски център България организира Кръгла маса за правата на потребителите при въздушния превоз.

На 18 ноември Обучителен център "Темида" ще проведе онлайн сертифициран курс на тема: „Новият Закон за киберсигурност на България“.

На 19 ноември ще се проведе онлайн семинар „Въвеждане на еврото – счетоводни и данъчни аспекти“. За повече информация: http://tbm-bg.com/zapisvane.

До 20 ноември МЗХ провежда националната информационна кампания „Призвание: БиоЛогичен!“. Тя има за цел да популяризира биологичното производство в България и да насърчи повече земеделски стопани да преминат от конвенционални към устойчиви и природосъобразни методи на производство.

УС на БНБ прие Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 22 от 16 юли 2009 г. за Централния кредитен регистър (ЦКР). Към лицата, подаващи и получаващи информация от ЦКР са включени купувачите на кредити и лицата, обслужващи кредити. Включена е промяна на срока за подаване на текущи данни в ЦКР „от 0 до 5 работни дни“ на „от 0 до 2 работни дни“, с оглед повишаване ефективността и контрола на кредитния процес и извършване на по-прецизна оценка на кредитоспособността на кредитополучателите. Целта е защита на интересите на потребителите на кредити.

Белгийската потребителска организация "Тестаанкооп" (Testaankoop) съобщи, че 70% от продуктите на "Шейн" и "Тему" (Temu) не отговарят на европейските разпоредби. Китайските онлайн платформи, известни с ниските си цени, може да предлагат "изгодни оферти", които обаче идват със скрита цена - от 162 тествани продукта 112 не отговарят на стандартите на ЕС. 162 артикула са тествани в специализирани лаборатории за механична, електрическа и химическа безопасност, както и за правилно етикетиране и съответствие с изискванията за опаковките. Само една от 54-те тествани играчки отговаря напълно на европейските стандарти за безопасност, докато останалите 53 не са преминали нито един тест. В 60% от случаите играчките носят реални рискове за безопасността - много от тях съдържат малки отделящи се части, с които дете може да се задави, докато други имат лошо запечатани електронни компоненти или прекомерно високи концентрации на химикали. 52 от 54-те зарядни устройства също не преминават нито един тест. Някои са се напукали по време на тестовете, други са били с лесно огъваеми щифтове, което ги прави опасни за включване в контакт. 17 зарядни устройства са показали електрически неизправности, които биха могли да причинят късо съединение, пожари или изгаряния. Открити са опасни материали като кадмий и олово във фалшиви бижута.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) започна своя нов петгодишен мандат с мотото „Гражданското общество в сърцето на Европа“. През следващите години комитетът ще работи за по-силно участие на гражданското общество, борба с бедността и укрепване на доверието в демокрацията и в европейските институции. ЕИСК е създаден преди 68 години и предоставя на европейското гражданско общество официална платформа, чрез която то може да изразява своите мнения и позиции по въпроси от дневния ред на ЕС. Становищата му се изпращат до основните законодателни институции  – Съвета на ЕС, Европейската комисия и Европейския парламент, като по този начин ЕИСК се е утвърдил през годините като основен консултативен орган в ЕС. Програмата на председателя Шеймъс Боланд се основава върху три ключови стълба: Съюз на възможностите – насочен към борбата с бедността, социалното изключване и предизвикателствата пред младите хора чрез социална справедливост, достъпни жилища и активно участие на младежите; Съюз на сигурността – защита на гражданското пространство, демокрацията и свободата на медиите, както и подкрепа за по-добрата подготвеност на ЕС, солидарността с Украйна и други партньори; Съюз на устойчивостта – напредък по Европейската зелена сделка, устойчивото развитие на селските райони, продоволствената сигурност и инициативата „Син пакт“ за устойчиво управление на водните ресурси. От българска страна в новия комитет отново е избран и д-р Богомил Николов, изпълнителен директор на Българската национална асоциация „Активни потребители“.