Начало

Седмичен бюлетин брой 33 (455)

   Чисти ли са плажовете по южното черноморие?   

      Съвместната проверка на учени от Софийския университет и Асоциация Активни потребители установява замърсяване на 7 от 11 плажа, до 41 пъти над нормата. Установеното наднормено съдържание на Escherichia coli е индикация за замърсяване от хора и отпадни води, и както се вижда от резултатите е строго специфично за отделните плажове. Инфраструктурата на нашите плажове е в критично състояние. Териториите се експлоатират но явно в тях не се инвестира достатъчно. Масово отсъстват кошчета за боклук, а за душове със сладка вода общините явно са забравили. Това води до замърсяване на плажовете и морската вода и до влошена лична хигиена на туристите.

Пълното проучване можете да прочетете тук.

   Защо да плащаме с банкова карта   

     Случвало ли се е да заплатите скъп продукт и да не бъде доставен? Оспорване на транзакция може да ни спести хиляди левове. Какво представлява оспорването на транзакция? Как се случва оспорването? 

Нашата статия отговаря на тези въпроси.

   Плащаме само 20% от разходите с карта   

     Само 20 на сто от потребителските разходи в България преминават през картови плащания. Далеч сме от страни като Швеция и Норвегия, където почти няма кеш, доста далеч сме дори от средноевропейското равнище, според коментари на форума "Зелена седмица 2023" за зеления преход в страните от Централна и Източна Европа, организиран от dir.bg и 3E News.

     По данни на „Виза“ ролята на дигиталните разплащания са в основата на бизнеса на компанията, за намаляване на дела на сивата икономика, на събираемостта на приходите в държавата, както и за устойчивото развитие на обществото. По проучване на "Ей Ти Кърни" всеки 10 процента увеличение на дигиталните разплащания намаляват сивата икономика с 4 на сто. Ковид годините са стимулирали дигитализацията и клиентите все повече се ориентират да плащат по безналичен начин. Катализатор на този процес е бил и проектът за стартиране на картови разплащания в софийския градски транспорт, който компанията е осъществила съвместно с Центъра за градска мобилност, Столична община и клиентите. 

     В България на 1000 души от населението се падат 16 терминала за разплащане, докато средно в Европа е 33 терминала на 1000 души. Миналата година компанията е започнала програма "България без брой", с която се стимулира в малкия и среден бизнес все повече да навлизат дигиталните разплащания. Други добри практики са свързани с внедряването на карти от биоразградими материали. Освен това все повече стават клиентите, търсещи устойчивост, като чрез приложенията си в мобилните устройства могат да отчитат въглеродния отпечатък на всяко разплащане

   Промени в енергетиката – какво ни очаква   

     Министерството на енергетиката предлага за обществено обсъждане промени н Закони за енергетиката, които ще засегнат всеки дом. За да защитите интересите си, кажете и вие вашата дума, това е право на потребителите.

     Законопроектът въвежда разпоредбите на Директива 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 относно общите правила на вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС. Част от предложените изменения и допълнения са свързани и с изпълнение на реформите „Либерализация на пазара на електроенергия“ и „Разработване на дефиниция и критерии за енергийна бедност“ от Плана за възстановяване и устойчивост на Република България. Със законопроекта се предвижда пълна либерализация на пазара на едро на електроенергия до края на 2023 г. при запазване на битовите потребители на регулиран пазар до 2026 г. Прекратява се ролята на НЕК като обществен доставчик и се премахват квотите на производители за регулирания пазар. Разработените предложения въвеждат дефиниция и критерии за енергийна бедност за домакинствата за целите на либерализацията на пазара и приоритетно третиране на тези домакинства при финансиране на проекти за енергийна ефективност.

Енергийната бедност

     Разработените предложения въвеждат дефиниция и критерии за енергийна бедност за домакинствата за целите на либерализацията на пазара и приоритетно третиране на тези домакинства при финансиране на проекти за енергийна ефективност. Ако след плащане на енергийните сметки на човек остават месечно по-малко пари от линията на бедност, домакинството ще се счита за енергийно бедно. Това предвиждат промени в Закона за енергетиката, публикувани за обществено обсъждане. В момента линията на бедност е 504 лева, а догодина става 526 лв., така че втората сума е валидна, защото промените трябва да влязат в сила от 2024 г.

     В закона се посочва още, че право на помощи ще имат хората, които не могат да си позволят адекватно отопление, охлаждане, осветление, енергия за домакинските уреди.

     Според новите текстове домакинство са човек или хора, които живеят и са регистрирани в едно жилище или част от жилище, имат общ бюджет и разходи за потребление на енергия и други потребности. Уязвим потребител пък е битов клиент, който е в критична зависимост от електрическо оборудване поради възраст или здравословно състояние и получава помощи за отопление съгласно Закона за социалното подпомагане.

     С предложените текстове се въвеждат и нови играчи на пазара, което е изискване на европейска директива. Така например може да има граждански енергийни сдружения, които да произвеждат ток за собствено ползване, а ако се получи излишък, да го вкарат в мрежата. Основно обаче производството да е за собствени нужда. Активни клиенти са онези, които имат инсталирани възобновяеми източници. Те могат да продават енергията си с договори на съседи. Това обаче не трябва да е основната им дейност.

      Предвижда се домакинствата да са нискоемисионни потребители. Крайните снабдители са задължени 60% от електроенергията, която купуват, да е нискоемисионна. А според дефиниция в проектозакона нискоемисионни източници са вятърна, слънчева, геотермална, водноелектрическа и ядрена енергия.

     Вашите коментари, мнения и препоръки по предложения проект можете да изпращате на имейл адрес: [email protected].

   Оценка на потребителските нагласи   

     Общият показател на доверие на потребителите през юли 2023 г. се увеличава с 3.2 пункта спрямо априлското си равнище (от -28.7% на -25.5%), което се дължи изцяло на повишеното доверие сред градското население, отчита Националният статистически институт.

     Общата оценка на потребителите за развитието на икономическата ситуация в страната през последните дванадесет месеца бележи леко подобрение, в резултат на което балансовият показател се покачва с 3.9 пункта (от -63.4 на -59.5). Очакванията на живеещите в градовете остават благоприятни за разлика от населението в селата, което е малко по-песимистично настроено в сравнение с предходното наблюдение.

     Оценките на потребителите за финансовото състояние на техните домакинства през последните дванадесет месеца, както и очакванията им за следващите дванадесет месеца, са по-позитивни спрямо три месеца по-рано. Потребителите продължават да смятат, че през последните дванадесет месеца има покачване на потребителските цени, но с по-слабо темпо в сравнение с оценките, регистрирани през април. Същевременно и инфлационните им очаквания за следващите дванадесет месеца са по-слабо изразени.

     По отношение на безработицата в страната през следващите дванадесет месеца прогнозите се изместват към по-умерените мнения (понижение на балансовия показател с 1.3 пункта от 14.7 на 13.4).

     Настоящата икономическа ситуация в страната продължава да се оценява от по-голяма част от потребителите като неблагоприятна за спестяване, а и очакванията им за възможността да спестяват през следващите дванадесет месеца се влошават. Същевременно и лихвите по депозитите остават близки до нулата заради свръхликвидността на банките, но пък спестяванията на домакинствата не спират да растат. По данни на БНБ към април те се повишават с 904 млн. лв.

     Последната анкета на НСИ отчита лек спад на общата оценка на настоящата ситуация да се правят разходи за покупка на предмети за дълготрайна употреба като и намеренията на потребителите да извършват такива разходи през следващите дванадесет месеца са по-резервирани.

   „Активни потребители“ и в медиите    

Богомил Николов: При два плажа замърсяването е фрапиращо - bTV Новините (btvnovinite.bg)

Изследване показа: Сериозно замърсяване с ешерихия коли на плажове по българското Черноморие - Общество - България - Здравей, България - NOVA

„Активни потребители“ сигнализира за критично замърсяване на два плажа по Южното Черноморие - България - DarikNews.bg

Активни потребители: До 41 пъти над нормата са замърсени плажове по Южното Черноморие - Икономика и туризъм - БНР Новини (bnr.bg)

НАШИЯТ СЛЕДОБЕД С ГОСТ: БОГОМИЛ НИКОЛОВ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АСОЦИАЦИЯ "АКТИВНИ ПОТРЕБИТЕЛИ" - YouTube

НАШИЯТ СЛЕДОБЕД С ГОСТ: БОГОМИЛ НИКОЛОВ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АСОЦИАЦИЯ "АКТИВНИ ПОТРЕБИТЕЛИ" - YouTube

   Пазарът в цифри   

• За десетгодишен период (2013 - 2022) общият доход средно на човек от домакинство нараства 1,9 пъти - от 4814 лв. през 2013 г. на 9008 лв. през 2022 г. Реалните доходи на домакинствата също нарастват през целия период.
• През 2022 г. индексът на реалните доходи нараства с 1,4 на сто в сравнение с 2021 г. и този индекс е най-висок спрямо 2013 г. - 146,2 на сто.
• През периода 2013 - 2022 г. разходите на домакинствата следват тенденцията на нарастване на доходите. Общият разход средно на човек от домакинство през 2022 г. в номинално изражение е 1,9 пъти по-голям в сравнение с 2013 г. и се увеличава с 19,1 на сто спрямо предходната година.
• През десетгодишния период разходите за храна и безалкохолни напитки средно на човек от домакинството нарастват в номинално изражение от 1480 лв. през 2013 г. на 2529 лв. през 2022 година.

   Календар на потребителя   

На 17 и 18 ноември в Двореца на културата и спорта - Варна, ще се проведе семинар, на който едни от най-големите имена в сферата на Маркетинга, Онлайн търговията, Изкуствения интелект, Бизнес развитието и Иновациите, ще споделят практически опит и ценни съвети пред над 5000 посетители.

Националната агенция за приходите стартира кампания за уведомяване на клиенти със задължения към НАП – физически и юридически лица, включени в Списък на длъжниците с неуредени публични задължения, като ги приканва да се свържат с публичните изпълнители на Агенцията. В хода на кампанията до селектирани групи лица поетапно ще бъдат изпращани персонализирани електронни съобщения. Съобщенията не съдържат активни линкове/връзки и не приканват адресатите да ги следват, или да предоставят информация. Напомняме, че НАП никога не изпраща съобщения, в които е необходимо клиентите да разкриват банкова информация или лични данни.